Съпротива

 

 

Носим се в мисли, сякаш летим.

Две ръце и сила, по-добре пусни.

Далеч вече от земята, позволих на духът да се освободи.

Миналото не е огледало, то е кристал от черна сол.

Прави потока-вода вкусна, после сладкото идва и то.

Сънувам мисли, усещам съпротива.

Наяве често съм далеч от мен.

Но се научих да се будя, ясно, руша окови ментален плен.

Наясно съм, осъзнавам, поне опитвам, някой момент.

Олеква да кажеш обичам, вместо бос върху стъкла и студен цимент.

Думи и мисли са стени и сгради, избираш сам какво да построиш.

Не винаги е вярно дето сънуваш, остави отворени очи, да бдиш.

 

 

 

Автор: Илиян Стойчев