Индуистка медитация

Медитацията, това е концентрирането на ума върху определено положително утвърждение или мантра; съзерцание; контрол на мислите и съсредоточване върху това, което ще пречисти човека. Чрез медитация човек достига до едно по-висше състояние; съзнанието – до вътрешен покой и умствена тишина. Важно е осъзнаването, че човек е душа, а не тяло.

Медитацията, за разлика от молитвата,  в повечето случаи не цели постигането на някакво желание или благополучие, а по-скоро се стреми да доведе състоянието на ума до едно висше ниво на познание; медитацията е упражнение за ума, а не отпускане. Или както казва Крисмъс Хъмфрис: „Молитвата преминава през сърцето, а медитацията – през ума“.

Най-крайната цел на една медитация или йога, която обаче постигат само просветените или йогините, е мукти, известна още като мокша или нирвана, но ние го превеждаме като „освобождаване“. „Нирвана“ може буквално да се преведе като „дъх“. Но ако последното понятие се отнася до будизма, то първите две са с индуистки произход. В състоянието „нирудха“ се постига пълен контрол над ума.

 

   Какво представлява мантрата?

Мантрата, като част от медитацията представлява заклинание, молитва. Наименованието идва от санскритското „мана“ – „ум“. Концентрирането върху божественото разрежда мислите. Това е трансцеденталния звук, който освобождава ума от тревогите. Мисълта и звукът са едно и също нещо.

Съществуват различни мантри, които не само се отправят към различните божества, но и се използват за различни цели. По-горе споменахме, че медитацията не служи за постигането на желанията, но това не важи изцяло за мантруването. Някои мантри се произнасят с цел получаване на благополучие, пари, любов, щастие.

Обредите, свързани с медитацията и мантруването, са придружени с песни, поднасяне на плодове и дарове на божеството (поставят се пред статуйката, която е наречена мурти, или пред изображението); окичването на мурти с цветя; използването на кандила и благовония.

Според индусите, методите за реализация през епохите, са били различни:

  • Крита – йуга – „Златен век“ – времето, когато всичко е красиво;
  • Третийа – йуга – „Сребърен век“ – методът за реализация по него време е бил свързан с извършването на ритуални жертвоприношения на животни;
  • Двапара – йуга – „Бронзов век“ – методът за реализация е бил храмовото обожание;
  • Кали – йуга – „Железен век“ – това е сегашната епоха, в която се използва методът на мантруване.

 

  Индуистки мантри

Молитвата започва с произнасянето на сричката „ом“ (аум), която символизира Вселената. Когато се повтаря името на Бога осъзнато, се предизвиква енергия, която носи хармония. Умът е спокоен, а душата – чиста. Мантрите се повтарят на числа, кратни на три, като най-често се мантрува по 108 пъти.

Сричката „ом“ предизвиква особени вибрации. Защото при произнасянето на звук се създава определена форма. Сричката „ом“ е основна в почти всяка мантра в четирите главни религии в Индия: индуизъм, будизъм, сикхизъм и джайнизъм. Редно е да се отбележи, че звукът е по-важен от значението. Забележете – не смисъла на думите – а самото им произнасяне! Защото, щом то предизвиква особени вибрации и честоти, значи е способно да създава и определени форми (тоест, получава се някакво преобразуване на енергия), както сме посочили по-горе.

Сутрешната мантра от Ригведа (свещен идуитски текст) гласи:

„Ние медитираме върху божествената слава

 на лъчистото слънце:

 нека то вдъхновява нашия разум.“

Друга мантра към слънцето (Савитри) е следната:

„Ом. Нека постигнем чудната слава на бога Савитри,

така че той да подпомогне нашите молитви.“

Намаджапа мантрата е молитва към бог Шива – Заедно с Брахма и Вишну, той  е Върховен Бог. Разрушител на демоните и покровител на аскетите. Намаджапа мантра: „Ом намах Шивая“ се превежда: „Аум, прекланям се пред бог Шива“.

„Ом намо бхагавате Васудевая“ се превежда: „Поздрави на Всемирния Бог Вишну“.

Служенето към Вишну става чрез шрвана (слушане) и киртана (описание). Човек трябва да повтаря мантрата, но и да слуша за Вишну.

 „Ом шри Ганешая намах“ е мантра към богът на мъдростта Ганеша и гласи: „Привет на името Ганеша“.

 „Ом Сарсаватиян намах“ – мантра към Сарсавати, богинята на мъдростта и покровителката на хората на изкуството.

Мантра Со-хам – изговарянето на „со“ с вдишване и на „хам“ с издишване.

Харе Кришна мантрата (мантрата към Бог Кришна), е наречена маха-мантра, т. е. Велика мантра. Тя е следната:

„Харе Кришна, Харе Кришна

Кришна Кришна Харе Харе

Харе Рама Харе Рама

Рама Рама Харе Харе!.“

Ето и преводът на маха-мантрата: „О, Бог Кришна, о енергия на Кришна, бъдете милостиви и ме ангажирайте с предано служене“.

Съществуват още молитви към Кришна, които са на санскрит. Една от тях гласи:

 „намо маха – ваданйайа

кришна – према – прадайа те

кришнайа кришна – чайтанийа – гаура – твише намах“.

Молитвата се превежда по следния начин: „О, най-милостива инкарнация на Бога! Ти си самият Кришна, явил се като Шри Чаитанийа Махапрабху. Ти си приел златния цвят на Шримати Радхарани и щедро раздаваш чистата любов към Кришна. Отдавам смирените си почитания на Теб.“

 

            Положителни утвърждения

           Човек със светлина в душата, излъчва положителна енергия към околните. За това е важно да се повтарят следните положителни  утвърждения:

„Аз съм чиста душа“;

„Сърцето ми е Любов“.

Съществуват и следните формули:

„Съзнанието е Брахман (Върховното)».

 „Аз съм Брахман“ всъщност означава осъзнаването, че човек е душа.

„Ти си Брахман“.

 

    Медитация

За да медитираме, най-напред трябва да изчистим ума си от всички лоши помисли. Второ – необходимо е да се отърсим от всички страсти и желания. След това трябва да се научим да дишаме правилно – чрез т. нар. „пълно дишане“. То се състои от няколко етапа – първо се пълни с въздух долната част на белите дробове, а след това целите дробове. Вдишва се и се издишва винаги през носа. Най-накрая е необходимо да застанем в удобна поза и да се концентрираме върху Бога. Най-подходящото време за медитация е сутрин.

Започвайки медитация, човек трябва да желае да медитира, а не да го прави насила, или просто за да се „отпусне“. „Медитацията не е хоби; ако не смяташ да продължаваш с нея, просто не се захващай изобщо“, съветва Крисмъс Хъмфрис.

За да медитираме умът трябва да е спокоен и едновременно с това и буден, за да се съсредоточим върху една мисъл. Докато медитираме е необходимо да се очистим от всякакви емоции.

Може да се медитира със затворени очи вечер, за по-спокоен сън, но и със отворени, за по-добра концентрация. Не е полезно да се медитира повече от петнадесетина минути на ден.

Как да се медитира правилно, е  посочено в  Йога-сутри (наръчник, написан от Патанджали). Там много точно е определена причината, поради която човек трудно постига по-висше съзнание в медитацията: „Умът постоянно търси наслада, затова не е способен да се концентрира. Чрез медитация човек спира да хаби енергия в безполезни движения, увеличава се и връзката между различните нива на съзнанието“.

Подобно е и описанието на йогата, което срещаме отново в Йога-сутрите. Йогата е преустановяване на дейностите на ума, или процес, известен като читта-вритти-нирудха, т.е. ум-дейност-преустановяване. Защото умът е винаги двигател на действията; те са просто неговите производни.

Умът е основният враг на човека, но тогава, когато е впримчен в гуните на страстта. Той трябва да излезе от тези материални и сетивни наслаждения, за да може да се извиси и да поеме пътя към пълното освобождение. Забележете, концентрация е почти равно на освобождение. Тук не става въпрос в никакъв случай за „изпразване“ на ума, така, както го разбират на Запад. Как би могъл да постигнеш дадена цел, ако не си изцяло завладян от мисълта за нея? Макар, че в будизма медитация означава “да оставаш без усилия в това, което е“.

 

           Видове медитация

Раджа медитация – наречена още „Кралска медитация“ (раджа – крал). При нея съзнанието се отделя от тялото и се въздига на по-висши нива. Това е класическата медитация.

Дели се на:

Бахираига медитация – яма (обществени правила), нияма (самодисциплина), асана (йогийска поза).

Антаранга медитация – параняма (практики за дишане), пратяхара (отказ от сетивните наслаждения), дхарана (концентрация на ума) дхияна (медитация).

Хатха медитация – от „ха“ – слънце и „тха“ – луна. Пречистване на тялото, за да се пречисти и ума.

Карма медитация – наречена още „Медитация на деянието“. Това е ритуално-обредна практика, следствие от предопределението на човека. Нарича се още „Будхи медитация“. Състои се в концентрирането върху верността и към дълга, без да се очаква отплата.

Бхакти медитация – медитация за единения с божеството. Наречена още „Медитация на сърцето“. Тя се състои от киртан (пеене на мантри), арчана (поклонение на изображението), вандана (ниско прекланяне до земята), атма (жертване в името на бога).

При тази медитация се наблюдава следната смеха: преклонение – вглъбяване и отказ. В Бхагаватгита (12:12) пише: „Стои по-високо от упражняването знанието, над него – вглъбяването, но над вглъбяването е отказът от плодовете – той носи покоя“.

Джияна медитация – „Медитация на мисълта“. Практика на познанието.

Тантра медитация – представлява посвещаване чрез повтарянето на мантри, за да се пробуди божествената енергия. Например: мантрата към Шива.

Джапа медитация – медитация, при която се повтаря божието име. Например: Харе Кришна мантрата.

Сахаджа медитация – поставяме лявата ръка на скута, дясната – върху ръцете и казваме: „Майко Кундалини, моля те, изпълни моето сърце с любов и радост“. После преместваме дясната ръка отляво под стомаха и казваме: „Майко Кундалини, моля те, дай ми чисто познание и мъдрост“.

Медитиране чрез визуализация – медитирането става, и когато се съсредоточим и върху най-обикновен предмет, чиито свойства се разделят на цвят, форма и големина.

Съвременните разновидности на йога, възникнали на Запад, са:

  • Ащанга йога, Ащанга виняса йога, Виняса флоу йога, Ин йога.

Основните два вида медитация:

  • Джапа медитация – когато човек повтаря мантрата сам.

За джапа медитация е необходима броеница със сто и девет зърна. Мантрата се повтаря на всяко от сто и осемте зърна, докато се стигне до голямото зърно, което се прескача. Броеницата се завъртва и се мантрува в обратна посока. При Кришна съзнание се правят 16 пъти (кръга) по 108 зърна.

  • Киртан – когато човек повтаря и пее мантрата с другите. Използват се индийски музикални инструменти като: мрданга, караталите и т. н.

 

         Медитация чрез мандала

Мандалата е визуален знак, представляващ Вселената чрез геометрично (най-често кръгло или квадратно) изображение; квадратно изображение с четири врата, опасано от кръг. Тя е създадена от  индуистките монаси от парчета цветен камък. Тези геометрични символи могат да бъдат използвани за визуална медитация. В такъв случай биват известни под името Янтра. Концентрацията върху определена мандала също е вид медитация. За най-могъщ се счита символа на Мандала, изобразен с геометричният вид на звука “ом“ – т. нар. индуистка „икона“.

     Индийски символи:

Освен звука „ом“, съществуват още индуистки символи като свастиката, която носи щастие и „лотос“ – кръстен на цветето лотос.

 

       Мудри

Мудрите са ритуални жестове в индуизма и будизма. Много от тях  включват цялото тяло, но принципно се изпълняват от пръстите и ръцете. Основните мудри са 108. Извършвайки се по време на пранаяма и медитация, те стимулират енергийния поток в тялото..

Първата мудра, която ще опишем, е атманджали, известна още като мудра на молещия се. Дланите се събират една към друга на височината на гърдите. Тази мудра успокоява мислите.

Поставянето на дланите една върху друга пред сърдечния център, води до успокоение.

     Апана, или мудрата на енергията, представлява съединяване на палец, среден и безименен пръст. Тя носи хармония и търпение.

Разбира се, съществуват още много мудри, на които няма да се спираме.

 

Вместо заключение:

Тази молитва към Бога, при която човек не иска нищо в замяна заради любовта си към Него, е най-висша форма на общуване и път към трансцеденталното; път към очистване и освобождаване на душата. Мантрите и медитацията са не просто средство за успокояване на ума, но и начин, по който съзнанието ни да се издигне на едно по-високо ниво на духовност.

 

Автори: Ния и Кремена Каменови