История на Европа: кратък обзор

Хронология и периодизация на Западноевропейските общества

 

Средновековието е периодът между Античността и Новото време. Хронологическите му граници са между V-XVI в., като началото й е поставено до рухването на Западната римска империя през 476 г. (Римската империя вече е разделена на Западна и Източна, като източната е Византия) и Великото преселение на народите (ВПН).

 

Хронологически граници:

(лекции по Средновековна обща история)

свързано е с периодът на Великото преселение на народите;

във Франция –  със създаването на Франкската империя на Карл Велики. До Френската революция през 1789 г.

в Холандия – от 800 г. до Норманската революция през XVII в.

в Англия – от 800 г. до Английската революция от XVII в. Тоест до премахването на монархическата власт.

 

Периодизация:

 

–   ранно средновековие – свързано със  създаването на Франкската държава и процесите във ВПН;

–  развито средновековие – средновековието по времето на кръстоносните походи;

–   късно средновековие – периодът на Стогодишната война между Франция и Англия.

 

 

Държавите и кралствата в Западна Европа през ранното Средновековие:

(лекции по Велико преселение на народите)

 

  1. По време на Великото преселение на народите

 

Велико преселение на народите – движение на народите от Средна Азия към Европа. Началото съвпада с нахлуването на хуните от Изтик през 350 г. Финалът – токрая на IV в. до края на VI в. (с разселването на славяните)

 

Западна периодизация:

периодизация на Мюлер – I-II в. сл. н. е. – период на римските народи;

Според Nigard  – ВПН е от 300 до 500 г.;

Норвежецът Алгиер – периодизация на епохата на основа на фибулите (секретните игли);

Периодизация на основата на Вандалската култура – ВПН има 4 периода;

Нерман 1923 г. – култерата на ВПН възнаква на основата на готската култура. Има четири периода: от I в. до 450 г.

Весготско кралство – след III в. германските племена се разделят на весготи (западни) и осготи (източни).

 

В нач. на V в. весготите отиват към Ю. Италия. Те се заселват като федерати на империята в Ю. Франция  – около Септ, Поатие, Тулуза и р. Рона. Тук възниква Весготското кралство. През втората половина на V в. весготите заселват цяла Галия (която е била римска провинция) и по-голяма част от Испания, където остават до VIII в.

 

–         Вандалско кралство

 

Вандалите са германски племена, които произхождат от Югозападна Скандинавия е Ютландия. През II в. пр. н. е. Пресичат Бяло море и достигат до р. Висла и Одър (дн. Русия). През V в. разграбват Венеция. Малко по-късно създават две кралства – в Испания и в С. Африка. Крал Гейзерих превзема Рим, но кралството е унищожено от византийския имп. Юстининиан (Източна римска империя = Византия).

 

–         Бургундско кралство

 

Бургундите са германски племена. Тяхната прародина е Ю. Норвегия. През III в. достигат до горното течение на р. Майн, откъдето нападат Римската империя. В нач. на V в. са признати за федерати на империята. Увлечени са от хунския вожд Атила в похода му към Галия.

 

–         Осготското кралство

 

При крал Теодорих (края на V в.)  кралството обхваша С. Италия, Тирол, част от Бавария, Австрия, Унгария и Илирия. Столицата е Равена (Италия).  На запад кралството граничи с Весготското. Периоди: 1 – до 534 г. Мир с Византия. 2ри период – от 534 до 555 г. воюват с Византия, която унищожава кралството.

 

–         Лангобардското кралство в Италия

 

Лангобардите са германско племе, което през I в. пр. н. е. Обитава двата бряга на р. Долна Елба. В края на V в. се спускат към Бохемия. Унищожават Бургундското кралство. Лангобардското кралство възниква през 540 г. Разселват се в Панония. Нахлуват в Италия и завземат по-голяма част от Ломбардия и Тоскана. През втората четвърт на VIII в. е кралството е подчинено на франките.

 

 

  1. Франкското кралство (Франкска, Каролнигска империя)

 

(текстът изготвил: Кремена Каменова)

Германските племена франки са известни от III в. сл. н. е. Делят се на два клона: Салически (на север, по долното течение на р. Рейн) и риоларски (на юг, по горното течение на р. Рейн). Средата на V в. салическите племена премземат С. Галия и Франция, а риоларските – по р. Рейн (дн. Германия). През VI в. крал Холдвиг превзема по-голяма част от Весготското кралство в Галия и го унищожава, а синът му Тиодорих превзема Южна и Югоизточна Галия.

 

Двете известни династии, управлявали една след друга – Меровинги и Каролинги.

 

Меровингите: през 741 г. майордом (крал) на Франките станал Пипин Къси. След смъртта му крале станали Карл и Карломан.

 

Каролингите:

 

Първият от владетелите, който получава титлата император е Карл Велики. Получава я от папа Лъв III през 800 г., след превръщането на християнската църква в най-голямата жбществена сила сред германските племена.

 

Империята на Карл Велики обхваща голяма част от територията на Западна Европа – Австразия, Саксония, Фризи, Нейстрия, Акнитания, Гаксония  Бургундия, Швабия, Испанска марка, Лангобарско кралство. Саксония, Бавария. Зависими са: Бретан, чехи, моравци, авари, хървати. Това са териториите, завладени от 481-814 г. В империята не влизат Пиринейският и половината от Апенинският полуостров.

 

Разпад: Източнофранкско кралство в Германия, Западно – Франция и Лотарингия.

 

Западноевропейски държави в Европа през IXв.

(лекции по Средновековна обща история)

Южна Италия и Сицилия са част от Византийската империя.

Южни и Централни Перинеи са под властта на арабите.

Викингски набези от Скандинавието към Британския полуостров и келтите. Викингите завладяват о-в Исландия.

През 843 г. Франкската империя се разпада на Западнофранско кралство (Франция) в Галия, и на Източнофранкско крластво, населено с италиански племена. Заселват се в Лотарингия – областите отколо р. Рейн и С. Италия.

През 962 г. на територията на дн. Германия се създава Свещенната римска империя.

 

Кралство Франция (X-XIII в.)

(лекции по Средновековна обща история)

В края на X в. започва управлението на Капетингите. На власт идва Хуго Капет. Годината на неговото коронясване отбелязва превръщането на Западнофранкското кралство в крластво Франция. По това време Франция не е единна, а е съвкупност от коло 20 графства и херцогства, от които най-силни са Анжу, Аквитания, Тулуза, Бургундия, Фландрия. Първият крал, който увеличава властта и земите си е Людвик III (1008-1037).

 

През 1154 г. анжуйският граф Хенрих (Анри) Плантагенет става крал на Англия под името Хенри II. Владенията му в Аквитания (след женитбата му с Алиенор Аквитанска) предизвикват война между Капетингите и Плантагенетите.

 

Първата война започва при Филип II с нападение срещу английските владения през 12020 г. Филип обявава английския крал за незаконен притежател на френските земи и завзема Нормандия. През 1214 г. завладява Филип завладява всички земи на север от р. Лоара.

 

По време на управлението на Плантагенетите есе води война срещу албигойците (1209  до 1929 г.). Папоството се опитва да унищожи ереста и Албигойският поход е повод за създаването на Доминиканския орден и Инквизицията.

 

Кралство Англия и  династиите (X-XIII в.)

(лекции по Средновековна обща история)

Кралствата в Англия: В края на V в., в резултат на края на римската власт, се оттегля и последният легион. Започа периодът на хептархията (500-850). Това е врмето на управлението на следните крластва: Нотумбрия (остатък от старите местни владения); Мерсия (Централна Англия; през 918 г. норманите слагат край на съществуването му); Източна Англия (кралство на племето англи; през 918 г. е разгромено от норманите); Ексес (кралство на саксонците. Там е римският град Лондра, дн. Лондон); Кент (кралство на ютите); Съксес (кралство на южните сакси от 477 до 855 г.); Луесекс-Уесекс (до 977 г. кралство на южните сакси). Крал Екбърт – крал на Уесекс от 802 до 839 г. През 829 г. е признат за владетел на цяла Биртания. Крал Алфред Велики – от 871 до 889 г. Спира викингските (норманските) експанзии. Негова е т. нар. Бургова реформа – създавнето на бург (укрепление).

Норманската династия: Уилям Нормандски поставя началото на Нормандската династия (1066-1154). Уилям е наречен още Завоевателят и е херцог на Норманди, поради което плаща данък на Франция.

 

Династия на Плантагенетите: (1154-1399). Крал Хенри II прави разрични реформи. Една от тях е т. нар. реформа „щитови пари“ – откупване на рицари от военна служба за една година. Рицарят не воюва една година, но плаща данък.

 

Ричард Лъвското сърце: Участва в Трети кръстоносен поход през 1189 г.

 

Избухване на гражданска война:  През 1215 г. е подписана Magna charta, която хотвържадава, че бароните имат привилегии. Някои привилегии са дадени и та рицаритие. Крал Джон (1199-1216) отхъврля Великата харта и избухва гражданска война. Хенри III (1216-1272), който е подкрепян от бароните, спечелва войната през 1265 г. Свиква се първият парламент. Парламентарната монархия се състои от горна камара (барони)и долна камара (рицари и граждани).

 

Шотландсакат война: Едуард I Дългокракия (1272-1307) завоюва Уелс през 1282 г. и става принци на Уелс. През 1296 г. воюва и с шотланзците. Още през 1295 г. умира шотландския крал Александър. Шотландската аростокрация е обръща към Едуард за протеже. През първата фаза на войната (до 1307 г.) англичаните имат превес на шотландците. През втора фаза, шотландците имат победи, начело с Уилям Уолъс. Синът на Едуард сключва брак с дъщерята на френския крал Филип V. След битката при Стърлинг (между англичани и шотланци), Уилям Уолъс (1272-1305) е провъзгласен за рицар. По-късно Уолъс е екзекутиран.

 

Западна Европа до XV в. – Франция и Англия

 

–         Кралство Франция;

(лекции по Средновековна обща история)

Капетингите:

 

Луи IX „Свети“ (1214-1270) ограничава феодалните войни. Въвежда монетата „лунидор“.

 

Филип III  Хубавия (1268-1314) е негов наследник. Води войни с Англия. Власта става все по-централизирана. Води войни във Фландрия, чиито графове са васалани на Франция. През 1306 прогонва евреите, облага църквата с данък и унищожва ореденът на тамплиерите във Франция. През 1305 г. свиква Генерални щати. В тях заседават клирици, аристократите и гражданите.  Обсъжда се въпросът трябва ли да се площа данък за циркавата. Папа Бонифации VIII заплашва Филип с отлъчване.

 

Прокълнатите крале: това са синовете на Филип – Луи X, Филип V, Шарл IV. Те умират бързо. Смята се, че е заради проклятието на Жак дьо Моле, който ги проклина на кладата.

 

Династията Валуа: началото й е дадено с избирането на Филип VI Къметлията от бароните.

 

Стогодишната война (1337-1435)

 

Повод: през 1334 г. Филип дава убежище на шотландския крал Дейвид II, с когото сключва договор срещу Англия. А английският крал Едуард III дава убежище на граф на Артоа –  Робер III, който е осъден за фалшификация на документи. Тогава Филип визима Аквитания от Едуард.

 

Битки: Известни са няколко битки: морската при Слайс (Фландрия, дн. Белгия), сражение край Креси и английското нападение край Нормандия. Английската армия достига до р. Сена. Жан II Добрият (1350-1346) е пленен от англичанието в битката при Поатие през 1356 г. Сключен е мирен договор. Франция губи Бретан и Аквитания.

 

Втори етап на войната: Шарл V Мъдрия (1364-1380) възстановява доста от земите през 1370 г.  През 1415 г. английският крал Хенри подновява войната и влиза във Франция с войските си и превзема Северна Франциия, а после и Париж. През 1420 г. е сключен договорът в Трула

 

Трети етап на войната: Шарл VII намира поддръжници в Южна Франция и превзема град Орлеан и помощта на Жана Д`Арк.

 

Жана Д`Арк (412-1431): още на 16 г. твърди, че й говорят светии, които й казват, че наследникът е Шарл. Тогава е изпратена при краля. Дадени са й войски с които тя отбълсква агличаните от Орлеан. През 1422 г., на коронацията на Шарл в Реймс, присъства и Жана. По-късно тя е заловена от бургундците, които я предават на англичаните. Осъдена е за магьосничество и е убита. Шарл отказва да я откупи.

 

Войната приключва с победа на французите.

 

Войната между Франция и Бургундия

 

Това е войната между Франция и Бургундия. Крал Луи XI Предпазливият (1461-1483)  e син на Шарл. Негов протимник е бургундският трал Шарл Смели (1467-1477). В битката при Нанси, загива Шарл Смели. Бургундското кралство е поделено между Франция и Хабсбургите.

 

–         Кралство Англия;

(изготвил: Ния Каменова)

Династията Ланкастър: по време на нейното време избухва войната между „Бялата и червената роза“.  Династията Ланкастър е клон на Плантегенетите. Крал Хенри IV (1386-1413) е Ланкастър по майчина линия. Хенри V, Eдуард IV, Eдуард V.

 

„Войната на розите“ (1455-1485)

 

Тя представлява поредица от войни за престола на Англия. Води се между представителите на родовете Йорк и Ланкастър. Причината е недоволството на част от обществото, заради поражението от Стогодишната война. Опозицията на династията Ланкастър е йоркският херцог Ричард, който има намерение да стане крал на Англия. По това време управлява съпругата на Хенри VI – Маргарет д`Анжу.

 

Червената роза – Ланкастър. Балата роза – Йорките. Наречени са така условно, заради гербовете, в които има изображения на рози. Наименованието е дадено през XIX в.

 

Хенри VI губел контрол над много от рицарите, тъй като те давали писмени клетви на местни едри сеньори. Аристокрацията се разделила на две ланкастъри (лоялните на краля) и йорки (лоялните на Ричард).

 

Януари 1451 г., в долната камара на Парламента, било внесено предложение за провъзгласяването на Ричард Йоркски за наследник на Хенри VI.

 

Войната има три периода: Първи – 1455-1458; Втори – 1459-1468; Трети – 1469-1485. Побежзават Йорките. Едуард IV е първият крал от тази династия. След това на престола се качва йоркският херцог Ричард III, който не след дълго е убит от ланкъстърските сили, начело с Хенри Тюдор под името Хенри VII.

 

 

Династията на Тюдорите (1485-1603)

 (лекции по Средновековна обща история)

Крал Хенри VII (1485-1509). Настъпва краят на войната с розите, но през първите години на управлението му избухват доста бунтове.

 

Хенри VIII (1509-1547). Това е периодът на абсолютизма на Тюдорите. Скъсва отношения с папата, защого той не признава шестте му брака. Така англиканската църква се отделя от папската и става глава на английската църква. Извършва т. нар. „Акт на върховенство“ – унищожава манастирите в Авглия. От брака си с Ан Болиен, която екзекутира, се ражда Eлизабет I.  От първият му брак с Екатерина Аргонска, е родена и Мери I Тюдор – „Кървавата Мери“.

 

–         Свещенната римска империя на територията на Германия

(изготвил: Ния Каменова, по Сказкин)

Основана през 962 г. от източния крал Отон I Велики. Тя е пряко продължение на Римската империя и Франкската империя на Карл Велики. Това е децентрализирана държава, обединяваща няколко различни по религия и език народности. Императорската титла не е наследствена.

 

Династии: Саксонска, Франконска, Хохенщауфените.

 

През 962 г. Отон I  от Сакноската получава титлата император. В състава на империята влизат: Германия, Бохемия (Чехия), Австрия, Италия, Бургундия (по-късно тя става френска).

 

През 1155 г. Фридрих Барбароса от Франконската династия е коронован от папа Адриан IV. Провежда 6 експедиции в Италия, със завоевателна цел. Стига до Милано и го разрушава. Създава се Миланската лига – съюз от няколоко италиански града срещу Барбароса. През 1183 г. е подписан мирът в Костанц и италианските градове получават самоуправление.

 

Севертогерманската хазна: В средата на XIV в., 1356 г., била изградена Северногерманската хазна. Този съюз обединявал бреговете на северно и балтийско море – Любек, Хамбург, Рига, Кьолн. Този съюз си поставил за цел да монополизира търговските връзки със скандинавските страни, Русия, Нидерландия и Англия. Конгресът заседава в гр. Любек.

 

Рейнският съюз: През XIV-XV в. възникнал и Рейнският съюз с около 90 града, разположени по течението на горен Дунав, като главните от тях били: Майнц, Страсбург и Вомс.

 

Люксембургите: политическата разпокъсаност на Германия се задълбочила по времето на император Карл IV. Учредява се въпросът за избор на краля от т. нар. князе – курфюрсти.

През 1489 г. в Базел (дн. Швейцария), е подписан договор, с който Швейцария получава независимост

 

По времето на Карл V, Мартин Лутер създава своето учение.

 

През XV в. империята, включените чужди територии са: Пиемонт, Модена, Флоренция, които се намират в Северна Италия, Чехия и Холандия (Нидерландия).

 

Апенинският полустров

 

–         Морските републики в Северна Италия – Венеция, Генуа и Пиза

(изготвил: Кремена Каменова)

Венеция е морска република, възникнала в края на VI в., тоест през ранновизантийския период, и просъществува до XVIII в. Малко след създаването си, Венеция води войни с лангобардите. Заради това възниква необходимостта от общо управление и през 697 г. жителите избират Анафесто за свой водач – дук. С времето титлата се променя на дож. През 806 г. Венеция става част от Франкската империя, но през 812 г. е върната на Византия.

През Средновековието Милано (наречен преди това Медиоланум, тъй като е бил римски град) е водещ център в С. Италия. Докато Венеция, заедно с Генуа и Пиза, се оформят като морски републики и поддържат търговски връзки с Изтока. Всъщност венецианци и генуезци оспорват годподството си в Средиземно море. Силно развито е и банковото дело. Най-големият разцвет на Венеция е при дождът Енрико Дондоло, който учавства в кръстоносните походи и превземането на Константинопол.

 

–         През XV в. – кралство Неапол и кралство Сицилия в Ю. Италия.

 

Кралска форма на управление възниква и в Южна Италия и Сицилия през XII-XIII в. Графство Ариано Ирпино е основано в Ю. Италия през 1016-1024 г. Негови създатели са норманските рицари. То се счита за първото владение на норманите в Южна Италия.

 

Другото кралство е Неаполитанското, което се е обособило през XIII в. През XVI в. преминава във владение на Испания.

 

В Сицилия, през първата половина на XII в., е създадено Сицилийското крластво. Тук се установява норманския род Отвили. Крлаството е създадено от родоначалника на Норманското кралство Рожер II, който е коронован за крал през 1130 г. Диннастията управлява кралството до 1194 г. Тогава, чрез брак, властта попада в немската династия на Хоенщауфените.

 

–         Апенинският полуостров XIVXV в.

(изготвил: Кремена Каменова)

В края на XIII и  началото на XIV в. Италия преживява икономечески подем.

 

През 1347 г. Рим е провъзгласен за република. Кола ди Риенцо става трибун. През 1354 г. Риенцо завзима властта и се провъзгласява за сенатор. След като бива убит, републиката се разпада.

 

В много от градовете-държави възниква нова форма на управление – синьорията и тиранията. В Милано се укрепва фамилията Висконти, а във Флоренция – Медичи. Известен меценат през XV в. e Лоренцо Медичи.

 

Настъпва епохата на Ренесанса – Rinascimento (букв. Възраждане). Това е общото название на преходния период между Средновековието и Новото време. Периодът трае от XIV в. до началото на XV в.

 

Характерна черта за Италия през XIV в. е появата на секуларизма, т.е. освобождаването от влиянието на религията и църквата в делата на обществото. Един от най-големите учени – Леонардо Бруно – въвежда термина хуманизъм, според който човекът е поставен в центъра на науката и философията.

 

Появяват се т. нар.  меценати, които подпомагат със средства писатели, художници и учени и покровителстват изкуството. През втората полвина на XV в. творят Микеланджело Буонароти (скулптурата „Пиета“) и Леонардо да Винчи, който е художник, скулптур, архитект и учен (картината „Тайната вечеря“, изписана в манастира „Санта Мария дела Грация“).

 

 

 

Развитие на феодализма

 

Предпоставки за оформянето на феодалната система:

 

–         преходът къв Средновековие, тоест Късната античност – разделянето на Римската империя на Западна и Източна; Медиоланският едикт в Медиоланум (дн. Милано), когато по времето на имп. Константин Велики, през 311/313 г. християнството е прието за официална религия в империята. Създаването на Варварските кралства на народите от ВПН.

–         в традициите на древните германци.

 

Феодализмът – съсловна социална система

(изготвил: Кремена Каменова)

  1. Уредба на Каролингската (Франкскатаимперия

 

Естествено, начело на  Каролингската империя стои императорът. Под него стоят палатински граф, сеншал и конетабъл (това са съветници и помощници на владетеля в централното управление. Те назначават т. нар. „Пратеници на господаря“, които контролират графовете (аристокрацията), бенефециариите (рицарите) и епископите (духовниците на високи постове).

 

  1. Съсловното общество

 

–  Духовнество. Висшето духовенство произхожда от средите на аристокрацията. Монасите се обединяват в монашески ордени (общества).

–         Аристокрация – херцози, маркизи и графове.

–         Рицари. Едри феодали-барони, които през XI-XII в., се превръщат в обособена група.

–         Селяните.

–         Градско съсловие.     

                                                                                 

  1. Феодална йерархия

 

В основата на феодалната йерархия стои принципа на васалитета. Най-отгоре е владетелят (кралят). Под него стоят сеньорите (херцози и маркизи). Техните служтители били васалите (дребни феодали и рицари).

 

Васалитет – аристократ  (наречен васал), служи на другh аристократ (наречен сеньор). Васалът и сеньорът са свободни хора. Васалът служи на сеньорът и в замяна получава имение – феод.

 

  1. Аристокрацията (Нобили)

 

Още през IX бенефициите в Каролингската империя започтали са получават наследствени владения, наречени „феод“, „фиеф“, „лен“. Обособила ссе новата аристокрация на феодалите.

 

  1. Рицарското съсловие

 

 

Рицарското съсловие възниква във Франкското кралство (ранносредновековна държава, възникнала в С. Галия, дн. Франция). Франското кралство се състояло от две основни области – Нейстрия и Австразия, които били управлявани от управители – майордоми.  Майордъмът Карл Мартел обединява двете области.

 

Карл Мартел въвежда нова реформна система. Постепенно тежковъоръжените конници бенефициарии, са обособeнr като аристократично съсловие.

 

През XI-XII в. рицарите се превръщат в обособена група, която се занимава само с войната.

Това са т. нар. „кавалери“ или още „рицари“. Те представляват основната военна мощ на Западноевропейския свят за векове наред. Сред тях се открояват легендарни и реални фигури: крал Артур, рицарите на Кръглата маса, Парсифал, Тристан, Сид, крал Ричард Лъвското сърце.

 

Изготвили: Ния и Кремена Каменови