1. Предмет на психологията

 

1. Що е психология?

 

1)     етимология – от „психеа“ – „душа“;

2)     отделя се от философията през XIX в.;

3)     наука, която изследва психичните явления.

 

1. Психични явления

Психичните явления се делят на три основни групи:

1)    психични процеси;

2)    психични свойства;

3)    психични състояния.

 

1. Психични процеси

 

1)    Познавателни процеси:

 

–         сетивни – усещане, възприятие, представа;

–         рационални – памет, мислене, въобръжение;

–         емоционални – емоции, чувства.

 

2)    Емоционални процеси – емоции, чувства.

 

3)    Волеви процеси.

 

2. Психични свойства

 

–         темперамент;

–         характер;

–         навици;

–         нагласи;

–         умения.

3. Психични състояния

 

Душевни състояния – те са с преобладаващо чувство за по-дълъг период от време.

Това са сън, бодърстване, апатия, радост, тъга и т. н.

 

III.           Понятието „субект“

Субект – познаващият, активният, действащият човек. Субектът е носител на психичните явления.

Субектът също се разглежда като обект. Напр: лекар-пациент.

 

1. Особености на психологията

Предмет на психологията е субективният свят на човека. Психиката не е нещо, върху което може да се експериментира. Психологията не е обективна, а субективна наука. Истината не е абсолютна. Психологията зависи от гледните точки и методите, които използват различните психолози, които могат да достигнат частично до истинината. За това тук съществуват доста теории по един и същи проблем.

 

1. Методи в психологията

 

1. Наблюдение

Това донякъде е обективен метод, защото психологът продължително време наблюдава обекти и определени психични явления. Въпреки това няма абсолютна сигурност.

4)    наблюдение в естесвени условия;

 

5)    лабораторни наблюдения – в изкуствена среда; в екстремни ситуации. как се променя поведението в дадена среда;

 

6)    смесени наблюдения – сравнение на две групи.

Напр: опитът в ЮАР. Едната група хора е наблюдавана в естествени условия. Другата група – в изкуствена среда.

 

2. Самонаблюдение (интроспекция)

Самонаблюдението представлява планово наблюдение на себе си и на свое психично явление. Има сигурност при този метод, защото наблюдаваш себе си. Но не е сигурно дали това, което наблюдаваш, е характерно и за другия.

3. Психологически тест, психологическа анкета.

 

4. Терапевтични (психотерапия) и диагностични методи.

 

1. Основни психологически школи

 

1. Когнитивна школа – тя прави класификация на психичните явления.

 

2. Бихевиоризъм (Джон Уотсън) – изучава поведението на човека, а не неговата психика. Според бихевиористите съзнанието на човек, който се ражда е „чиста дъска“, която се формира по-нататък.

 

3. Гещалт психология – немска школа от XX в. Нейни представители са: Кьолер, Кафка, Ебинхаус

Според Гещалт психологията всяко душевно състояние може да бъде разбрано единствено в контекста на цялостния поток на съзнанието.

 

4. Хуманистична психология – развива се през 50-те години на XX в.

Т. нар. „Пирамида на личността“ на Ейбрахам Маслоу. Тази пирамида представлява йерархичен модел на човешките потребности. Според Маслоу личността е свободна и отговорна за своята съдба.

Пирамидата на личността:

1)    в основана на пирамидата стоят физиологическите потребности;

2)    потребност от физическа и психологическа сигурност;

3)    потребност от обвързаност и причастност към дадена общност;

4)    потребност от одобрение и уважение;

5)    духовност и творческа реализация;

6)    философско и религиозно осмисляне на живота; самоусъвършенстване.

Пета и шеста част (върхът на Пирамидата) се среща при 10 % от хората.

5. Школата на руския психолог Павлов
6. Школата на Алфред Адлер – развива теория на психологическите комплекси.

 

2. Сетивно-познавателни процеси

 Сетивно-познавателните процеси са:

–         Усещане;

–         Възприятие (перцепция);

–         Представа.

 

1. Усещане

Усещането е сетивно-познавателен психичен процес, при който се отразяват отделни свойства при непосредственото въздействие на дразнителя върху сетивния орган.

1. Видове сетива

 

–         външни – вкус, зрение, слух, обоняние, допир;

–         вътрешни – глад, жажда;

–         вътрешно-външни – равновесие, вестибулярен апарат.

 

2. Основен механизъм

Рефлекторна дъга – от рецептора към съответния мозъчен център и от мозъчния център се праща сигнал до съответния орган. Сигналът се изпраща с космическа скорост.

Латентен период – отзвукът.

Пр: когато някой спре да говори, няколко секунди сякаш чуваме гласа му.

3. Явления, свързани с усещанията

 

–         адаптация – приспособяване;

 

–         индуциране – взаимно въздействие на сетивата. Едно сетиво въздейства върху друго.

Пр: слепецът изостря обонянието си.

Пр: понякога звуците от музиката пораждат цветове.

 

–         праг на усещане (на чувствителност)

 

долен – най-ниският дразнител, който рецепторът може да улови. Това е абсолютно долният праг на чувствителност на човека.

Този праг има субективност – различните хора имат различен долен праг.

Пр: дегустаторът различава по-добре вината от останалите.

 

горен – силата на дразнителя преди да настъпи поражение.

 

 

1. Възприятие (Перцепция)

Възприятието е сетивно-познавателен психичен процес, при който се отразява цялостния образ при непосредствено въздействие на дразнителя върху сетивния орган.

1. Основни свойства

 

–         избирателност – възприема се само определен обект;

 

–         постоянност (константност) – разпознаване на предмета, въпреки несъществените промени.

Пр: разпознаваме стара снимка на наш познат.

 

–         двусмислие, илюзия – едно и също нещо се възприема по различен начин.

 

2. Два основни етапа

 

1)    Перцептивни процеси

Перцептивните процеси, това са избирането и разпознаването.

Перцептивна моторика – при нея силно влияе субективността. Едно и също време протича по различен начин, когато чакаме и когато бързаме. Различно усещане за време.

2)    Аперцепция

Аперцепцията, това са личният, културният и историческият опит, които определят дадения предмет като такъв.

Пр: бушмените не могат да разберат какво представлява една стъклена бутилка.

 

III.       Представа

Представата е сетивно-познавателен психичен процес, при който се появяват нагледни образи без непосредствено въздействие.

Представата се приема като връзка между сетивни и рационални психични процеси.

Нагледните образи (едитични образи) – когато ни се стори, че чуваме познат глас или видим познат образ.

Представата на образи като интуитивни прояви.

Летяща асоциация – за 20 секунди да се изброят 10-15 думи.

Мираж – отражение на светлината в пустинята. Не се вижда предмета, а неговото отражение (предметът е доста надалеч).

Ейдитизъм – запазване на образа на предмета дълго време, след неговото изчезване от зрителното ни поле.

 

3. Рационални процеси

 Рационални процеси – памет, мислене, въображение

1. Памет

 

Паметта е рационално-познавателен психичен процес, който се състои в научаване, съхраняване, възпроизвеждане и забравяне на образа.

 

Памет – съхраняване на следи в мозъка и трансформацията им психиката в идеални образи.

 

1. Основни моменти

 

1)    Научаване (получаванe)

Това са всички отразени и обработени сигнали в съзнанието.

2)    Съхраняване

До колко и как остават всички обработени в съзнанието образи. Често обработването завси от усилията, интереса и емоциите.

3)    Възпроизвеждане

Това е съзнателно или несъзнателно извличане от съхраненото, за да бъде използвано. Не съществува пълно възпроизвеждане.

4)    Забравяне

Закономереност – най-ускорено протича забравянето в първите дни, в първия месец. До една година скоростта на забравяне на наученото намалява. И в дълготрайната памет остава едва 30% от заученото.

Хермън Ебинхаус (немски психолог от н. на XX в.) изследва „кривата на забравянето“, т. е. закономереността.

2. Гещалт психология – Вилхем Вундт

Немска школа, която прави най-добрите изследвания за паметта. Основен принцип на тази школа е изследването на всяко едно отделно психично явление не само за себе си, а във връзка като част от цялото.

Пр: Не разглеждат паметта като кодирана информация, а цялостният процес от сетивност, пътищата на рефлекторната дъга и невроните; това как дразненията се превръщат в сигнали, докато тези следи се превърнат в образи.

 

4. Емоционални процеси. Волеви процеси

 Емоционални процеси

 

Емоцията е динамичната страна на чувствата; изразява подвижността на чувството. Едно и също чувство към един и същ обект в конкретните ситуации го преживяваме по различен начин – от краен негативизъм до краен позитивизъм. Именно това преживяване на чувствата е емоция.

1. Павловската школа

Според школата на Павлов емоцията в човека се ръководи от два инстинкта, които влизат ту в хармония, ту в противоречие:

–         инстиктът за самосъхранение – любовта към себе си;

–         родов инстинкт – любовта към другия; необходимостта от други.

Тези два инстинкта са ръководни принципи н реагирането на човека към околната среда и към другите хора. В основата на всички процеси е регаринето (рефлекс). Рефлексът се формира в една постоянно подвижна среда на отношението към света.

1. Рефлекси – система от инстинкти

 

–         безусловни (вродени) – за съмосъхранение;

–         условни (придобити) – изграждат се на основата на вродените инстинкти; възпитанието; навиците;

–         втора сигнална система – всички знаци на мислене и език.

Рефлекторната система има физиологична основа – рефлекторните дъги. Центърът на релефлекторните дъги са съответните мозъчни центрове. Мозъкът работи непрекъснато, но не работи целият, а само определени зони ото него. Тези определени зони представляват мозъчната активност. Активността на опрделени зони, докато други си почиват, се нарича възбудимост. А почиващите са в процес на подтискане и задържане. Мозъчнте зони се индуцират (взаимодействат). Основните два процеса са зоните на мозъка са възбудта и задържането. Начинът, по който си взаимодействат влияе върху емоциите и формира характера.

III.           Фройд и психоанализата

Спорез Зигмунд Фройд човешката емоция се ръководи от две основни влечения (т. нар. либидо, инстинкт):

–         Его – да обичаш себе си;

–         алтруизъм – потребността да служиш на другия.

Крайните влечения се реализират по етажите (трите основни зони) на мозъка.

–         „Свръх-Аз“ – свръхсъзнанието. То е свързано с гънките на главния мозък. „Свръх-Аз“ е свързан с механизмите на самоконтрол (какъв искам да бъда аз). В „Свръх-Аз“ се сформират всички идеи, идеали, ценности, норми, правила, чувство за дълг, чувство за вина, съвест, срам.

–         „Аз“ – съзнанието. То се намира в средната зона на мозъка. Отговаря на „Такъв, какъвто съм“.

–         „То“ – подсъзнанието. Свързано е с всички механизми, които не допускаме в съзнанието. Тук се намират всички фобии, натрапливости, мании, зависимости, кимплекси.

Пробиването на „То“ в „Свръх-Аз“ говори за творчество, извършване на злодеяние.

Проекции – импулси, които не допускаме до съзнанието. Съзнанието ги избутва и те се преобразуват навън.

Водещите влечения са да обичаш себе си и потребността от другия. От взаимоотношенията на тези две влечения се развиват „Аз“-ът и „Супер-Аз“. Понякога те са в конфликт или в хармония.

1. Чувство

Чувството е относително постоянно отношение към различни обекти, предмети, знаци. Чувството се изживява чрез емоциите.

Емоцията – мигновенното изживяване.

Чувството – дълготрайното изживяване.

 

Волеви процеси

 

Волевите психични процеси са свързани с целенасочено съзнателно полагане на внимание.

1. Внимание

Вниманието е познавателен процес, който съпровожда всяко психично явление. Изразява се със средоточване и концентрация на психична дейност.

–         неволево;

–         волево.

Разпределение на вниманието – едновременно съсредоточване или извършване на няколко дейности.

Всеки човек е с различна концентрация.

Разсеяност – неспособността на човек да се съсредоточва или концентрира по-дълго време.

Има избирателност на вниманието.

1. Воля

Волята е активирането на психиката при изобр на цел и полагането на усилията на човек да достигне избраната цел.

Изследвайки волята, някои философи определят свободата като избор (Августин, Русо, Шопенхауер).

 

 

5. Психични свойства

 

 

Това са: темперамент, характер, навици, нагласи, умения.

Нагласа – аналитичната школа на Густав Юнг.

Темперамент – руската школа на Павлов.

 

1. Нагласа

 

1. Какво е нагласа?

Нагласата е типичната за един човек готовност, настройка за реакция, действия.

–         индивидуални;

–         групови – как групата е насочена спрямо даден предмет или човек;

–         специфични – полови, народностни, професионални, възрастови и т. н.

 

2. Школи

 

1)    Грузинската школа на Унадзе

Унадзе говори за широката адаптивност на жената и за насочеността на мъжа (той е откривателят).

2)    Аналитичната школа на Густав Юнг

Юнг класифицира няколко типа нагласи като приема двете най-общи: екстровертност и интровертност.

–         екстровертност – отворен тип хора;

–         интровертност – мисловен тип хора.

Човешката психика се характеризира от четири основни насоки:

Ø разум

–         екстроверт

мъж

жена

–         интроверт

мъж

жена

Ø интуиция

–         екстроверт

мъж

жена

–         интроверт

мъж

жена

Ø сетивност

–         екстроверт

мъж

жена

–         интроверт

мъж

жена

Ø чувственост

–         екстроверт

мъж

жена

–         интроверт

мъж

жена

Една насока е най-силна, водеща при отделния човек.

Класификацията на Юнг се разширява – извежда 16 основни типа нагласи на психиката.

Теорията за архиетиповете – според теорията съществува родов семеен псохофонд. Култ към дадено общество или колективна фобия при дадена народност.

Архиетипове:

–         колективно безсъзнателно – несъзнателни нагласи – несъзнателни култове или фобии. Пр: европейците се страхуват от змии.

–         колективно съзнателно – това са митовете, легендите, фолклорът.

Анализирайки архиетиповете в различните култури като символи (Пр: кръст) и класифицирайки човека в някои от типовете нагласи, Юнг създава терапия на конкретния човек.

 

1. Темперамент

 

1. Какво е темперамент?

Темперамент – типът нервна система според:

–         подвижността;

–         бързината (реактивността);

–         дълготрайността на основните физиологични-психични процеси;

–         психологично-физичните процеси: 1. Възбуда и 2. Задържане (сън, забравяне, разсейване).

 

2. Школата на Павлов

      Павлов дели темперамента на четири основни типа:

–         Сангвиник („сангуе“ – „кръв“) – силен, уравновесен, подвижен.

Като характер е отворен, общителен, динамичен.

 

–         Холерик („холера“ – „жлъчка“) – силен, неуравновесен, подвижен.

Като характер е от отворен към затоворен, избухлив, динамичен.

 

–         Флегматик („флегма“ – „лимфа“) – силен, уравновесен, пасивен.

Като характер е затворен, съзерцателен, издържлив.

 

–         Меланхолик („меланхолия“ – „тъга“) – слаб, неуравновесен, пасивен.

Като характер е затворен, съзерцателен.

 

1. Етапи в развитието на личността

 

1. Стилове поведение в конфликтна ситуация

 

1. Стилове на поведение

 

–         „Сова“ – решаване на проблема чрез сътрудничество; чрез интергиране.

 

 

–         „Мече“ – услужливост, приспособяване; по-важни са общите цели отколкото личните.

 

 

–         „Акула“ – налага своето решение; доминирне; съперничество.

 

 

–         „Костенурка“ – избягва конфликтите, скрива се.

 

 

–         „Лисица“ – компромиси; търси решение при което и тя, и другите ще спечелят.

 

 

2. Комуникация (общуване) – вербална и невербална

 

1)    Като обмен на информация – словесно кодиране и декодиране на информацията; търсене на различния смисъл.

 

–         денотативно значение на думата – директен смисъл;

–         конатативно значение на думата –  взависимост от възприятието от индивида и ситуацията.

 

2)    Несловесни знаци

 

–         оптико-кинестически – пантонимика (жестове, мимики);

–         паралингвистични – интонация, тембър на гласа;

–         екстралингвистични – паузи, темп на говорене, пози, стойка, плач, смях;

–         проксемика – пространство и време на общуване.

 

 

3. Умение за общуване

 

Идентификация – разпознаване – умението да се поставяме на мястото на партньора.

 

Когнитивен дисонанс – омаловажаване на причината.

 

Емпатия – умението да съпреживяваме с другия.

 

Рефлексия – самоанализ и самооценка в общуването.

 

Конформизъм – съгласяване с мнениено на околните.

 

Фрустрация – страх от оценка; отчуждение; затваряне.

 

Иновация – влияние на малцинството.

                        

 

1. Етапите в моралното развитие на личността

 

Онтогенезис – разглеждане на етапите на развитето на различните психосоциални качества.

 

Според американския психолог Колберг съществуват три етапа в моралното развитие на личността:

 

 

–         предконвенциален морал – между четири и десет годишна възраст.

 

1-ви стадий – стадий към подчинение и наказание;

2-ри стадий – личностен стадий.

 

–         конвенциален морал – между десет и тринадесет годишна възраст.

 

3-ти стадий – ориентация към одобрение от страна на околните;

4-ти стадий – ориентация към законност и ред.

 

–         постконвенционален морал – след тринадесет годишна възраст.

 

5-ти стадий – ориентация към обществен дълг; уважение към околните.

6-ти стадий – ориентация към универсалните принципи.

 

 

III.        Етапи в личностното развитие

 

1. Според френския психолог Шарлот Бюлер

 

–         I етап –  до 15 годишна възраст.

Няма изгрден Аз-образ и не може да прави самооценка.

 

–         II етап – до 20 годишна възраст.

Ясно осъзнава своите потребности.

Аз-образът и самооценката придобиват завършен вид.

 

–         III етап – 25-40 годишна възраст.

Стабилен характер и реалистични цели.

 

–         IV етап – до 65 годишна възраст.

Равносметка на живота.

 

–         V етап – над 65 годишна възраст.

Смисъл и завършеност.

 

2. Според френския психолог Жан Пиаже– етапи в интелектуалното развитие на човека

 

–         сензомоторна интелигентност – до две годишна възраст.

 

–         предоперационен стадий – между две и осем годишна възраст. Егоцентрично милене.

 

–         трети стадий – от осем до дванадесет годишна възраст. Конкретно мислене. Умее да сравнява и класифицира.

 

–         четвърт стадий – след дванадесет годишна възраст. Използва общи понятия. Развива абстрактно мислене.

 

 

По темите на Надка Стойчева

Систематизация: Ния и Кремена Каменови