Как да се справим с параноята?

Параноята е срещано състояние, които не се среща само и единствено сред болните от шизофрения. Параноята, или още параноидно личностно  разстройство, е предизвикано от две силни желания. 1. Или от силен егоцентризъм или 2. Или от силен страх и чувство за вина. И в двата случая резултатът е един, но проявленията /какво чувства и мисли човекът/ са различни. Важно е симптомите да бъдат потушени или поне намалени още в началото. Ако имате съмнения за параноя, веднага съобщете на близките си.  Ето как ще си помогнете, ако изпитвате панически страх да споделите. Вярвате, че те знаят всичко за Вас, без да сте им казали или показали нещо? Тогава просто изречете проблема си на глас, за да чуете тяхното мнение. За какво Ви следят те и за какво Ви четат мислите, ако няма да изказвате мислите си пред тях за проблема, който поражда техния интерес към Вас? Разсъждавайте по този начин. Не се изолирайте, защото това може да предизвика параноя. В желанието си хората да знаят поне малко за Вас, ще си измислите, че Ви следят. Не искайте помощ от хората, като си мислите, че те ще Ви помогнат да разрешите чисто психологическите си проблеми. Ако не може да се справите сам, потърсете психолог или психотерапевт. Разберете, че никой, без да знае какво Ви тревожи, не може да Ви помогне – хората не четат мисли. Ако не можете да излизате с приятели, то поне правете самостоятелни разходки. Но забавленията, животът навън и красивите спомени ще Ви помогнат да се съсредоточите върху положителната страна на всичко около Вас.  Ще видите, че не е толкова страшно да сте заобиколен от хора. Само не се изолирайте. Просто не се изолирайте. Ако параноята не е силна, не търсете „знаци“ от хората и потвърждение за страховете Ви, а просто вървете спокойно. Казвайте си: „Каквото и да правя, каквото и да мисля на никого не му е работа. Всички хора са грешни. Никой няма право да ме съди.“. Спомнете си за някой човек, който е правил повече грешки от Вас или който е зъл и върши подлости. Тогава си кажете: „Него не следят и не съдят. Ме ли ще преследват? Аз в нищо кой знае какво не съм се провинил.“. Но все пак, когато параноята поотшуми, се опитайте да излизате с приятели. Забавлявайте се! Бъдете сред хората! Потопете се в приятни спомени. Ако Ви се струва, че Ви следят от телефона, лаптопа или телевизора, че са сложили камери в жилището Ви, по-добре се движете спокойно из къщата и дори правете неща, които биха шокирали някого, с когото бихте могли да сте в дадения момент. В началото ще се притесните, ще Ви е срам – нали хората Ви следят! Или се дръжте естествено. Просто не се опитвайте да сте най-добрата си версия и да театралничите, ако Ви е страх какво ще си помислят хората, които Ни „следят“. Това ще влоши нещата. Намерете си хоби у дома. Пишете, рисувайте и т. н. Така ще потънете в собствения си свят и ще се отвлечете от мисълта, че някой Ви следи или Ви чете мислите. Развийте самочувствието си. Спомнете си колко сте добър в безброй неща, които правите. По този начин ще разберете, че никой не се интересува от никого в този свят – никой няма време да се занимава с Вас по 24 часа в денонощието, нито Вие с някого. Гледайте да не се самозабравяте, да си мислите, че сте нещо повече от другите. Това ще Ви погуби, ще ласкаете егото си и ще помислите, че сте толкова важни, че хората постоянно ще се интересуват от Вас. Не сте перфектни, не сте велики. Опомнете се! Не се задълбавайте в недостатъците, не се съдете строго, не се самообвинявайте. Не сте перфектни! Никой не се интересува дали сте избърсали праха в стаята /освен, ако не сте на квартира/. Никой не се интересува дали сте откраднали химикалката на съученичката си в пети клас. Карайте близките Ви, когато параноята е обострена, да Ви успокояват. Много е важно да Ви обясняват, че всичко което се случва с Вас, е само в главата Ви. Споделяйте за проблема си. Трябва постоянно да чувате това. Развийте и логиката си. Ето едно примерно логическо съждение – Жената в магазина каза думата „психология“, а аз следвам психология. А. Жената не ме познава и няма как да знае какво уча В. Жената не ми прави намеци, защото не ме познава, а и да знае нещо за мен, ще дойде лично да ми каже. = от това следва, че си измислям всичко.  Развийте рационалното си мислене – нека в ежедневието Ви води разума, а не въображението. Съществуват, обаче, и нестандартни методи за лечение на параноя. Единият от тях е да завържете червен конец на ръката си – това помага срещу негативните влияния, които Ви изпращат околните. Друг метод е да си сложите голяма лента или широка платнена диадема. Така ще предпазите тази част от главата, в която се намират мислите Ви. Този метод действа! Именно чрез перата северноамериканските индианци са се предпазвали от четенето на мисли. Опитайте се да разберете, че четенето на мисли не съществува. Един психолог, който се занимава и с хипнотерапия, в един разговор относно телепатията ми обясни следното: Четенето на мисли не съществува. Четенето на мисли не е телепатия. Под телепатия се разбира силна интуиция, силна връзка с другия, предусещане какво ще направи или ще каже той. Но Вие не му четете мислите, нито той на Вас. Просто имате силна връзка. Поинтересувайте се от това какво представлява силната интуиция и ще останете изненадани. „Четенето на мисли“, така както го разбира параноикът всъщност представлява „изнесени навън мисли“. Каквото си мислите Вие, вярвате че и околните го мислят. Това е невъзможно! Невъзможно е и да следят какво правите. Да не сте важен политик, че да го правят с Вас? Единствените организации, които следят  някого /и то с определена цел/ са ЦРУ, бившето КГБ и подобните им. Представете си колко абсурдно е това твърдението, че мрежа от хора Ви следят. Никой нищо не прави само и само, за да обменя информация за Вас. Хората не работят, не се забавляват, не почиват само и само защото сте важни…Що за глупост? Център за хората са те вторсамите и семейството им. Никой друг. Така че 1. Не се изолирайте; 2. Не бъдете егоцентрични; 3. Намалете чувството за вина и самообвиненията; 4. Споделяйте налудностите си с близките или психотерапевт; 5. А защо да не пробвате варианта с лентата за глава?

 

Автор: Кремена Каменова