Сюзън Макмахън: „Джобен психотерапвет“

В българско издание на психотерапевтичната книга „Джобен психотерапевт“ американският психолог Сюзън Макмахън е представена и като човек работил с наркозависими, както и в психиатрия. 

Кой съм аз?

Несигурността е в основата на всички емоционални разстройства и до голяма степен е свързана с душевните тревоги.

Ако не познаваме и не вярваме, как може да обичаме? Следователно сигурността би могла да се определи като частична или пълна липса на себеуважение, тъй като себеуважението предполага обич към самия себе си.

Не трябва да критикуваме. Човек намира себе си тогава, когато открие сходните неща, които го свързват с останалите.

Да живееш, означава да практикуваш, а не да действаш – животът е процес.

Какво е въздействието на моето минало върху мен?

Въздействието на миналото често се изтъква като виновник за неадекватните ни действия и поведение. Приписваме доброто на себе си, а за лошото обвиняваме миналото или някой друг. Нищо не може да се промени. Ако прекарвате по-голяма част от времето си питайки „само ако“, „какво би било“, значи пропилявате живота си. Нищо не може да се промени. Прегледайте и подберете най-доброто от спомените. Изхвърлете другото от паметта.

Какво мога да направя за бъдещето си?

Бъдещето извиква тревога. Толкова силно сме устремени напред, че щом се почувстваме несигурни, изпадаме в паника. Ако то е под въпрос поради болест или друго обстоятелство, се чувстваме измамени и засегнати. Изглежда по-лесно де възприемаме какви ще бъдем, отколкото какви сме. Не е реалистично да мислим за бъдещето. Наистина трябва да има известно планиране на потребностите. Но следва да осъзнаем, че представата ни за бъдещето все пак е само представа, а не гаранция.

Защо вината и тревогата са излишни?

Вината и тревогата ни карат да се чувстваме зле. Вината ни натяква, че сме нелепи, зли или егоисти. Взема едно отделно действие, мисъл или чувство и го разпростира върху личността. Вината е коварна, прави „лошото“ ни поведение постоянно-

Първо извършвате нещо недобро, проявявате грубост. Второ, започвате да се чувствате виновни. Трето, вината нараства. Търсите начин как да се освободите от нея. Започвате да дирите причината за своето поведение извън себе си. Външните фактори придобиват все по-конкретна форма, докато накрая осмислите и оправдаете постъпката си. Започвате да вярвате в оправданията си. И повтаряте поведението, причинило първоначалното чувство за вина.

Схемата на мислене на пристрастения е следната: правя, каквото правя, чувствам се зле от това (тоест доказвам, че съм добър човек), когато болката стане непоносима, прехвърлям вината върху теб.

Трябва да сме отговорни. И няма нужда да се чувстваме виновни. Поемете отговорността за своето поведение. Следващият път, когато усетите, че ви терзае, спрете. Кажете си, че сте направили нещо, което не ви харесва. Ще се поучите от това и в бъдеще няма да го допускате. Търсенето на причините извън себе си за вина, може да направи човека зъл.

Изборът

Никой никого не би могъл да промени. Само вие сте в състояние да го сторите. Никой друг. Другите може да приписват заслугите за промяната ви, но то е защото сте им позволили. Вие избирате кога сте зависими и кога да отстоявате себе си. Вашият живот е под ваш контрол. Дори, когато не чувствате, че го управлявате, вие сте тези, които сте преотстъпили властта на някой друг.

Какво мога да контролирам?

На света има само две неща, които са ни подвластни: 1. Изборът какво чувстваме по отношение на себе си или как да се възприемаме. 2. Поведението ни в зависимост от това какво чувстваме и как се възприемаме.

Ако сте избрали да не се обичате, или не желаете да правите избор, вие ще пренебрегвате себе си, ще се критикувате, ще се обвинявате, ще се търсите външни причини и ще очаквате да сте съвършени.

Себеуважение

Това е идеята да цените себе си. Да се държите на положение. Да действате с любов към своята личност. Себезачитане.

Егоцентризъм се появява, когато липсва достатъчно себеуважение. Помнете, че вас са ви учили как да не обичате себе си и сега трябва да се пренастроите. Представете си, че усвоявате някакво ново умение. Бъдете отчаяно решителни. След това си намерете ролеви модели – хора с ядно изразено себеуважение. Те са: с ненатраплива сила, изглеждат уверени, окуражаващо поведение спрямо другите, признават своите слабости и грешки, не се надсмиват над другите и не съдят.

Целта на себеуважението не е щастието, а вътрешният мир, равновесие и цялостност. При изграждане на себеуважението, приемаме собственото си несъвършенство. Това налага и поемане на пълна отговорност за собствения избор.

Вътрешна хармония

В мига, в който направите избора да практикувате себеуважение, ще поемете по пътя на съществуването, а не на действието. Няма да осъждате, нито пък сравнявате. Простете си. Освободете се. Ще искате да се държите по начин, който ви дава усещане да вътрешна хармония и ще ви е по-трудно да правите неща, от които изпитвате неудобство.

Как да приема себе си такъв, какъвто съм?

Научете се да се приемате такива, каквито сте в действителност, което не значи, че трябва да понасяте или харесвате всички свои чувства или черти. Трябва да можем да понасяме или одобряваме нашата цялост. Приемането не означава разбиране. Приемането не е равнозначно на промяна. То е взимане, получаване на друго сърце.

Престанете да осъждате. Приемането означава да се виждаме такива, каквито сме точно сега и да си позволим просто да сме. Това сте вие, с всичките си недостатъци.

На една колонка напишете: „Неща, които харесвам в себе си“ и колонка „Неща, които не харесвам в себе си“. Попълнете и двете. За да я има едната страна на монетата, трябва да я има и другата. Престанете да се вглеждате само в отрицателните си черти и да приемате единствено положителните. 1. Опитайте се да не съдите; 2. Научете се да разпознавате защитните си механизми; 3. Простете се с илюзиите си. 4. Наблюдавайте себе си, както другите ви наблюдават.

Как мога да се науча да се освобождавам?

Несигурността, вината, тревогата, стремежът към съвършенство, страхът, илюзиите и защитните механизми са атрибути на слабото его, жадно да получава доказателства за собствената си ценност от външни източници. Всички те ни служат за защита от нас самите и ни осигуряват претекст да отхвърляме отговорността за своите грешки.

Правилният начин, да се освободите от каквото и да е било, е да обичате. Не мразете, нито се борете с онова, от което се стремите да се избавите. По-скоро се отнесете с уважение, осъзнайте, че всички тези неща – и миналото, и вината, и защитните механизми, и илюзиите са ви довели до тук, където сте. Работили са във ваша полза, след като сте оцелели. Възприемайте ги като инструменти, макар и погрешни, защото благодарение на тях, сте стигнали до тук-

Винаги е по-лесно да се отърсим от това, което сме надраснали, отколкото от нещо, което мразим, или на което се гневим.

Уважавайте нещата, от които искате да се освободите. Освобождаването е процес и отнема време.

Защо съм депресиран?

Депресията представлява състояние, при което гневът се насочва навътре. Хората изпадат в депресия, когато не са насърчавани, подкрепяни, нито научени да вярват в своята доброта. Чувствителните натури често реагират отрицателно, приемайки го едва ли не като персонален крах и вина.

При ситуационният източник на депресия – това означава, че сме били засегнати от нещо в обкръжението. Хроничната депресия не отшумява, за разлика от депресията, предизвикана от загуба. Хроничната депресия превзема живота ни и се превръща в единствения начин, по който възприемаме света – погледът ни става непоправимо песиместичен. Хронично депресираните са егоцентрици, в състояние на перманентен гняв и не са достатъчно силни, за да поемат отговорност за самите себе си. Те обръщат гръб на любовта към себе си

Проявете смелост – извършете нещо различно. Осъзнайте, че възприятията ви по отношение на вас самите и околния свят, са единствено възприятия, а не самата реалност. Станете себелюбиви и измъкнете себе си от центъра.

Понякога имам налудничеви мисли

Съзидателността предполага да сте извън нормата, извън шаблона. Липсва съзнание за и осъзнаване на другите. Прекомерното вслушване и съобразяване с другите,  е болест, наречена съзависимост. Обратното означава психотична или нарцистична лудост.

Защо постоянно плача?

Твърде честите изблици, както и невъзможността да плачете издават липса на доверие в собствената личност.

Плачем твърде често, когато вярваме, че не можем да се погрижим сами за себе си. Не плачем никога, когато не вярваме в сълзите си. И в двата случая се страхуваме, че не сме в състояние да се контролираме.

Ако плачем непрестанно, най-вероятно сме забравили причината, предизвикала болката ни. Цената на сподавянето е, че преставаме да чувстваме, което означава, че сме напълно живи. Ако си позволите да плачете – когато сте облени в сълзи, започвате да се усещате все повече господари на себе си.

 

Систематизирали: Ния и Кремена Каменови