Учението на Петър Дънов

Петър Дънов съчетава източни учения (най-вече индийски), орфизъм и християнство. Също така се срещат и някои протестантски мотиви, тъй като колкото и странно да звучи, Дънов е учил в САЩ. „Дъновизмът“е известен още като „Бяло братство“ и след България, е най-популярен във Франция. В дъновизма има три основни начала – Любов, Мъдрост, Истина. Впоследствие Дънов добавя още две – Правда (Справедливост) и Добродетел. Дъновистите признават Пентаграма за един от своите символи – символ на петте истини.

За трите основни начала на своето учение П. Дънов свидетелст­ва по следния начин: „Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никак­во движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформя нещата е Мъдрост­та.“

 

Дъновистите са дълбоко свързани с природата и земята. Това е тънка връзка с орфизма. И заради своята привзъраност към природата последователите на Дънов често организират експедиции.  Има няколко енергитични центъра по света – това са Мачу Пикчу, Египет, Пирамидите, Тибет и… Седемте Рилски езера.

 

За дъновистите танците са важни така, както музиката – още една връзка с орфиците. Танцът на дъновистите се казва „Паневритмия“, но самите последователи на Дънов го наричат „Танцът на Живота.“. Стъпките са изпълнявани под звуците на мелодична музика (най-често – цигулка). Цигуларите пресъздават едни от най-красивите изпълнения. Дъновистите, облечени в бяло, танцуват при изгрев слънце сред природата. Танцът се изпълнява в кръг, като участниците в него обикалят в посока, обратна на часовниковата стрелка. Това е свързано с изгрева и залеза на слънцето. То тръгва от изток и се движи на запад. Ако начертаем кръг, ще установим, че това е противоположното движение на стрелките на часовника. Танци се изпълняват всяка година от пролетното до есенно равноденствие (от 22 март до 22 септември).

 

Но нека минем към по-подробно обяснение на учението на Беинса Дуо, Учителят. Освен основните три добродетели, които споменахме по-горе, са необходими и още качества. На първо място това е чистотата. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ. Това пък е заемка от индуизма.

 

Според Дънов, Истината е висша цел, върховното постижение по Пътя. Безкрайното пътуване на човека е към Бога – тоест Цялото, а Истината е компонент от дълбинната същност на Бога. Съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото). Познанието на Истината се постига чрез просветление. Това не се ли доближава отново до някои индуистки секти, които се развиват от началото до втората половина на средата на XX в. в САЩ? Все пак Дънов е учил именно в тази държава.

 

“Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот.”

 

“За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината”.

 

„Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш.”

 

Тези цитати ни навеждат на мисълта, че тук са преплетени мотиви от християнството и индуизма – Абсолютната Реалност тук съвпада с Абсолюта в индуизма.

 

Да обичаме ближния си, както себе си – това е втората, съответстваща по важност на първата заповед, в нравствения закон на Иисус.  Учителят казва: “Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината.

 

Тези думи доста напомнят на пасажи от Новозаветните писания.

 

Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност. И в случая двата Божествени принципа, тоест Мъдрост и Истина, пораждат най-благоприятни резултати.

 

Законът за правдата и справедливостта се проява в две форми в човешкото общество – в исторически и социологически план, като по-низшата форма е, „човешкото право“, като по същността си то е външно и несъвършено. Според Учението на Бялото братство извисената форма на проявление е Божественото право, което е вътрешно, съвършено и произтича от Божествения свръхестествен нравствен закон.

 

Тук наблюдаваме връзка между дъновизма и богомилството. Несъвършенство и съвършенство. Категоризация, която напомня не само на индуистките вярвания, но и на схващането на последователите на Богомил, които вярват, че светът е място на Доброто и на Злото.

От своя страна, мъдростта е основа за действия на правда и справедливост. „Справедливостта е атрибут на Божествения свят – отбелязва П. Дънов – За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка“.

Причинно-следствената връзка в индуизма е свързана с прераждането. Но тук Дънов, съвсем естествено, я пречупва през призмата на християнството. Доброто поражда добро в настоящето. Лошото (греховете) води до падение.

Любовта е любов към Бога, но и любов към ближния, защото както знаем любовта към едното, води любов към другото. Но този християнски закон е доразвит като философско-религиозна система в учението на Дънов. За това са показателни следните цитати: „Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост“. „Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта е закон, който носи блага на всички същества“. „Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта, непременно трябва да има Правда“.

 

Както виждаме и при трите учения, се говори или за светлината и Бога, за справедливия Бог и Божията любов, която изисква истината като висша цел. Проповядва се откъсване от всичко земно, ненасилие, любов към природата, смирение. Звучи красиво, нали?

 

Автори: Ния и Кремена Каменови