Всеки от нас е гледал прословутия филм на Джеймс Камерън. Има ли човек, който да не e  пролял сълзи на смъртта на Ди Каприо? Едва ли. И все пак, нека надникнем зад вълнуващата мистерия на най-известното корабокрушение в света.  Разбира се, „ Титаник“ не е единствен по рода си. Неговите братя-близнаци „Британик“  и „ Лузитания“ също потъват. За щастие, „ Олимпик“ просъществува дълго. Но защо тогава „ Титаник“ и до днес е мистерия, вълнуваща милиони хора, водолази, режисьори и писатели?

   Предсказанието „ Титаник“

Прочутият американски писател Теодор Драйзер  през 1896 г. написва роман, който озаглавява „Титан“.  В него се разказва за гигантски, луксозен лайнер с четири комина, който потъва при сблъсък с ледена планина. Липсва единствено любовната история. Размерите, комина съвпадат, дори месеца на катастрофата: април.

Ала това не е единственото предсказание. На 10 април, в деня на тръгването на кораба, американският парапсихолог Терви твърдял, че „ голям кораб“ ще потъне след два дена. Той изпратил писма до различни хора, които били публикувани след катастрофата.

Интересен е случаят, когато корабът преминава покрай остров  Уайт. Семейството на Джек Маршал го наблюдавало с интерес, когато внезапно госпожа Маршал почнала да крещи : „ Този кораб ще потъне! Този кораб ще потъне! “ , и припаднала. Местните, по начало, я взели за луда.

Силна интуиция? Пророчески дарби? Не можем да бъдем уверени. Но със сигурност, тук и дума не може да става за съвпадения.

                        Творби, посветени на кораба

                        Нека читателят не се заблуждава, че филмовият шедьовър на Камерън от 1997, носител на 11 награди Оскар за игра, режисура и музиката на Джеймс Хорнър, е единственият филм за лайнера.

Месец след катастрофата е снет късометражен филм по трагедията, а главната героиня се изпълнява от актриса, преживяла катастрофата.

През 1929 г. излиза филмът „Atlantic“. Нито веднъж не се споменава името на „ Титаник“, но затова пък събитията, проследени там, отговарят едно към едно на трагедията.

Следващото произведение на изкуството  е нацисткият филм от 1943 г., по поръчка на Гьобелс. Филмът е изключитено качествен и високобюджетен. В него главният герой, естествено, е немец, а антагониста е британец.

Прехвърляме се през 1958 г. Режисьорът на филма е бил свидетел на тръгването на кораба като дете. Явно това остава отпечатък върху душата му. Той създава филм по книгата на писателя историк Уолтър Лорд. Филмът е оценен като „ най–качественият“ филм за „ Титаник“, правен някога. Нека имаме впредвид, че когато Лойд пише книгата, той интервюира около 60 души, оцелели от катастрофата. Съществуват още няколко романа за легендарния кораб.

През 1979 г. излиза телевизионният филм „ S.O. S Titanic“, или в превод от английски, „ Спаси Титаник“.  Той не се различава от предишните по нищо.

Много странно, но през 1996 г., непосредствено година преди излизането на филма с Уинслет и Ди Каприо, на екраните се появява друг телевизионен филм по темата. В него участва уелската актриса Катрин-Зита Джоунс. Излъчва се по телевизия CBS . Сюжетът проследява три линии, подобно на предходния филм.

2012 година, точно на стогодишнината от потъването, се появява нова продукция. Отново е минисериал, като този път е коопродукция.

Разбира се, не липсват други филми, пародии и продължения. 2010 г. се появява продължение на „Титаник“, но този път пренесен в съвремието.

                               История и потъване

Построен е в корабостроителница „ Харланд енд Улоф“ в ирландския град Белфаст. При строежа му загиват работници. Носи се теория, че още тогава е имало повреда в кораба, която е спомогнала за корабокрушението му. Скоростта на кораба е 24 възела, той е снабден с четири комина, като последния служи единствено за декорация. Корабът е възхваляван от списания, вестници и предварително е обявен за „непотопяем“. Каква ирония. На него се вози собственикът на компанията производител, „White Star Line“.  Разбира се, превозното средство става дом на самия му архитект, Томас Андрюс. Капитан е Дж. Смит. Корабът разполага с три класи: за крайно заможни хора като милионери, средна класа, и низша, съставено предимно от хора от Европа, тръгнали да дирят късмета си в Америка. По днешни стандарти най–скъпия билет на кораба би излязъл 100 000 долара. Корабът, чиито екипаж е около 2100 пътника,  потегля на 10 април. Корабът разполага с невероятни ресторанти, барове, басейни, зали за тенис, салон за танци, 11 палуби: нещо, наистина луксозно. За справка, цената на кабинет лукс е била 4500 долара, а за каюта трета класа около 40.

Разбира се, получават се твърде много предупреждения за айсберги, които, незнайно защо, биват подминати.  На 14 април, когато корабът се намира в открития Атлантик, се получават съобщенията за ледени блокове, и така корабът „ Калифорниян“ бива спасен. Но вехтения офицер на „ Титаник“ не е предупреден от радистите. Малко след 23: 00 часа все пак радистите известяват тревога, забелязали в близост огромен, леден къс. Температурата на въздуха е около -10 градуса по целзий. Уйлям Мърдок, първият помощник-капитан дава команда за пълно отегляне назад Корабът маневрира лошо, и ледения къс разпаря корпуса по протежение на десния борд. При пробойната започват да се наводняват всичките шест отделения на кораба. Всезнаен факт е бил, че корабът би потънал при наводнение четири! Котелното първо се наводнява. Томас Андрюс съобщава капитан Смит, че потъването на кораба е въпрос на малко време, два часа, два часа и половина. Той улучва сравнително точно.

Пътниците са извикани на палубата и започват да се развързват спасителните лодки. Кой знае защо, те са само 12 – не биха побрали и половината екипаж. Създателите на кораба преценили, че са предостатъчно, защото корабът е „непотопяем“. Изключително груба грешка. Капитанът все пак запазва спокойствие: та нали до тях се виждат светлините на кораб. Известен е най-близкият плавателен съд „ Карпатия“, пуснати са ракети, които би трябвало да известят корабите наоколо. Пратени са известия до „ Калифорниън“, но той не реагира на радиосигналите, нито на ракетите. ОФицерите помагат на жените и децата да се качат първи на лодките, а на мъжете е наредено да се качат след тях. Разбира се, срещат се много хитреци, които се хвърлят в лодките незабелязано или облечени в женски рокли.  На оркестъра е наредено да свири докрай, за да „разведрява“ спасяващите се. Капитанът остава до самото потъване, както и мистър Андрюс, който бива измъчван от чувство за вина.  Съвестта му не издържа, гледайки смъртта, която, той вярва, че е „причинил“.

Корабът потъва за два часа и 40 минути.  Предизвиква се пожар, корабът се разцепва на две, и бързо се отпарвя към морското дъно. Загиват повече от 1500 души. Успяват да се спасят само 704 души, прибрани зори от кораба „ Карпатия“.

Събитието е широко отразено в международните списания, вестници и медии.

Какво се случва с капитана на кораба „ Калифорниан“, Стенли Лорд? Екипажа му е видял светлинните сигнали с морзов код, ракетите, и не е предприел нищо. Стига се до съдебен процес, Стенли Лорд е обвинен в безучастност, когато е можел да спаси хора, и той умира в позор. Преди да умре, той разкрива, че корабът, който са засекли от „ Титаник“ не е неговия, а „ Самсун“.

От „ Самсун“ също са видели сигналите, но кой знае защо, са счели за редно вместо да се притекат на помощ, да поемат в обратната посока. Каква е причината ли? Минават петдесет години, за да се разбере, че исландският кораб умишлено не го е сторил, защото е ловувал незаконно тюлени край Нюфаундленд, и екипажа на плавателното средство не е желаел престъплението му да бъде разкрито. Дори с цената на човешки животи.

                                                         Последствия

Проведени са две разследвания: британско и американско, независими едно от друго. Ето до какви изводи стигат те:

Радиооператорът на „ Титаник“ не веднъж е получавал съобщения от „ Калефорниън“ за айсберги, но ги е пренебрегвал, защото бил „зает“ да изпраща  съобщения на богатите пътници. Част от офицерите забавят реакцията си пред сблъсъка, за да не им се наложи да поемат отговорност за инцидента. На първата спасителна лодка се качват само 12 човека, когато капацитета на лодките е бил проектиран така, че те да побират 40 души! Един от тези, които са се качили на една от лодките, е сър Космо Дъф-Гордън, който е подкупил членовете на екипажа да не спасяват повече бедстващи. Разбира се, той по-късно се оправдава, че съответните средства били „подарък“ за екипажа. На всичкото отгоре, лодките на кораба не били достатъчно като брой, и в случай на бедствие, можели да поберат едва половината от пътниците.

Американската комисия счита, че вина носят капитан Едуард Смит и г-н Исмей. Британската комисия е на обратното мнение, защото капитанът в крайна сметка потъва с кораба си. Исмей е признат за виновен за трагедията, защото е поискал скоростта на кораба да бъде увеличена, за да стигне той по-рано в Ню Йорк и да предизвика сензация. Той е обявен за „ най-големия страхливец в историята“, защото успява да се вмъкне в една от лодките и да се спаси. Това беше показано и във филма на Камерън.

Оцелелите завеждат дела на обща стойност от 15 млн. долара. Компанията „White Star“ продължава да работи до 1932 г. Няма подведени за трагедията, нито арестувани.

Спекулации

Появи се нова теория защо е потънал „ Титаник“. Може би не е айсберг, а пожар, възникнал в трюма за въглища. Британският журналист от „ Индипендънт“ стига до това заключение, след близо три десетилетия разследване. Той твърди, че пожарът е възникнал още преди съдът да отплава от Саутхемемтън, като напразно седмици наред са се опитвали да го потушат. Обшивката на кораба е изгоряла.  Собствениците на съда знаели, а на екипажа било наредено да мълчи. Молони „доказва“ със снимки, че обшивката е пълна със сажди. Според него и подръжниците му, при сблъсъка с айсберга нещата просто се влошават.  Дали това е истината? Никога няма да разберем…

Хронология на събитията

14 април 1912г

23:00
„Титаник“ се намира плавайки в близост до бреговете на Нюфаундленд. От кораба „Калифорния“ предупреждават „Титаник“ за наличието в океана на свободно плаващи огромни ледени късове, но радистът на „Титаник“ Джек Филипс прекъсва връзката по радиообмена преди да получи от „Калифорния“ координатите на района с айсбергите.

23:35
Намиращият се в наблюдателницата Фредерик Флит виждайки айсберг по курса на кораба удря корабната камбана три пъти, извиква “Айсберг право по курса!” и съобщава по телефона на първия помощник-капитан Мърдок, че само на ¼ миля право пред кораба се намира айсберг. Първият помощник-капитан Уилям Мърдок дава команда “Ляво на борд!” и “Пълен назад!” надявайки се да се избегне сблъсъка, разминавайки се с айсберга откъм десния борд на кораба. При удара нитовете, свързващи стоманените листове се скъсват и правят достатъчно голяма пробойна, позволявайки водата спокойно да навлиза в долните палуби. От удара корпусът на кораба е пробит по протежение на около 90 метра.

23:42 
Капитан Смит излиза на мостика (непосредствено преди и по време на сблъсъка той е на вечеря) и дава команда да се спуснат петнадесетте водонепроницаеми прегради

23:45 
В първите минути след сблъсъка паника няма, нещо повече – голяма част от пътниците не са му обърнали внимание тъй като са чули само “силно изскърцване”. Вследствие на голямата пробойна обаче всяка секунда около 5 тона океанска вода нахлуват в корпуса на лайнера, понижавайки неговата плавателност.

23:50 
“Титаник” напълно спира движението си. Намиращите се в каютите на по-ниските палуби пътници от трета класа забелязват вода по пода на помещенията, като височината ѝ постепенно достига 4 фута продължавайки да се покачва. Пощенското отделение е напълно наводнено. Капитан Смит, заедно с Томас Ендрюс, технически директор на Белфастката корабостроителница “Харланд и Уолф”, в която е построен “Титаник”, решават да слязат на долната палуба, за да оценят лично щетите нанесени на лайнера.

15 април 1912 година

00:03 
Смит и Ендрюс се връщат на мостика, анализирайки ситуацията използвайки и наличната техническа документация на кораба. Ендрюс веднага отбелязва, че „Титаник“ неизбежно ще потъне, тъй като са наводнени шест водонепроницаеми отсека, а по проект корабът не може да плава с повече от четири такива. Водонепроницаемите прегради не достигат до най-горната палуба на кораба, което ще доведе до това поетата в пробитите шест носови отделения вода постепенно да се прелее в посока кърмата на кораба.

00:10 
На  палубата където се намират спасителните лодки се появяват първите уплашени пасажери от 1-ва класа, надявайки си спасителни жилетки. Пътниците от 2-ра и 3-та класа се появяват по-късно след тези от 1-ва.

00:14 
Капитан Смит влиза при радиста Джек Филипс, за да му нареди да започне предаването на сигнал за бедствие.

00:15 
От потъващия кораб е изпратен радиосигнал: „CQD MGY/Titanic/ 41.46 норд (север) 50.24 уест (запад)“

00:25 
Първият морски съд приел радиограмата от „Титаник“ е британският лайнер „Карпатия“, който по това време се намира на 58 морски мили от мястото на корабокрушението. Капитанът му Артур Рострон първоначално се усъмнява в достоверността на приетото съобщение, но въпреки това издава команда: „Курс към „Титаник“! Пълен напред!“.
По това време пътниците на потъващия кораб се събират на тълпа на корабната палуба. Много жени плачат, но като цяло паника и хаос все още няма.

00:40 
Корабът започва постепенно да се накланя надясно, като 16 моряци почват спускането на спасителните лодки на вода от левия борд, който все още е над водата. Лодките са с вместимост от 28 до 65 места. Наклонът на кораба постепенно започва да придобива застрашителни размери точно час след сблъсъка.

00:45 
От „Титаник“ е подаден първият сигнал SOS. От левия борд в океана е спусната втората спасителна лодка. Капитан Смит отдава команда, крещейки: „Жените и децата на левия борд!“, — предполагайки, че ще успее своевременно преди потъването на огромния кораб да евакуира всички пътници от борда. Мъжете отстъпват места на дамите, обаче много от жените всяват допълнително паника, отказвайки да се качат на спасителните лодки. Това продължава до пълното потъване на кораба.

00:50 
Необръщайки внимание на случващото се, някои баровци в салона за пушачи на I класа продължават да беседват спокойни по разни теми. Осем музиканти от оркестъра под диригентството на Уолес Хартли продължават да веселят на горната палуба дремещите непукисти, които не могат да си представят как “Титаник” ще потъне, разчитайки на най-съвременната и модерна технология, която във всички случаи би ги предпазила от катастрофа.

01:00 
На вода е спусната третата лодка с 41 пасажери и 24 свободни места. Изстреляна е сигнална ракета в небето над мястото на “Титаник” в Атлантика. Веднага след третата е спусната и четвърта лодка, на която има вече 37 свободни места. Все още всичко случващо се изглежда на повечето пътници като учебна игра. Незабавно след четвъртата е спусната и петата лодка с 25 заети места. Постепенно с оглед на накланянето на кораба започва да настъпва суматоха сред пътниците, включително и сред част от екипажа, които явно разчитат на това, че даже “Титаник” да потъне, то това ще отнеме достатъчно време, през което близките лайнери биха успели да се доберат до мястото на корабокрушението безпроблемно и съответно да поемат акцията по спасяването на пасажерите и екипажа от борда му спокойно и без притеснение, т.е. спасителната акция би преминала изцяло под контрол и без суматоха. От осмата спасителна лодка изпадат при спускането ѝ на вода две гребла. Капитан Смит отдава заповед на командирите на спасителните лодки да поддържат курс на две морски мили от „Титаник“.

01:20 
Носовата част на „Титаник“ е наполовина запълнена от вода, а самият нос е вече под ватерлинията. Водата нахлува и залива изцяло палубата на 3 класа. В носовата част на лайнера има приблизително 30 000 тона океанска вода. Екипажът на кораба ускорява работата си по евакуирането на пътниците и скоро са спуснати на вода вече общо 11 от спасителните лодки, като някои обаче от тях са претоварени с по 70 човека за разлика от първите. Постепенно паника обхваща всички, намиращи се на борда на потъващия лайнер.

01:30
По време на спускането на вода на 12-тата и особено 13-тата лодка настъпва страшна паника и матросите не успяват да въведат ред на борда. Организираното спасяване на пътниците на “Титаник” от екипажа излиза от контрол.

01:35 
Първият помощник-капитан Уилям Мърдок произвежда изстрел над главите на няколко мъже от спускащата се на вода 15-та спасителна лодка с цел да възстанови реда, но вече в нея остават незаети 26 места заради паниката.

01:40 
На „Карпатия“ всичко е готово за прием на спасяващите се пасажери от „Титаник“. По това време от спасителната палуба с лодките на „Титаник“ е изстреляна последната сигнална ракета. Радистите Брайд и Филипс продължават да предават сигнал за бедствие. Част от светлините на потъващия кораб изгасват, което допълнително нагнетява напрежение и всява още паника у всички на борда.

01:45
От борда е спусната 17-тата спасителна лодка, като по това време около 500 пътници на „Титаник“ се намират на ниските палуби в смъртоносен капан, като някои поради часа на крушението все още са в неведение за случилото се и в невъзможност да намерят изход нагоре.

02:00 
Вторият помощник-капитан Чарлз Лайтолер и първият помощник-капитан Уилям Мърдок произвеждат още изстрели с цел да въведат някакъв ред при спускането на вода на последната спасителна лодка от “Титаник”. В крайна сметка само 4 от 18-те общо спуснати на вода лодки са изцяло запълнени с пасажери, обаче пък са претоварени, т.е. спасителната операция протича неравномерно и излиза от контрол.

02:05 
Носовата част на палубата със спасителните лодки е вече под вода. Капитан Смит издава последна заповед към радистите да спасяват живота си. Някои от членовете на екипажа стоически посрещат смъртта — например, главният конструктор на „Титаник“ Томас Ендрюс остава в салона за пушачи на 1-ва класа да наблюдава в последния му път гордостта на конструкторското си дело. Капитанският мостик е вече под вода.

02:10 
Лайнерът внезапно силно се накланя, придвижвайки се напред и се отправя под водата. Отчупва се първият комин на кораба, а кърмата се изправя нагоре над водата. Корабният оркестър на Уолес Хартли засвирва трагикомично мелодията на хорала „Близо съм до Тебе, Господи“.

02:13 
Корпусът на „Титаник“ застава под ъгъл 40 градуса към дъното на океана, като и вторият комин се отцепва, а задържащите се все още на тялото му пасажери започват да се хвърлят свободно в ледената вода на Атлантика.

02:15 
Кърмата на „Титаник“ се издига при потъването на корпуса на 60 метра над водата, а всички пътници, които все още се крепят някак си по мостиците, политат във водата.

02:17 
Отправен е последният сигнал SOS от „Титаник“. На „Титаник“ отказва електрооборудването и изгасват всичките му все още работещи светлини. Всички системи за управление на кораба са извън строя.

02:18 
Корпусът на гигантския кораб се разцепва между трети и четвърти отсег, след което кърмата му окончателно се откъсва от корпуса и поема към океанското дъно.

02:20 
2 часа и 40 минути след сблъсъка с айсберга, неотделилата се кърмова част от корпуса на „Титаник“ застава вертикално под ъгъл 70 градуса и бързо започва да потъва под вода. Последните успели все още да се крепят на палубата му пътници, невиждайки шанс за спасение, сами се хвърлят в ледената вода. Океанските води бързо поглъщат целия корпус на гигантския кораб.

02:29 
Със скорост от около 13 мили в час, носовата част на „Титаник“ се отправя към океанското дъно на дълбочина 3750 метра, врязвайки се в дънните седименти.

02:56 
Кърмовата част на „Титаник“ се спуска към океанското дъно със скорост около 4 мили в час.

03:00 
Непосредствено след потъването на “Титаник” само една от спуснатите от него спасителни лодки се завръща на мястото на корабокрушението, за да търси оцелели от срещата с ледената вода. Лодка № 4 не се връща на мястото, но наблизо взима на борда си осем членове на екипажа, двама от които по-късно умират от хипотермия. Лодка № 14 спасява други четирима души, единият от които – Уилям Hoут по-късно умира от измръзване.

                                                    Интересни факти:

– На кораба се е возил пасажер с името Джак Доусън. Той е огняр. Погребан е в Нова Скотия, като неговия гроб е най-посещаван от туристите.

– Имало е няколко реални любовни истории, наподобяващи тази на Джак и Роуз. Първата е на Исидор Строс, богат американец на преклонна възраст, който взима със себе си съпругата си Ида, към която е безкрайно привързан. Той я изпраща до спасителните лодки, но тя категорично отказва да се качи. Ида качва камериерката си, и придружава съпруга си до покоите им, където умират заедно. Другата любовна история е къде-къде по-вълнуваща: Карл Беър, по това време успешен тенисист, е влюбен в Хелън Нюсъм – момиче от заможно семейство. Чувствата му са споделени, но майката на любимата му мечтае за далеч по-изгодна партия за дъщеря си.За да ги раздели, госпожата завежда Хелън на дълго пътешествие по Европа. Упоритият Карл обаче прави всичко, за да ги следва по петите – качва се дори на фамозния „Титаник”. Когато корабът се блъска в айсберга, тенисистът отвежда любимата си и майка й до лодката. Третата история е даже още по-интригуваща: Историята на Роберта Меоини е разказана пред репортери от нейната племенница Джоана Ууд. По време на катастрофата е само на 21 и е прислужница на графиня, която е на „Титаник“ в Първа класа.

На борда Роберта среща млад стюард от екипажа. Двамата се влюбват. Когато „Титаник“ започна да потъва, стюардът се втурва към каютата на Роберта, води я до палубата, настанява я в лодка и й дава спасителната си жилетка. Самият той загива, подобно на много други членове на екипажа. Роберта е качена на „Карпатия” и стига до Ню Йорк. В джоба си носи значка със звезда – символ на корабната компания White Star Line. Такава носят членовете на екипажа. Стюардът я сваля, за да й я остави за спомен. Познато, нали?

• На кораба се возят 50 българи, 38 от които загиват, няколко араби, немци, италианци, британци, ирландци, американци, евреи, 4-ма китайци и 1 японец. При завръщането си в родината, младият мъж е обявен за „страхливец“, задето не е загинал с останалите. Умира в позор и мизерия.
• Едни от най-известните имена, качили се на кораба са, господин Дж. Астор, милионерът Гугенхайм, който предпочита да умре на „ Титаник“, небеизвестната Моли Браун, останала с псевдонима „непотопяемата“. Няколко дена преди потеглянето, собственикът на „ Титаник“ отказва да пътува. Какъв късмет. И е видян в Париж с любовницата си.
• Готвачът успява да се спаси в ледените води на Атлантика, изпивайки огромни количества уиски и коняк.
• Оркестърът свири до край и остава до самото потъване.

Каквото и да се каже за „ Титаник“,  все ще е недостатъчно. Тази мистерия ще продължи да вълнува хората години след години. Ще вдъхновява не един автор и не един режисьор. Не един водолаз ще се гмурква до дъното на океана, за да види с очите си внушителните останки от някогашното величие на кораба. Романтиката около него е безсмъртна, и ще ражда тепърва още вълнуващи истории и сюжети, за да ни припомни звездната нощ на петнадесети април 1912…

Ния Каменова.

9.11.2022 г.