Какво представлява Философският камък?

Всички сме чували за Философския камък и сме гледали филма „Хари Потър и философския камък“. За някои философският камък настина съществува, а за други – това е просто част от магьосническите вярвания. Но ето какво всъщност представлява този камък и какво смятат съвременните алхимици (защото има и такива) за него:

Идеята за философския камък възниква от александрийски алхимици. През Средновековието Философският камък се превръща в Свещения Граал на алхимията. Той става не само ключът към превръщането на неблагородните метали в злато, но и съдържал тайната за вечния живот и духовното съвършенство. Тъй като Камъкът може да превърне подкупния неблагороден метал в нетленно злато, той би могъл да трансформира човешките същества от смъртни (подкупни) същества в безсмъртни (неподкупни) същества.

Произходът на концепцията за философския камък може да се види в теорията за четирите елемента и възможността за трансформиране на един Елемент в друг. Имаше и древно вярване, че металите могат да се трансформират един в друг. Това вярване вероятно произхожда от наблюдение, че някои благородни метали могат да бъдат получени от рудите на неблагородни метали. Например, среброто често се получава от галенит, минералната руда на оловото. Приготвянето на метални тинктури и сплави, които придават характеристиките на златото, предполага, че може да съществува един единствен агент, който да преобразува металите.

Духовното значение на Философския камък произлиза от египетската вяра в съвършенството на душата и създаването на безсмъртно златно тяло. Мистичната доктрина за регенерацията на човечеството е била част от духовните традиции на много ранни цивилизации, а Философският камък е бил физическото проявление на това основно желание за съвършенство

На латински език Философският камък се наричал Lapis Philosophorum или Камъкът на философите. Наричан е още като Магистериум, Магистрия, Spiritus Mundi или Духът на света, Камък на мъдрите, Диамант на Съвършенството, Универсална медицина и Еликсир.

Арабският алхимик от осми век Джабир направил много за популяризирането на идеята за философския камък сред алхимиците. Той разсъждава, че човек може да постигне трансмутацията на един метал в друг чрез пренареждане на основните му качества и че магическа субстанция ще ускори трансформацията. Арабите наричали този агент Ал-Иксир, от което произлиза и нашата дума еликсир.

Без съмнение Философският камък е ключът към успеха в алхимията. Той не само може незабавно да преобразува всеки метал в злато, но е и алкахестът или универсалният разтворител, който разтваря всяко вещество, потопено в него и незабавно извлича неговата квинтесенция или активна есенция. Камъкът е използван за приготвянето на aurum potabile, злато за пиене, лекарство, което усъвършенства човешкото тяло. Използва се и за възстановяване на растение или животно от неговата пепел в процес, наречен палингенеза. Тъй като Философският камък носи квинтесенцията или жизнената сила, той дори може да се използва за създаване на изкуствени живи същества, наречени хомонкули.

Доста е писано за Философския камък и има десетки рецепти за приготвянето му. Всъщност на създаването му са посветени цели книги. Един пример е Mutus Liber (Тиха книга) от седемнадесети век, което е символично ръководство с инструкции от 15 илюстрации, показващи как да се измисли Камъкът.

Изненадващо, знаем доста за това как изглежда Философският камък. Той а тъмночервен на цвят и прилича на обикновен неправилен камък. Материалът, от който е направен Камъкът, е същият червен прах на проекция, така ценен от алхимиците.

Философският камък има особеното свойство да показва променлива тежест. Понякога е тежък като парче злато, а друг път лек като перце. Основната му съставка е също толкова мистериозен елемент, известен като кармот. Кармотът може да е бил митологично вещество, тъй като не се споменава за него извън алхимията, нито се появява в някой списък на съвременните химически съединения.

Въпреки че много съобщения за създаването на философския камък съществуват сред арабските и европейските алхимици, един от най-достоверните е от почитания алхимик Албертус Магнус, който съобщава, че успешно е създал златото чрез трансмутация в по-късните години от живота си. Друг достоверен доклад за създаването на Философския камък идва от швейцарския алхимик Парацелз от шестнадесети век. Той открива това, което той нарича „Алкахест“, едно вещество, от което произлизат всички Елементи (Огън, Вода, Въздух и Земя). Той използва това вещество като основна съставка при създаването на своя философски камък.

Според алхимичната литература има два начина за създаване на Философския камък: мокрият и сухият път. Мокрият път, или Влажният начин, използвал естествени процеси и бил по-постепенен и по-безопасен от сухия, който разчитал на интензивна топлина и мощни химикали, за да постигне Камъка за по-кратко време.

Дори в духовната алхимия има Мокър път, при който естественото вдъхновение постепенно се изгражда в посветения, за да достигне пламът, необходим за личната трансформация; и Сух път, при който посветеният се опитва да се издигне по директен път към божественото познание. Мокрият път работи с „бавните огньове на природата“, докато сухият път работи с „бушуващите пожари на нашата низша природа“.

Бързото духовно изкачване на Сухия път е много опасно за неподготвени посветени и може да доведе до загуба на лична идентичност или дори до лудост..

 

Превод: Ния и Кремена Каменови