- Предмет на психологията
- Що е психология?
1) етимология – от „психеа“ – „душа“;
2) отделя се от философията през XIX в.;
3) наука, която изследва психичните явления.
- Психични явления
Психичните явления се делят на три основни групи:
1) психични процеси;
2) психични свойства;
3) психични състояния.
- Психични процеси
1) Познавателни процеси:
– сетивни – усещане, възприятие, представа;
– рационални – памет, мислене, въобръжение;
– емоционални – емоции, чувства.
2) Емоционални процеси – емоции, чувства.
3) Волеви процеси.
- Психични свойства
– темперамент;
– характер;
– навици;
– нагласи;
– умения.
- Психични състояния
Душевни състояния – те са с преобладаващо чувство за по-дълъг период от време.
Това са сън, бодърстване, апатия, радост, тъга и т. н.
III. Понятието „субект“
Субект – познаващият, активният, действащият човек. Субектът е носител на психичните явления.
Субектът също се разглежда като обект. Напр: лекар-пациент.
- Особености на психологията
Предмет на психологията е субективният свят на човека. Психиката не е нещо, върху което може да се експериментира. Психологията не е обективна, а субективна наука. Истината не е абсолютна. Психологията зависи от гледните точки и методите, които използват различните психолози, които могат да достигнат частично до истинината. За това тук съществуват доста теории по един и същи проблем.
- Методи в психологията
- Наблюдение
Това донякъде е обективен метод, защото психологът продължително време наблюдава обекти и определени психични явления. Въпреки това няма абсолютна сигурност.
4) наблюдение в естесвени условия;
5) лабораторни наблюдения – в изкуствена среда; в екстремни ситуации. как се променя поведението в дадена среда;
6) смесени наблюдения – сравнение на две групи.
Напр: опитът в ЮАР. Едната група хора е наблюдавана в естествени условия. Другата група – в изкуствена среда.
- Самонаблюдение (интроспекция)
Самонаблюдението представлява планово наблюдение на себе си и на свое психично явление. Има сигурност при този метод, защото наблюдаваш себе си. Но не е сигурно дали това, което наблюдаваш, е характерно и за другия.
- Психологически тест, психологическа анкета.
- Терапевтични (психотерапия) и диагностични методи.
- Основни психологически школи
- Когнитивна школа – тя прави класификация на психичните явления.
- Бихевиоризъм (Джон Уотсън) – изучава поведението на човека, а не неговата психика. Според бихевиористите съзнанието на човек, който се ражда е „чиста дъска“, която се формира по-нататък.
- Гещалт психология – немска школа от XX в. Нейни представители са: Кьолер, Кафка, Ебинхаус
Според Гещалт психологията всяко душевно състояние може да бъде разбрано единствено в контекста на цялостния поток на съзнанието.
- Хуманистична психология – развива се през 50-те години на XX в.
Т. нар. „Пирамида на личността“ на Ейбрахам Маслоу. Тази пирамида представлява йерархичен модел на човешките потребности. Според Маслоу личността е свободна и отговорна за своята съдба.
Пирамидата на личността:
1) в основана на пирамидата стоят физиологическите потребности;
2) потребност от физическа и психологическа сигурност;
3) потребност от обвързаност и причастност към дадена общност;
4) потребност от одобрение и уважение;
5) духовност и творческа реализация;
6) философско и религиозно осмисляне на живота; самоусъвършенстване.
Пета и шеста част (върхът на Пирамидата) се среща при 10 % от хората.
- Школата на руския психолог Павлов
- Школата на Алфред Адлер – развива теория на психологическите комплекси.
- Сетивно-познавателни процеси
Сетивно-познавателните процеси са:
– Усещане;
– Възприятие (перцепция);
– Представа.
- Усещане
Усещането е сетивно-познавателен психичен процес, при който се отразяват отделни свойства при непосредственото въздействие на дразнителя върху сетивния орган.
- Видове сетива
– външни – вкус, зрение, слух, обоняние, допир;
– вътрешни – глад, жажда;
– вътрешно-външни – равновесие, вестибулярен апарат.
- Основен механизъм
Рефлекторна дъга – от рецептора към съответния мозъчен център и от мозъчния център се праща сигнал до съответния орган. Сигналът се изпраща с космическа скорост.
Латентен период – отзвукът.
Пр: когато някой спре да говори, няколко секунди сякаш чуваме гласа му.
- Явления, свързани с усещанията
– адаптация – приспособяване;
– индуциране – взаимно въздействие на сетивата. Едно сетиво въздейства върху друго.
Пр: слепецът изостря обонянието си.
Пр: понякога звуците от музиката пораждат цветове.
– праг на усещане (на чувствителност)
долен – най-ниският дразнител, който рецепторът може да улови. Това е абсолютно долният праг на чувствителност на човека.
Този праг има субективност – различните хора имат различен долен праг.
Пр: дегустаторът различава по-добре вината от останалите.
горен – силата на дразнителя преди да настъпи поражение.
- Възприятие (Перцепция)
Възприятието е сетивно-познавателен психичен процес, при който се отразява цялостния образ при непосредствено въздействие на дразнителя върху сетивния орган.
- Основни свойства
– избирателност – възприема се само определен обект;
– постоянност (константност) – разпознаване на предмета, въпреки несъществените промени.
Пр: разпознаваме стара снимка на наш познат.
– двусмислие, илюзия – едно и също нещо се възприема по различен начин.
- Два основни етапа
1) Перцептивни процеси
Перцептивните процеси, това са избирането и разпознаването.
Перцептивна моторика – при нея силно влияе субективността. Едно и също време протича по различен начин, когато чакаме и когато бързаме. Различно усещане за време.
2) Аперцепция
Аперцепцията, това са личният, културният и историческият опит, които определят дадения предмет като такъв.
Пр: бушмените не могат да разберат какво представлява една стъклена бутилка.
III. Представа
Представата е сетивно-познавателен психичен процес, при който се появяват нагледни образи без непосредствено въздействие.
Представата се приема като връзка между сетивни и рационални психични процеси.
Нагледните образи (едитични образи) – когато ни се стори, че чуваме познат глас или видим познат образ.
Представата на образи като интуитивни прояви.
Летяща асоциация – за 20 секунди да се изброят 10-15 думи.
Мираж – отражение на светлината в пустинята. Не се вижда предмета, а неговото отражение (предметът е доста надалеч).
Ейдитизъм – запазване на образа на предмета дълго време, след неговото изчезване от зрителното ни поле.
- Рационални процеси
Рационални процеси – памет, мислене, въображение
- Памет
Паметта е рационално-познавателен психичен процес, който се състои в научаване, съхраняване, възпроизвеждане и забравяне на образа.
Памет – съхраняване на следи в мозъка и трансформацията им психиката в идеални образи.
- Основни моменти
1) Научаване (получаванe)
Това са всички отразени и обработени сигнали в съзнанието.
2) Съхраняване
До колко и как остават всички обработени в съзнанието образи. Често обработването завси от усилията, интереса и емоциите.
3) Възпроизвеждане
Това е съзнателно или несъзнателно извличане от съхраненото, за да бъде използвано. Не съществува пълно възпроизвеждане.
4) Забравяне
Закономереност – най-ускорено протича забравянето в първите дни, в първия месец. До една година скоростта на забравяне на наученото намалява. И в дълготрайната памет остава едва 30% от заученото.
Хермън Ебинхаус (немски психолог от н. на XX в.) изследва „кривата на забравянето“, т. е. закономереността.
- Гещалт психология – Вилхем Вундт
Немска школа, която прави най-добрите изследвания за паметта. Основен принцип на тази школа е изследването на всяко едно отделно психично явление не само за себе си, а във връзка като част от цялото.
Пр: Не разглеждат паметта като кодирана информация, а цялостният процес от сетивност, пътищата на рефлекторната дъга и невроните; това как дразненията се превръщат в сигнали, докато тези следи се превърнат в образи.
- Емоционални процеси. Волеви процеси
Емоционални процеси
Емоцията е динамичната страна на чувствата; изразява подвижността на чувството. Едно и също чувство към един и същ обект в конкретните ситуации го преживяваме по различен начин – от краен негативизъм до краен позитивизъм. Именно това преживяване на чувствата е емоция.
- Павловската школа
Според школата на Павлов емоцията в човека се ръководи от два инстинкта, които влизат ту в хармония, ту в противоречие:
– инстиктът за самосъхранение – любовта към себе си;
– родов инстинкт – любовта към другия; необходимостта от други.
Тези два инстинкта са ръководни принципи н реагирането на човека към околната среда и към другите хора. В основата на всички процеси е регаринето (рефлекс). Рефлексът се формира в една постоянно подвижна среда на отношението към света.
- Рефлекси – система от инстинкти
– безусловни (вродени) – за съмосъхранение;
– условни (придобити) – изграждат се на основата на вродените инстинкти; възпитанието; навиците;
– втора сигнална система – всички знаци на мислене и език.
Рефлекторната система има физиологична основа – рефлекторните дъги. Центърът на релефлекторните дъги са съответните мозъчни центрове. Мозъкът работи непрекъснато, но не работи целият, а само определени зони ото него. Тези определени зони представляват мозъчната активност. Активността на опрделени зони, докато други си почиват, се нарича възбудимост. А почиващите са в процес на подтискане и задържане. Мозъчнте зони се индуцират (взаимодействат). Основните два процеса са зоните на мозъка са възбудта и задържането. Начинът, по който си взаимодействат влияе върху емоциите и формира характера.
III. Фройд и психоанализата
Спорез Зигмунд Фройд човешката емоция се ръководи от две основни влечения (т. нар. либидо, инстинкт):
– Его – да обичаш себе си;
– алтруизъм – потребността да служиш на другия.
Крайните влечения се реализират по етажите (трите основни зони) на мозъка.
– „Свръх-Аз“ – свръхсъзнанието. То е свързано с гънките на главния мозък. „Свръх-Аз“ е свързан с механизмите на самоконтрол (какъв искам да бъда аз). В „Свръх-Аз“ се сформират всички идеи, идеали, ценности, норми, правила, чувство за дълг, чувство за вина, съвест, срам.
– „Аз“ – съзнанието. То се намира в средната зона на мозъка. Отговаря на „Такъв, какъвто съм“.
– „То“ – подсъзнанието. Свързано е с всички механизми, които не допускаме в съзнанието. Тук се намират всички фобии, натрапливости, мании, зависимости, кимплекси.
Пробиването на „То“ в „Свръх-Аз“ говори за творчество, извършване на злодеяние.
Проекции – импулси, които не допускаме до съзнанието. Съзнанието ги избутва и те се преобразуват навън.
Водещите влечения са да обичаш себе си и потребността от другия. От взаимоотношенията на тези две влечения се развиват „Аз“-ът и „Супер-Аз“. Понякога те са в конфликт или в хармония.
- Чувство
Чувството е относително постоянно отношение към различни обекти, предмети, знаци. Чувството се изживява чрез емоциите.
Емоцията – мигновенното изживяване.
Чувството – дълготрайното изживяване.
Волеви процеси
Волевите психични процеси са свързани с целенасочено съзнателно полагане на внимание.
- Внимание
Вниманието е познавателен процес, който съпровожда всяко психично явление. Изразява се със средоточване и концентрация на психична дейност.
– неволево;
– волево.
Разпределение на вниманието – едновременно съсредоточване или извършване на няколко дейности.
Всеки човек е с различна концентрация.
Разсеяност – неспособността на човек да се съсредоточва или концентрира по-дълго време.
Има избирателност на вниманието.
- Воля
Волята е активирането на психиката при изобр на цел и полагането на усилията на човек да достигне избраната цел.
Изследвайки волята, някои философи определят свободата като избор (Августин, Русо, Шопенхауер).
- Психични свойства
Това са: темперамент, характер, навици, нагласи, умения.
Нагласа – аналитичната школа на Густав Юнг.
Темперамент – руската школа на Павлов.
- Нагласа
- Какво е нагласа?
Нагласата е типичната за един човек готовност, настройка за реакция, действия.
– индивидуални;
– групови – как групата е насочена спрямо даден предмет или човек;
– специфични – полови, народностни, професионални, възрастови и т. н.
- Школи
1) Грузинската школа на Унадзе
Унадзе говори за широката адаптивност на жената и за насочеността на мъжа (той е откривателят).
2) Аналитичната школа на Густав Юнг
Юнг класифицира няколко типа нагласи като приема двете най-общи: екстровертност и интровертност.
– екстровертност – отворен тип хора;
– интровертност – мисловен тип хора.
Човешката психика се характеризира от четири основни насоки:
Ø разум
– екстроверт
мъж
жена
– интроверт
мъж
жена
Ø интуиция
– екстроверт
мъж
жена
– интроверт
мъж
жена
Ø сетивност
– екстроверт
мъж
жена
– интроверт
мъж
жена
Ø чувственост
– екстроверт
мъж
жена
– интроверт
мъж
жена
Една насока е най-силна, водеща при отделния човек.
Класификацията на Юнг се разширява – извежда 16 основни типа нагласи на психиката.
Теорията за архиетиповете – според теорията съществува родов семеен псохофонд. Култ към дадено общество или колективна фобия при дадена народност.
Архиетипове:
– колективно безсъзнателно – несъзнателни нагласи – несъзнателни култове или фобии. Пр: европейците се страхуват от змии.
– колективно съзнателно – това са митовете, легендите, фолклорът.
Анализирайки архиетиповете в различните култури като символи (Пр: кръст) и класифицирайки човека в някои от типовете нагласи, Юнг създава терапия на конкретния човек.
- Темперамент
- Какво е темперамент?
Темперамент – типът нервна система според:
– подвижността;
– бързината (реактивността);
– дълготрайността на основните физиологични-психични процеси;
– психологично-физичните процеси: 1. Възбуда и 2. Задържане (сън, забравяне, разсейване).
- Школата на Павлов
Павлов дели темперамента на четири основни типа:
– Сангвиник („сангуе“ – „кръв“) – силен, уравновесен, подвижен.
Като характер е отворен, общителен, динамичен.
– Холерик („холера“ – „жлъчка“) – силен, неуравновесен, подвижен.
Като характер е от отворен към затоворен, избухлив, динамичен.
– Флегматик („флегма“ – „лимфа“) – силен, уравновесен, пасивен.
Като характер е затворен, съзерцателен, издържлив.
– Меланхолик („меланхолия“ – „тъга“) – слаб, неуравновесен, пасивен.
Като характер е затворен, съзерцателен.
- Етапи в развитието на личността
- Стилове поведение в конфликтна ситуация
- Стилове на поведение
– „Сова“ – решаване на проблема чрез сътрудничество; чрез интергиране.
– „Мече“ – услужливост, приспособяване; по-важни са общите цели отколкото личните.
– „Акула“ – налага своето решение; доминирне; съперничество.
– „Костенурка“ – избягва конфликтите, скрива се.
– „Лисица“ – компромиси; търси решение при което и тя, и другите ще спечелят.
- Комуникация (общуване) – вербална и невербална
1) Като обмен на информация – словесно кодиране и декодиране на информацията; търсене на различния смисъл.
– денотативно значение на думата – директен смисъл;
– конатативно значение на думата – взависимост от възприятието от индивида и ситуацията.
2) Несловесни знаци
– оптико-кинестически – пантонимика (жестове, мимики);
– паралингвистични – интонация, тембър на гласа;
– екстралингвистични – паузи, темп на говорене, пози, стойка, плач, смях;
– проксемика – пространство и време на общуване.
- Умение за общуване
Идентификация – разпознаване – умението да се поставяме на мястото на партньора.
Когнитивен дисонанс – омаловажаване на причината.
Емпатия – умението да съпреживяваме с другия.
Рефлексия – самоанализ и самооценка в общуването.
Конформизъм – съгласяване с мнениено на околните.
Фрустрация – страх от оценка; отчуждение; затваряне.
Иновация – влияние на малцинството.
- Етапите в моралното развитие на личността
Онтогенезис – разглеждане на етапите на развитето на различните психосоциални качества.
Според американския психолог Колберг съществуват три етапа в моралното развитие на личността:
– предконвенциален морал – между четири и десет годишна възраст.
1-ви стадий – стадий към подчинение и наказание;
2-ри стадий – личностен стадий.
– конвенциален морал – между десет и тринадесет годишна възраст.
3-ти стадий – ориентация към одобрение от страна на околните;
4-ти стадий – ориентация към законност и ред.
– постконвенционален морал – след тринадесет годишна възраст.
5-ти стадий – ориентация към обществен дълг; уважение към околните.
6-ти стадий – ориентация към универсалните принципи.
III. Етапи в личностното развитие
- Според френския психолог Шарлот Бюлер
– I етап – до 15 годишна възраст.
Няма изгрден Аз-образ и не може да прави самооценка.
– II етап – до 20 годишна възраст.
Ясно осъзнава своите потребности.
Аз-образът и самооценката придобиват завършен вид.
– III етап – 25-40 годишна възраст.
Стабилен характер и реалистични цели.
– IV етап – до 65 годишна възраст.
Равносметка на живота.
– V етап – над 65 годишна възраст.
Смисъл и завършеност.
- Според френския психолог Жан Пиаже– етапи в интелектуалното развитие на човека
– сензомоторна интелигентност – до две годишна възраст.
– предоперационен стадий – между две и осем годишна възраст. Егоцентрично милене.
– трети стадий – от осем до дванадесет годишна възраст. Конкретно мислене. Умее да сравнява и класифицира.
– четвърт стадий – след дванадесет годишна възраст. Използва общи понятия. Развива абстрактно мислене.
По темите на Надка Стойчева
Систематизация: Ния и Кремена Каменови