Минало и съвременност

Каквото е станало, това е, което ще стане и каквото е било извършено – това е, което ще се извърши и няма нищо ново под слънцето, е написано в първа глава от книга на Еклесиаста, Стар Завет. Историята не се повтаря, както често е прието да се казва, но се повтарят механизмите, които движат събитията, процесите във времето, и въобще самия курс на историята. Войни, преселения на огромни маси от хора, революции, естествени или умишлени кризи, инфлации и глад, диктатури, империи (или както ги наричат днес – империалистически режими на управление) винаги е имало. Променят се единствено, подобно на театрален спектакъл, декорите и участниците. Разликата е във формата на управление, което през даден период определена държава възприема.

Немският идеолог Карл Маркс периодизира историята според формите на собственост: родова община, робовладелство, феодален строй, капиталистически строй и комунистически строй. Според него свободата, това е премахването на експлоататорския труд. Но дали тази периодизация е наистина общовалидна? Тя е съотнесена спрямо развитието на оръдията на труда и нововъведените техники и хората, които работят с тях, т.е. спрямо производителните сили и промяната на частната собственост, но историята е в континуитет и основни форми от тези отношения се запазват през всички епохи. Родовата община е характерна за праисторическите епохи, но родова община съществува и в по – късни времена, а и до днес в някои племенни общности. Робовладелството не е характерно само за Античността, търговията с роби продължава и до XIX в. Обществото в което живеем днес, също има донякъде робовладелски черти, и това е особено показателно с трудовите условия, прилагани от пазарната икономика, а именно дванадесет – четиринадесет часовия работен ден във фабриките и заводите. Феодалният строй – зависимостта на васала спрямо сеньора, както и положението на крепостния селянин не е чуждо и за днешните икономически отношения. Това е силно изразено в структурата на съвременната социална и икономическа пирамида. В днешното глобално общество, на върха на пирамидата стои 1 % от цялото население на Земята, който процент е съсредоточил в ръцете си богатствата на останалите 99 %. Тук не става въпрос за т. нар. Теория на конспирацията, но за един очевиден факт – богати фамилии и марионетни правителства, които са движени от незнайно кого и които от своя страна разполагат с власт над по – нискостоящите в йерархията. Тоест ние имаме налице държава – корпорация. Държавите, включени в глобални съюзи, сякаш загубват предишното си значение. Техните граници са вече формално съществуващи; постепенно тези държави загубват суверенитета си. А загуба на икономическа независимост винаги е съществувала, с тази разлика, че днес съществуват живи държави, поробени икономически, но не и военно, както е било в миналото. Това е вид съвременен колониализъм, без присъствието на военни части на „окупираната територия”. Разбира се, това не означава че военното присъствие в други държави липсва. Тоест в съвременността се създават два вида зависимост на държавите – 1. Политическо – икономическа и 2. Военна.

 

Краят на 18 и началото на 19 в. настъпва масово производство, заради Индустриална революция. Европа се нуждае от суровини и насочва интересите си към Африка. Англия колонизира Египет, Судан, Нигерия, Родезия и ЮАР. Франция – части от вътрешна Сахара, Алжир, Мароко, Тунис, Мадагаскар. Белгия – Конго. Италия – Либия и Сомалия. Това зониране е израз на империалистически амбиции. Подобно е и положението в Азия – Франция колонизира Индокитай, а Англия – Индия и Австралия. Няколко века по – рано Америка също е разделена на сфери на влияние: най – сверените части са френски, Централна Северна Америка – английска, а Мексико и Южна Америка, с изключение на португалоезична Бразилия, са испански. Зоните на влияние през ХХ в са разпределени по – друг начин. Това става, ако не с война, то задкулисно – чрез поставянето на диктатор, какъвто е случаят с Латинска Америка. Такива са случаите с ген. Сухарто в Индонезия, ген. Пиночет в Чили, Трухильо в Доминикана, Батиста в Куба, Пахлави в Иран, Иди Амин в Уганда, както и Пол-Пот в Камбоджа, който уж е ляв фанатик, но както твърди изтъкнатият професор Чомски, Пот е всъщност инструмент на ЦРУ. Или чрез включването в различни съюзи – икономически или военни, като ЕС или НАТО. Където не може с „нежна революция”, „демокрацията” е донасяна с война. Нежната революция е началото на една психовойна. И ако преди масите са били въвличани в определени исторически събития с едни лозунги, то това днес се случва с други идеологеми. Кръстоносците през Средновековието са завладявали територии в Близкия Изток под предлог, че чрез религиозна война освобождават завладените от мюсюлманите Свети земи. Днес подобен довод е използван и от носителите на „демокрацията” в Близкия Изток. Умишлено се създават, от проамерикански настроени сили, конфликти между двете мюсюлмански течения на исляма – сунитите и шиитите. Подобни войни, както и диктатурите и умишлено създадените граждански войни, като в Русия през 1917 и в съвременна Украйна, настройват обществените елементи едни срещу други. Тоест тук действа принципът „Разделяй и владей”. Английският философ – емпирик Томас Хобс характеризира природното състояние на хората като война на всеки срещу всички. Това състояние се дължи на естествения егоизъм и на желанието за власт. И наистина именно страхът и властолюбието са основните двигатели в дадено общество. Погледнато през геополитиката, светът се разделя на лагери и големите сили преразпределят сферите си на влияние. И ако Първата и Втората Световна война са глобални, а Студената се води локално, тоест военните действия са съсредоточени в определени, по – малки, но зависими от нечие влияние (от САЩ, Запада или Русия) страни. Днес, в съвремието, тази локалност на войните е все още валидна. Но самите конфликти придобиват много по – широк диапазон на действия. От едната страна стоят капиталистическите страни, които проповядват идеи за глобализъм, т.е. за унифициране на масите, което унифициране ще доведе до икономическо подчинение. Същите тези капиталистически страни нахлуват в дадени държави, за да изземат чужди ресурси под предлог, че „носят демокрация и свобода”. Това са САЩ и държавите – членки на Европейския съюз. От другата страна са всички онези, които се противопоставят на установеното статукво и предлагат нов икономически ред – Русия, Китай, Иран, както и комунистическите Куба и С. Корея – резултатите са международни организации като БРИКС, например: икономически съюз между Русия, Индия, Бразилия, Китай и ЮАР.

 

Френският мислител Жан Жак Русо твърди, че частната собственост и властта са създали социалното неравенство и че именно тази частна собственост се превръща в източник на злото. А за да се премахне това зло, е необходимо частната собственост да бъде ликвидирана и самите хора да се обърнат назад към природата. За естествения начин на живот говорят още киниците и киринайците в Древна Елада. Техните школи бихме могли да сравним в съвременността с хипарските движения. Диоген и по – крайните от киниците киренайци, са водени от социалната етика за справедливост и равенство и не приемат моралните норми, които морални норми са част от цивилизацията.

 

Светът вече е достатъчно уморен от капиталистическия режим на управление. Силата на Европейският съюз и САЩ е отслабнала. Те са като Вавилонската кула, която се разрушава, поради липсата на ценности. Прогизнал от разврат, подобно на Римската империя, САЩ вече няма на какво друго да се крепи, освен на материализма и на войните, благодарение на които все още е жив. Всеизвестно е, че дългът на Щатите расте с всяка изминала година – основните му кредитори са Китай и Япония – според последните данни, стойността му надвишава 18 трилиона долара! Нима една държава, осланяща се не на моралните ценности, а на меркантилността, и една държава, служеща си с идеология и забраняваща свободата на словото, може да просъществува във времето. Пример за разрухата и за умората на населението от този тип система е империята на Александър Македонски, първият глобализатор – империя, която се разпада веднага след смъртта на своя създател. Защото само „Хляб и Зрелища“ не са достатъчни, за да се заблуждава и държи в подчинение един народ. А точно това предлагат САЩ и ЕС на своите граждани. Нещо повече, те дори пропагандират по този начин много умело своята идеология. Защо например са създадени рекламите – за да подбуждат населението да купува колкото се може повече, заради свръхпродукцията. За какво са показвани по телевизията слаби хубавици – за да се вменява, как човек трябва да се лиши от едно от удоволствията си, а именно храната. Докато в същото време се употребяват полуфабрикати или храни от известни закусвални като Макдоналдс, които закусвални оказват пагубно влияние върху организма. И как е възможно да се разпространяват с такава скорост пошли филми и книги, изпълнени с жестокости – за да се притъпят усещанията на хората и те да заживеят в илюзията на злото. За какво, чрез следването на модела на световноизвестни звезди, се създават масови психози у хората и защо се измислят и пускат нови болести. Това, както знаем, е с цел да се увеличи продажбата на лекарства. А всички знаем колко много печелят от хората фармацевтичните компании и киното. Както и каква е причината да се популяризират хомосексуалните бракове и осиновяването (бихме могли да го наречем развращаване) на деца от хомо-двойки? Това, както е известно, е с цел намаляване на популацията.

 

Но западноевропейските страни вече са изправени пред един друг проблем с населението. Корените му са възникнали преди десетилетия, с прииждането на мигрантите от Третия свят и пропагандирането на мултикултурната идеология, но сега той нарасна с невиждани размери, поради нахлуването на т. нар. ”бежанци”. Свидетели сме на ново велико преселение на народите – подобно на онова, когато от Азия в Европа навлизат диви, варварски, номадски орди. Второ велико преселение на народите за Европа, е при нашествието на кумани, узи, печенези и татари ХI – ХII в. А „Откриването “ на Америка можем да наречем Третото велико преселение на народите. Това е земя, населена от хора, които очевидно са я открили преди преселването на белия човек. Заради колонизирането на Африка и части от Азия от европейски държави в миналото, се дължи притокът африканци във Франция и притокът на индийци в Англия. Както и емиграцията на така наречените сирийски бежанци, които всъщност са част от ислямски терористични организации, създадени с помощта на САЩ и Саудитска Арабия, е заради войните в Близкия Изток. Това ново преселение на народите е всъщност нахлуване на голяма маса от хора в разпадащия се ЕС – паралели можем да направим, с нахлуването на варварските племена в изтощената вече Римска империя.

 

Същевременно с това, западният човек е твърде чувствителен на темата за създаването на нови държави, или за сливането на такива. Той, подобно на едно наивно дете, още незряло, сякаш се бои да погледне фактите. Формирования като Уелс, Ирландия и Шотландия все още не могат да получат своята независимост – тази участ споделят също и баските в Испания, и кюрдите в Турция. В ЕС не се говори за тяхното евентуално отделяне, нито ООН повдига въпроса. Но когато стане дума за Украйна или Косово западните „неправителствени” правозащитни организации изведнъж се сещат колко е „тероризирано” местното население, въпреки че Украйна и Беларус са изконни руски територии, а Косово – сръбско.

 

Това важи и за държави и в други континенти. Такъв е примерът с Палестина. Палестинците вече почти 60 години са подложени на невероятен Холокост – ежедневни бомбандировки над мирното население в Газа, безследни изчезвания и мъчения. Израел, една изкуствено създадена държава продължава с неоснователните си претенции спрямо палестинската територия. Евреите винаги са били скитащ народ – народ без Родина, но изведнъж след Втората Световна война САЩ и Великобритания създават тяхна държава върху чужди земи.

 

Според вярванията на хазарите времето се дели на пространства. Това е илюстрирано особено от евреите, които също като хазарите, са юдеи. Първоначално евреите се преместват във Вавилон, после в Египет, през Античността в Рим, през Средновековието във Венеция. По-късно в Холандия. След това в Англия и накрая в Русия и САЩ. Тоест тяхното преместване от дадена сила в друга става преди разрухата на първата такава. Още XIII в. венецианци, генуезци, флорентинци и ломбардци създават първите банки в Европа и стават кредитори, като за това особена заслуга имат евреите – върху тази тематика прави дългогодишни изследвания Андрей Фурсов. Според Арналдо Момиляно през XIV в. евреите напускат Германия и се заселват в Италия. Други евреи са привлечени през втората половина на XVI в. от Ливорно и това става градът, в който евреите живеят най – добре. Важно е да се отбележи, че преди това, през 1290 г. крал Едуард I издава едикт, с който прогонва евреите от Англия, а по-късно, при Реконкистата, Изабел Кастилска и съпругът й прогонват евреите от Испания. Избягалите от Иберийския полуостров евреи, се установяват във Холандската република (Нидерландия) – същото важи и за еврейските търговски и банкерски кланове от Италия. По-горното твърдение, че евреите се утвърждават като фактор в дадена сила непосредствено преди разрухата й, е наполовина вярно – всъщност те отиват там, където тепърва се заражда новата сила или вече се е зародила такава. Колкото до Руската империя, те успяват да я подкопаят със финансови и военни средства от Запада и американо-еврейските банкови картели, поставяйки началото на Болшевишката революция. В САЩ взимат властта със създаването на тази държава, тъй като Великите географски открития са спонсорирани солидно от Малтийския орден и собствените им банкерски институции, и до ден днешен еврейските олигархически „династии” управляват икономиката, политиката и шоу-бизнеса на Щатите.

 

Естествено евреите имат нужда от повод, който да заздрави позициите им. Такава основа се явява т. нар. Холокост – избиването на 6 милиона евреи – чрез което те да оправдаят нещастната съдба на своя народ и така да получат оправдание за действията си, както и изгода. Но тогава как да наречем геноцида над славяните през Втората Световна война, когато са избити над 27 милиона граждани на СССР и руснаци, 5 милиона поляци и близо 1 милион сърби. Защо се раздухват 6-те милиона убити евреи (разбира се много жалко и за тях), на фона на близо 33-те милиона избити славяни? СССР дава жертви и на двата фронта (Източният и Западният), воювайки срещу няколко противника, и спасявайки целия свят от още по-мащабна разруха. Историята показва, че това не се случва за първи път – нека си припомним Наполеон I Бонапарт и неговия поход (1812 г.). Тогава нито една европейска държава не е способна да се противопостави на Франция, която пък от своя страна загубва войната от Русия. Едва след това европейските сили се съюзяват и печелят битката при Ватерло.

 

Предвид тези факти следва да си зададем въпроса: мит ли е или истина месианската роля на Русия и доколко тя е призната сред неславянските, или по-скоро в западните общества? Една сръбска пословица гласи: „На небето – Бог, а на земята – Русия”. Ако се върнем назад във времето, ще се убедим в огромния принос, който тази страна дава в национално-освободителните движения на угнетените народи по целия свят. С нейна помощ се подпомагат партизанските движения в колониалните държави като Виетнам (по време на американската инвазия в миналия век), Куба през 1958/9 г., Ангола и Мозамбик, и днес в Украйна, както и подкрепата която оказва на легитимната и напълно законна власт (тази на Башар Асад) в Сирия. Нещо повече, именно Руската империя води успешно приключили Освободителни войни на южните славянски народи, в това число и на българите през 1878 г. Естествено тази роля няма как да бъде осъществена, ако нямаме главната фигура, която я изиграва. А именно – геният на руския политик – Йосиф Висарионович Джугашвли – Сталин по време на ВСВ и Владимир Путин в наши дни. Не може да се отрече, че именно при тези двама политици Русия се намира в своя най-голям, и не само военен, разцвет.

 

Но каква трябва да бъде идеалната държава и каква политика трябва да бъде водена, за да просперира дадена държава в мирно време и да бъде сред победителите по време на война, не може да се определи. Условията, в хода на историята, винаги се променят, а страните се различават културно една от друга. Ако за Латинска Америка са подходящи революционни личности от типа на Фидел Кастро и Че Гевара, то за държави с огромни ресурси и потенциал, като например Русия, е необходима една по – твърда в политиката ръка. Пръв древногръцкият философ Платон се опитва да даде един общ, но разбира се нереалистичен модел на управление. Според него идеалната държава е добродетелна – мъдра, мъжествена, разсъдлива и справедлива. За да бъде мъдра, тя трябва да бъде управлявана от философите и да се ръководи от знанието; за да бъде мъжествена, тя трябва да се охранява от най-смелите; за да бъде разсъдлива, обществото трябва да бъде осигурено материално от селяните и занаятчиите; а за да бъде справедлива, е необходимо първите три добродетели да бъдат съчетани хармонично. Английският утопист Томас Мор и италианският му съидейник Томазо Кампанела, развиват свои теории през XVI в. Подобно на Платон, те се опитват да обрисуват едно идеално общество. Защото човешкият стремеж към справедливост и социално равенство живее през всички епохи и при всички установени политически модел. И този стремеж се подема именно от образованите интелектуалци, които повличат с идеите си голяма народна маса – това е характерно и за днешната епоха, въпреки медийната пропаганда и налаганите модели за контрол.

Автори: Ния и Кремена Каменови