Позитивна психотерапия и откъси от книгата на Песешкиан

Из „Методи на позитивната психотерапия, т. 1“ – Песешкиан

 

Точност

Дефиниция и развитие – способността да се спазва очакваното и уговореното време. Форми: пасивна точност (приспособяване към зададено време, очакване, че и други ще бъдат точни) и активна точност (самостоятелно планиране на времето)

Въпроси, които се задават: Кой от вас (вие или партньорът ви) отдава по-голямо значение на точноттта? Имате ли проблеми с точността и с кого? Как реагирате, когато някой не пристигне в уреченото време? Държите ли вие или партньорът ви всичко да става в уговорената минута? Кой от родителите ви отдава по-голямо значение на точността и прецизното разпределяне на времето?

Разстройства: страх от очакване; притиснат от времето; постоянно опасение, че „няма да свърша на време“; неблагонадежност; стрес; вътрешно напрежение.

Поведенчески регулатори: не се поставят срокове; не се изготвя седмичен план за задачите; да кажеш честно някому, че нямаш време е по-добре, отколкото да го оставиш да чака. По-добре някой да закъснява, отколкото изобщо да не идва. Мото: Добре е, че все пак дойде

Чистота

Дефиниция и развитие – способността да се поддържа хигиена на тялото, облеклото, предметите за ежедневна употреба, да се подрежда дома, да се полагат грижи за околната среда и да се поддържа морална чистота

Въпроси, които се задават: Кой от вас отдава по-голямо значение на чистотата? Имали ли сте проблеми по отношение на чистотата (с кого)? Как се чувствате, ако е мръсно около вас? Грижите ли се за телесната чистота, чистотата на облеклото, жилището, околната среда? Кой от родителите ви ценеше повече чистотата и чистоплътността?

Разстройства: ритуална чистота, натрапливост за миене, нечистоплътност, разстройство на контактите, сексуални разтройства, алергии.

Поведенчески регулатори: спестете си многословието. Когато се знае защо трябва да си мием ръцете, миенето се възприема по-лесно.

Порядък

Дефиниция и развитие – способността за разчленяване и организация, ориентирана към различни области – мисловен, интуитивен, изпълнен с фантазия, романтичен.

Въпроси, които се задават: Кой от вас придава по-голямо значение на реда? Имате ли и дали сте имали затруднения заради реда (с кого)? Внимавате ли жилището ви (спалнята, всекидневната, градината) и работното  ви място винаги да са тип-топ? Чувствате ли се неуютно, когато е разхвърляно или смятате, че може да има малко безпорядък (посочете ситуации)? Кой от родителите ви отделяше повече внимание на порядъка? Какво се случваше, когато не прибирахте, когато бяхте дете?

Разстройства: педантичност, натрапливости за контрол, вътрешно безпокойство, занемареност, конфликти между поколенията, професионални проблеми, сърдечни оплаквания.

Поведенчески регулатори: по-крупно разделение (макропорядък) често създава база за първоначално впечатление. Кутия з ненужни за момента вещи предотвратява хаоса в стаята. Да се откриват нещата там, където са оставени (микропорядък).

Послушание

Дефиниция и развитие – способността да се следват молбите, разпорежданията, заповедите на външен авторитет. Послушанието се предизвиква и изисква преди всичко отношение към порядък, точност, прилежност/постижение. То не се развива нито с наказание, заплаха или награда за изпълнено нареждане, нито с пример на близките.

Въпроси, които се задават: Кой от вас отдава по-голямо значение на послушанието и дисциплината? Кой от вас проявява по-голяма склонност да раздава заповеди? Харесва ли ви, когато другите (партньори, колеги, началници и т. н.) ви казват какво да правите? Имате ли и дали сте имали проблеми поради непослушание? Как са реагирали родителите ви, когато сте били непослушен?

Разстройства: фанатично следване на авторитети, автономност по отношение на заповедите, криза на авторитета, страх, упорство, смучене на пръста, нощно напикаване, нарушение в адаптацията.

Поведенчески регулатор: виковете и липсата на учтивост са гаранция за недружелюбна атмосфера.

Мото: Опитайте любезност. Когато се знае защо нещо трябва да се свърши, то се изпълнява по лесно. Другият също може да е прав.

Учтивост/любезност

Дефиниция и развитие: способността да се формират междуличностните отношения. Тя се проявява там, където се отдава признание на обществено приетите правила за поведение, на съобразяването и зачитането на партньора и на самия себе си, както и на скромността.

Въпроси, които се задават: Кой от вас цени повече учтивостта (съобразяване, добро поведение)? Какво изпитвате, когато партньорът ви не показва очакваното от вас зачитане (посочета ситуация)? Кое е по-характерно за вас – учтивостта ири честността? Обръщате ли голямо внимание та това, което другите говорят за вас? Преглъщате ли гнева си в името на добрите отношения? Кой от родителите ви дава по-голямо значение на доброто поведение?

Разстройства: лицемерие, ритуална учтивост, неспособност да се каже не, социална несигурност, егоизъм, страх, неспособност за утвърждаване, главоболие, сърдечни болки.

Поведенчески регулатори: Вместо да се каже: „Хайде давай“ по-добре и „Би ли подал чашата..?“. Какво бихте казали, ако партньорът ви се държи с вас, както се държите вие с него? Във връзка с кои области проявата учтивостта – пестеливост, вярност, сексуалност, порядък? Спрямо кого сте особено любезни?

Честност/откритост

Дефиниция и развитие –  способността да се изразява открито мнението, да се споделят собствените интереси и потребности и да с дава информация.

Въпроси, които се задават: Кой от вас изказва по-открито мнението си? Имате ли и дали сте имали проблеми със себе си и с партньора си заради нечестност (посочете ситуации)? Как реагирате, когато ви лъжат (посочете ситуации)?Зачитате ли истината или по-скоро я подминавате? Налага ли ви се от време на време да послъгвате? Склонен ли сте да разказвате на другите за себе си или не (откритост)?

Разстройства: склонност към злословие, склонност към кавги, преувеличаване или омаловажаване на проблемите, стремеж към себеизтъкване, междуличностни конфликти, невротично изпотяване, хипертония, главоболие.

Повденчески регулатори: да се изрази собственото мнение, без да се нарани партньорът. Някои хора, които се дразнят от вашата откровеност, впоследствие ще ви бъдат благодарни. Възможно е дори да сте откровен в личните си отношения, да срещате затруднения с откритостта в работата си, или когато става въпрос за пари. Обикновено в различните области на живота се използват различни критерии за честност.

Мото: Наблюдавайте при кои актуални способности, в какви ситуации и спрямо кого ви е трудно да проявявате честност.

Прилежност/постижение

Дефиниция и развитие – способността и готовността да се поддържа в един продължителен периос от време една често напрегната и неуморна поведенческа стратегия за постигане на определена цел. Прилежността и постижението са критерий за обществен успех. На заден план остава удовлетворението на някои желания. По-лесно е да си прилежен, когато чувстваш, че си струва труда да се занимаваш с нещо.

Въпроси, които се задават –  Кой от вас отдава по-голямо значение на прилежността и постижението? Имате ли и дали сте имали професионални проблеми? Недоволни ли сте от професията или от хората, които работят с вас? Къде се ангажирате повече – в професията или в семейството? Чувствате ли се добре, ако изведнъж оставате без належащи ангажименти? Как стигнахте до тази професия? Кой от родителите ви отдава по-голямо значение на прилежността и постижението?

Разстройства – бягство в работата, кариеризъм, натрапливост за постижения, стрес, свръхизисквания, умора от цивилизацията, конкурентна борба, завист, страхове, бягство в самотата, разстройства на съня, главоболие, алкохолизъм и наркомания.

Поведенчески регулатори – човек не се нуждае само от информация в нейния образователен смисъл. Той има нужда и от емоционална основа, за да завладее знанията. Ако се ядосвате за работата си, струва си да правите разлика заради професионалната си дейност, или за неблагоприятните съпътстващи обстоятелства (несправедливост на началника, конкуренцията и съперничеството между колегите и др.). Ако „постижението“ се превърне в конфликтна точка, целта трябва да бъде не да се намали неговата степен, а да се насърчи развитието на другите области, например контакта с другите хора или самия себе си.

 

Пестеливост

Дефиниция и развитие – способността да се борави икономически с пари, материални ценности и стойности. Нейни крайности са прахосничеството и скъперничеството

Въпроси, които се задават – Кой от вас отдава по-голямо значение на пестеливостта? Имате ли или дали сте имали финансови проблеми? Какво бихте направили, ако имахте повече пари? Кой от родителите ви беше по-пестелив? Получавахте ли джобни пари, като юноша?

Разстройства – скъперничество, парите се разглеждат като източник на мощ, прахосничество, стремеж към престиж, пристрастеност към хазарта, авантюризъм, пасивно поведение на изчакване, наивен оптимизъм, липса на отговорност, екзистенциален страх, депресии, проблеми със собствената ценност, вътрешно безпокойство, безсъние, суицидни мисли.

Поведенчески регулатори – да градиш планове върху пари. Харченето на пари може да има различни цели: за лични нужди, за семейството, за социални организации, за близки, за бъдещето; да харчиш тогава, когато знаеш какви точно ще бъдат приходите ти, да обсъждаш плановете със семейството си. Човек се учи да харчи и да пести.

 

Благонадежност, акуратност, добросъвестност

Дефиниция и развитие – за благонадежност говорим, ако можем да разчитаме на даден човек, че дори и в наше отсъствие той е свършил задачата според уговорката и няма да излъже очакванията ни. Акуратността означава да изпълниш някаква задача според предварително дадени предписания. Колкото акуратността е по-голяма, толкова по-малка е вероятността от грешки. Добросъвестността е вътрешен критерий за акуратност, старателност и коректност. Говорим за добросъвестност, когато постижението отговаря на вътрешния мащаб и следователно е в съгласие със съвестта.

Въпроси, които се задават –  Кой от вас държи повече на благонадежността? Проявяване ли склонност вие и партньорът ви всичко да се върши безпогрешно и перфектно? По един и същи начин ли изпълнявате служебните си задължения, когато шефът ви е на работа и когато отсъства? Как се чувствате, ако партньорът ви е излъгал очакванията ви? Можете ли да дадете пример? Кой от родителите ви даваше по-голямо значение на благонадежността и акуратността? Как реагираха родителите ви в случай, че не сте си свършили прецизно работата?

Разстройства – обстоятелственост, ригидност, повърхностност, загуба на доверие, страх да не те засекат, социални и професионални конфликти, натрапливости, разочарование, свърхизисквания, депресии, чувство за вина, безсъние, безплодни размишления.

Поведенчески регулатори – благонадежността и самостоятелната работа не могат да се научат в задоволителна степен. Големите задачи поставят свръхизисквания. За това е добре да бъдет по-малки с по-чест контрол. Човек се научава да перфекционизира отделни дейности, а други занемарява. Постепенно се разкриват нови области предимно от първични способности. Благонадежността и акуратността се проявяват само временно (непоследователно поведение). Съществуват абсолютизирани изисквания към контактите с цел да бъдат прекъснати по-скоро: например пациентът се обажда, иска веднага да му се назначи час, но въпреки това или идва, или е неточен. Може да не иска да приеме часа, който му се дава, а да си определи свой собствен час.

 

Пример

Дефиниция и развитие – способността да се подражава, респективно да се предлага модел за подражание. Не се подражава само на поведенчески стратегии, които се усвояват непосредствено, а и на постъпки, нагласи и проява на чувства, които са нещо лично. Подражанието е една от съществените функции на ученето. Подражанието е следствие от наградата. То се осъществява или се отхвърля, ако моделът, който се следва, се възприема или се наказва.

Въпроси, които се задават –  кой от семейството ви служи за пример? Коя личност, автор или мото са водещи за вас? Бихте ли искали да сте като другите? Кой от родителите ви беше пример за вас? Откривате ли у вас такива качества, които ви напомнят за ваш близък от предишни поколения?

Разстройства – склонност към подражание, ограничена индивидуална способност за преценка, емоционално отхвърляне на авторитетите, колебание между любов и омраза към някого, задръжки, идеализиране, твърде високи изисквания, разочарования, проблеми с ценността на собствената личност, финансови затруднения.

Поведенчески регулатори – всяка наша постъпка или мисъл може да бъде пример за другите – съзнателно се държите така, като че ли сте пример за подражание. Това, което сте възприели като модел, трябва да бъде проверено.

 

Търпение (търпимост)

Дефиниция и развитие – способността да възприемаш себе си, даден човек или определена ситуация такива, каквито са. Търпението е тъждествено на способността да чакаш, да понасяш и приемаш собствения си път и този на партньора си независимо от моментно отчаяние или излъгани очаквания, да пренебрегнеш отчасти собствените си нужди, за да отделиш време за другите. Развитието на търпението зависи от ценността, която са имали развитите в миналото актуални способности. Не съществува нетърпелив човек във всяко едно отношение. Той може да се прояви такъв по отношение на точността, реда, пестеливостта, вярността или прилежността и постижението и др.

Въпроси, които се задават –  кой от вас е по-търпелив и кой се вълнува по-лесно? В какви ситуации и спрямо кого вие или партньорът ви проявява нетърпение? Как се чувствата, когато партньорът ви става нетърпелив? Можете ли да чакате? Лесно ли губите контрол? Кой от родителите ви беше по-търпелив? Как реагираха родителите ви, когато ставахте нетърпелив?

Разстройства – проява на нетърпение, търпение от страх, непоследователност, свърхчувствителност, честолюбие, свръхочаквания, несъобразяване, неизслушване, арогантност, главоболие, разстройство на съня, вътрешно безпокойство.

Поведенчески регулатори – нетърпението не трябва да се преглъща. За него може да се говори. Напишете какво ви изкарва от релси, с какво сте предизвикали нетърпението на партньора си и поговорете с него по тези въпроси. Ако сте обсъдили с партньора си даден проблем, оставете му необходимото време да се ориентира във вашите концепции и да преразгледа собствените си. Не се примирявайте с твърдението, че сте нетърпелив човек. Обърнете внимание в какви ситуации, спрямо кого и в каква степен търпението ви напуска. Ако вече сте загубили търпение, по-приемливо е да се извините, отколкото да носите в себе си чувството за вина заради избухването.

 

Увереност

Дефиниция и развитие – способността да се преодолее съмнението и да се взимат решения, които да не предизвикват чувство за вина. Човек да е в състояние да каже точно „да“ или „не“ и да се идентифицира с решението си. В широк смисъл увереността представлява качество или интензитет на вярата.

Въпроси, които се задават –  Имате ли чувството, че решенията, които взимата, респ. Партньорът ви, са правилини. Чувствате ли се сигурен и в каква степен, когато взимата решетния в личния  и професионалния си живот? Кой от родителите ви даваше по-голямо чувство за сигурност, опора и увереност? Как се отнасяха родителите ви с вас, когато взимахте самостоятелно решение?

Разстройства – закостенялост, догматичност, фиксации, фанатизъм, защити, амбивалентност, чувство за вина, несигурност, страхове, недоверие, безнадежност, свръхизискване.

Поведенчески регулатори – Увереността се контролира от съмнението, което е способност за проверка на истинността. В кои области сте уверени: вярност, честност, справедливост, религия или мероглед? Нашата увереност трябва да се конфронтира с тази на другите (в контакти и разговори, в разрешаване на конфликти, в споразумения, при взаимно разбиране, при отчитане относителността та ценностите).