Психологията възниква като самостоятелна наука в края на XIX в., когато се отделя от философията. Етимологията на думата „психология“ – произлиза от psyche (психе), което означава „душа“ и logos (логос), което означава „наука, знание“. Така психологията се превежда като „наука за душата“. Психологията се занимава с вътрешния, психически свят на човека – памет, чувства, мисли, характер, интереси.
Предметът на психологията като наука се състои в изучаването на различни психични явления. Предметът на психологията, най-общо казано, е субективният свят на човека и психичните явления.
Психичните явления се делят на три основни групи: 1. Процеси; 2. Свойства и 3. Състояния.
- Процеси
Процесите отразяват по различен начин едни или други страни на действителността. Процесите се делят на 1. Познавателни; 2. Емоционални и 3. Волеви.
- Познавателните процеси се делят на:
- Сетивни – усещане, възприятие, представа;
- Рационални – памет, мислене, въображение.
Представата е психичен образ на явление, което човек възприела. А мисловният образ отразява общи свойства.
- Емоционални процеси
Емоционалните процеси включват емоции и чувства
- Волеви процеси
Волевите процеси са свързани с дейността и поведението.
- Психични свойства
Това са психичните качества на личността
Психичните свойства са темперамент, характер, навици, умения, нагласи.
Характерът на човека се проявява в неговите постъпки и поведение.
- Психични състояния
Душевните състояния са с преобладаващо чувство за по-дълъг период от време. Такива са сън, бодърстване, апатия радост и др.
В състояние на внимание, готовност, тревожност, възбуда, въодушевление психичната дейност протича по-активно. При състояние на потиснатост, умора, разсеяност тя значително се понижава. При съня психичната дейност се ограничава.
Психиката е свойството на мозъка да отразява действителността по особен начин и да управлява поведението. Психиката не е нещо, върху което може да се експериментира. Тя е динамична и развиваща се система от разнородни психични явления, възникващи от дейността на мозъка и от скоростта му. Психологията не е обективна, а субективна наука. Истината не е абсолютна. Психологията зависи от гледните точки и методите, които използват различните психолози – методите, които могат да достигната частично до истината. За това в психологията съжителстват доста теории по един проблем.
Методите в изследването на психологията са най-различни:
Наблюдение. Този метод донякъде е обективен. Продължително време психологът наблюдава обекти и определени психични явления. При него няма абсолютна сигурност. Има наблюдение в естествени условия, както и в лабораторни наблюдения – в изкуствена среда, в екстремни ситуации. При този метод се изучава как се променя поведението в дадена среда. При наблюдението съществуват и смесени методи. Самонаблюдение (интроспекция). Това е планово наблюдение на себе си и на свое определено психично явление. Тест, анкета, интервю. 4. Терапевтични и диагностични методи.
Първото философско учение, според което във всичко съществуващо в света има душа се нарича анимизъм. В това учение се подчертава независимостта на душата от тялото. Например се е считало, че когато човек спи, душата му временно напуска тялото.
По-късно възниква натурфилософското тълкуване. Според него душата е материално явление, наред с другите такива, изграждащи света.
Това схващане се заменя по-късно от атомическото учение за света. Основоположници на това учение са Левкип и Демокрит (V в. пр. н. е.). Според тази теория светът е изграден от многобройни малки, неделими частици, наречени „атоми“. Най-малките и най-подвижните са атомите на душата. Те имат самостоятелен живот и могат да проникват в тялото и да го напускат.
Философите Сократ и Платон създават теорията за идеалистическото обяснение на душевните явления. Според идеалистите душата е безсмъртна и нематериална. Имено душата мисли, чувства, усеща, преживява. При смъртта душата напуска тялото. Платон разделя душевните явления на разум, мъжество и въжделение.
През XVII в. най-силно влияние върху възгледите за същността на душата оказват философите материалисти от Англия, Франция и Холандия. През XVII в. се прилага и механичния принцип. Механизмът е учение, според което всички естествени процеси се определят на механично равнище и се обясняват със законите на физиката и химията. При дуализма се утвърждава отделното, независимо съществуване на двете начала – материя и дух.
През XVIII в. се появява и емпиризма. Според него знанието се придобива чрез чувствения опит. Според английския философ Джон Лок човек по рождение представлява „чиста дъска“ (“tabula rasa“), върху която може да се запише опитът.
През този период психиката се свързва с разума (ratio). Това схващане развива френският философ Рене Декарт, който е основоположник на рационалистическа философска школа.
За условна дата на обособяването на психологията като наука се счита 1879, когато немският учен Вилхем Вунд (1832-1920) създава в Лайципг първата психологическа лаборатория, като основен метод в своята лаборатория той използва интроспекцията (самонаблюдението). По време на опита изследваното лице трябва да съобщава за своите преживявания, усещания и мисли. Лабораторията на Вунд първоначално е била частен институт, а две години по-късно се превръща в държавен университет.
Основните психологически школи са: 1. Бихевиоризъм; 2. Психоанализа – школа, изследваща подсъзнанието; 3. Школи, изследващи съзнанието – гещалт-психология, хуманистична психология и когнитивна психология.
Интроспектизъм. Това е първата цялостна школа в историята на психологията. Нейни представители са Вилхем Вунд и Едуард Титчънър. Основният метод, използван в тази школа е интроспекцията. Чрез нея човек „наблюдава“ собствения си свят. Според психолозите от тази школа външното поведение на човека не винаги съответства на преживяванията на човек и често може да бъде подправено. Също така, те смятат, че несъзнаваните психични процеси не са достъпни за научно изследване.
Психоанализа. Психоаналистичната школа е създадена в края на XIX в. от виенския психолог и психиатър Зигмунд Фройд (1856-1939). Психоанализата е теория, която достига до най-дълбинните пластове на психиката.
Основни принципи на психоанализата:
Съществуват две влечения 1. Его – да обичаш себе си и 2. Алтруизъм – потребността на служиш на другия. Тези две влечения са наречени инстинкти. Според Фройд тези две влечения ръководят човешката емоция. Крайните влечения се реализират по етажите (трите основни зони) на мозъка:
Най-долната зона е подсъзнанието, което Фройд нарича „То“. То включва всички импулси, които не се допускат в съзнанието. Това са така наречените проекции. Подсъзнанието ги избутва и те се преобразуват навън под формата на фобии, натрапливости, мании, зависимости и комплекси.
Съзнанието, което се намира във втория етаж, Фройд нарича „Аз“. Това е „такъв, какъвто съм“. С него са свързани човешките емоции.
В гънките на главния мозък се намира свръхсъзнанието или още „Свръх-Аз“. От тук се формират механизмите на самоконтрол. Това е „такъв, какъвто искам да бъда аз“. Тук се формират идеите, идеалите, ценностите, нормите, правилата, чувството за дълг, вината, съвестта, срамът.
Пробиването на „То“ в Аз-ът предизвиква творчество, гениалност, извършване на зли деяния.
Водещите влечения са да обичаш себе си и потребността от другия. От взаимоотношенията на тези две влечения се развиват Аз-ът и Свръх-азът. Те са или в хармония, или в конфликт.
Фройд още смята, че чувството е постоянно отношение към различни обекти, предмети и знаци. То се изживява чрез емоцията. Емоцията е мигновеното усещане, а чувството – дълготрайното.
Бихевиоризъм. Бихевиоризъм от английски означава „поведение“ (behaviour). За основател на тази школа се смята Джон Уотсън (1878-1959). Бихевиоризмът изучава не психиката, а поведението. Бихевиоростите твърдят, че не съществува качествена разлика между човешката и животинската душевност. Съзнанието на човек е „чиста душа“ и върху нея се натрупва опитът.
Гещалт-психология. От немски „гещалт“ означава „цялостност“. Школата възниква в края на ХХ в. в Германия. Нейни осаватели са В. Кьолер, М. Вейтхаймер, К. Кафка. Те се противопоставят на разчленяването на психичния живот на елементарни психични явления. Изучават познавателните процеси и творческата интуиция, разчитаща на внезапно „прозрение“ (т. нар. „инсайт“).
Хуманистична психология. Тя е създадена през 30-те години на ХХ в. Видни нейни представители са: Е. Маслоу, Ш. Бюлер, К. Роджърс и В. Франкъл. Според хуманистичните психолози всеки човек е добър по рождение. Той е свободен и отговорен за своята съдба и притежава безброй възможности за себереализация. Според тях творческият потенциал е присъщ на всеки човек.
Е. Маслоу създава йерархичен модел на човешките потребности чрез пирамида. 1. В основата на пирамидата стоят физическите потребности; 2. Потребността от физическа и психическа сигурност); 3. Потребност от обвързаности причастност към социалната общност; 4. Потребност от одобрение и уважение; 5. Потребност от духовност и творческа реализация; 6. Философско и религиозно осмисляне на живота; самоусъвършенстване. Само 10 % от хората притежават последните две потребности.
Когнитивна психология. Това е една от най-влиятелните направления в световната психотерапия. Нейни видни представител са У. Найсер и А. Елис. Главната цел на когнитивната психология е изучаването на познавателните процеси, както и творческите, емоционално-волевите и поведенчески възможности на човека.
В центъра на когнитивния подход са изследвания на структурата и организацията на паметта, вниманието, въображението, възприятието, усещанията, мисленето. Тоест целият спектър от психични процеси и сфери на поведение е изцяло покрит. Трудно е да се изучат всички задачи само с познания по психология.
Когнитивно-поведенческата терапия комбинира знанията на бихевиористите и психоаналитичните методи в общата концепция, че въпреки натиска от психологическа травма, човек е в състояние да промени поведението си към по-добро.
Съществуват различни видове психология:
Аналитична психология, диференциална психология, еволюционна психология, икономическа психология, медицинска психология, народопсихология, организационна психология, педагогическа психология, поведенческа психология, правна психология, приложна психология, психология на здравето, психология на изкуствата, психология а личността, психология на маркетинга, психология на развитието на възрастните, психология на религиите, психология на творчеството, психология на управлението, психология на успеха, социална психология, сравнителна психология, трудова психология, училищна психология, юридическа психология и т. н.
Съставител: Кремена Каменова