Неорайхианската школа и Валдо Бернанскони

Неорайхианска школа

 

Из „Неврозата на властта“ – Валдо Бернанскони

Не сме свикнали да живеем без определени роли, свързани с определен статус и определени модели на общуване. Неврозата на властта, означава да бъдеш винаги нащрек, да контролираш, да бягаш от отпускането. Излезем ли от логиката на неврозата на властта, се сблъскваме с ужаса. Тогава осъзнаваме, че нашите сигурности не са нищо друго, освен було (статус).

Хората общуват помежду си, водени от страх: страхът на този, който се страхува от силните и страхът на силните, да не изгубят властта. Страхът от смъртта, се превръща в страх от живота. Властта е претенция за доминиране над бъдещето, над самата смърт. Задържаната енергия, се превръща във фантазии.

В изкривеното въображение, удоволствието се слива  и идентифицира с принадлежността. „Ти“ се превръща в обект, който трябва да бъде завоюван и върху който трябва да се установи притежание. Когато властта върху Ти-извор на удоволствие е застрашена, индивидът изживява страх от загуба и от изоставяне. Ако загубата настъпи, следва депресия: отдръпването на енергията от външния свят, ще предопределя действията му. Човекът се уверява, че само социалната мощ може да го предпази от реално и ли въображаемо изоставяне. Личността се скрива зад маската на „силния“. Движенията вече не са насочени към постигането на удоволствието, а към избягването на неудоволствието.

Отреченият дивак

Ти си се отдалечил от естествените пътеки, искаш да властваш над ближния. Ти си варваринът, който иска всичко да бъде предвидимо. Ти си лошият, който отрича красотата на страстите и спонтанността, прикривайки се зад бронята на фалша.

Дойде време да погледнеш страховете си в очите. Преодолей страха и престани да презираш дивака, който е част от самия те. Ти, който се инатиш в ролята на „цивилизован“, просто, защото те е страх да бъдеш, си отказала правото на живота на най-природната част от себе си. Не ели именно страхът да нарушиш правилата, да загубиш т. нар. уважение на другите, страхът да бъдеш оставен сам, който те смразява? Не е ли това фалшивата черупка, която ти пречи да бъдеш дивак?

Живей за своето тяло, за своите любовни отношения, за своите страсти. Живей в честност, обърни това благородно чувство към себе си. Излез от твоя Ад. Искай любов и давай любов. Искай страст и давай страст. Издигни се високо, освободи се.

–         Приятелят

Измерението на взаимоотношенията: това е съюзът. Стига вече на всеизвестните „вечери между приятели“, арена на стерилни представления, по време на които всеки изпълнява един точно определен ритуал, насочен да подсили привидността с цел да „тества“ собствена си социална потентност.

Да се огледаме около себе си. Нашите приятели никога на говорят за потребностите си, или ги изразяват иронично, с надеждата, че някой ще прозре драмата им. Мъките и тревогите на един пропаднал емоционален живот остават скрити, защото признанието за някакво поражение, щяло да намали „пазарната му цена“. Ами ако се разприказва за страховете си, за своите мании. От лошо, по-лошо – би загубил (и е убеден в това), своя статус.

А в съюза всичко е п-прозрачно. Ясни са правата, задълженията, очакванията. Ясни договори – ясен съюз.

–          Еротизъм

Еротичното е индивидуално. Това е което ни се харесва, които възбужда и превръща латентната сексуална потребност именно в страст: движение. Еротиката е в желанието да се харесаш и да бъдеш желан. Тя е отвъд еднакви морализми.

Както започнем да се държим, такива и ставаме. Крачката е много малка. Тогава онова, което мислят другите, става по-важно от това, които мислим ние самите. А самооценката отива по дяволите. Аз-ът, се разделя на три части.

  1. Едно фалшиво Аз, което говори;
  2. Едно здраво Аз, което ни подтиква да действаме според истинските ни потребности;
  3. Едно Аз-кутре, което се страхува да бъде истинско.

Лицемерието диктува всички (или почти всички) човешки взаимоотношения. Истински фестивали по лъжата и фалша. Истината причинява болка. Така е. Но лъжата е по-лоша, защото стресира. Сред купища лъжи ставаме абстрактни и лъжовни. Отношенията, в които Аз-ът и Ти губят идентичността.

Да продължаваме да живеем за другите, да правим това, което другите мислят. Да приемаме превъзходствата на другия над нашето Аз, като се правим на приспособили се, социализирани, справящи се. Какво ще кажете за един хубав душ от честност? Да премахнем безмислените връзки, нарушаващи равновесието в нашето Аз.