Основни идеи в психологията на потенциала

Преодоляване на „задъндени ситуации“, в които човек е безпомощен, чрез излизане от рамката, рисувана в главата.

Всеки сам създава своята съдба и гради живота си. Щастието зависи от нашите собствени действия. Когато спрем да действаме по начина, по който очакваме да разрешим проблема, той ще изчезне от само себе си. Ако постоянно реагираме по един и същи начин спрямо някакви трудности в живота – с действия, хапчета, терапии – влизаме в „системата“ и тя остава непроменена. Започваме да действаме по нейните закони и се отъждествяваме с проблема. Докато не променим реакциите си, ще продължаваме да тъпчем на едно място.

Въпросите за детството и старите преживявания и задълбаването в  миналото „забиват“ човека още повече в проблема.

Терапия чрез смеха. Основни „инструменти“ са абсурдът и смехът.

Разчупвайки системата, в която се намира, съзнанието ни спира да се самоизмъчва и намира различна гледна точка. След това действията последват нашите мисли.

Не се поставя диагноза, защото човек започва да се отъждествява с нея.

Психологията на потенциала насърчава нелогичността. Докато действаме, очаквайки определен резултат, ограничаваме възможните изходи. Ако извършим нещо абсурдно, което не сме правили преди, съзнанието ни спира да възприема нещата по заучения начин.

Прилага се нелинейното мислене – откриваме някакво действие, което не е пряко свързано с проблема, но влияе на подсъзнателно ниво. Именно там се крие най-голямата сила на човешкото същество.