За някои моменти от религиите в Индия

Това, което хората от Запада разграничават като религия и философия, в Индия е съчетано в усилието да се разбере смисъла на живота. Според индуистите изповядваната религия е пряко свързана със съдбата им. Според някои животът им тук и сега зависи от религиозните практики и вярвания. Според други последиците от този живот придобиват значение след смъртта. Индийското мислене се приема за мистично и дори мигично, за разлика от рационалното мислене на Запада. Хиндуизмът, като термин, включва в себе си многообразни религиозни вярвания (Хамилтън 2006, 17-29).

 

 

       Религията през бронзовата епоха

        През бронзовата епоха, в Северна Индия, са разпространени културите Мохенджо Даро и Харапа.  Мохенджо Даро се намира на брега на река Инд и  Харапа на река Рава, се явяват най-големите, разкопани от археолозите градове. Произведенията на изкуството с малка форма като дребната скулптура от глина са разпространени в ранноземеделската общност в Харапа. Изображенията, които са изобразявани на съдовете от епоха, биха били трудно обясними, ако не се предполагаше, че те се явяват копие на големите изображения (Моде 1978, 16-17).

На  глинените печати се откриват фигури на животни – еднорози, биволи, носорози, тигри и слонове, които имат символическо значение, а понякога просто представляват абстрактно-геометрични форми като кръстове, двойни кръстове, концентрични окръжности. В по-голяма част от случаите тези квадратни печати имат надписи на лицевата си страна. Интерес представляват бронзовата фигурка на танцьорка и фрагмент от каменна статуетка, изобразяващ мъж в богати дрехи (Моде 1978, 19-25).

Божествените печати от Мохенджо Даро изобразяват Прото-Шива. Знаменитите бани, вътре в Мохенджо Даро, може би са служили и за култови цели. Други особености в тези градове, заслужаващи внимание са отсъствието на храмове и дворци, които биха могли да служат за резиденция на владетеля (Моде 1978, 21-24).

 

 

       Индуизъм

Индуизмът е основаната за Индия религия. Според тази религия всеки човек има карма – това са дейностите на индивида, които го принуждават да се прераждат. В термина карма се влага смисъла, че всяко действие има своите последици и това е естествен закон. През V в. пр. н. е. кармата започва да проповядва, че благотворни последици има провеждането не само на жертвени ритуали, но и животът според предписанието на религиозните учители – „действането“.  От  V в. пр. н.  нататък е. кармата започва да се свързва с идеята за прераждането. Карма идва от снаскритската дума „карман“, което означава действие. Душата, след смъртта, не отива в небитието, а приема нова форма на живот. Това преселване на душата, предизвикано от кармата, се нарича самсара.  Според кармата намеренията и действията влияят на бъдещето. Доброто намерение допринася за добра карма, а лошата постъпка – за лоша карма. Мукти или още мокша, означава освобождение от самсара (кръгът на преражданията) и освобождение от всички страдания. Човек трябва да се стреми към освобождаване от цикъла на прераждания. Това състояние се нарича нирвана. Нирвана (просветление, пробуждане) е пълното спокойствие на ума, край на страданието, най-висше щастие. Просветлението е осъзнаването, че душата се проявява като съзнание. Човекът не трябва да се отъждествява с тялото, а да осъзнае своята нематериална природа (Григориев 1995, 225-249) (Хамилтън 2006, 34-35).

Всичко в живота е вибрации и енергии. Трансцеденталното (Бог) е вибрация, а във всеки човек се съдържа по малко от божественото.

Според дуалистичната философия сянкхя пракрити (природата) дава възможност на духа (пуруша), душата, възможност да се освободи от тялото. На пракрити (материалният принцип) са присъщи три гуни (качества): сатва (познание, светлина, хармония), раджас (деятелност, емоционалност, страст), тамас (инерция, невежество, тъмнина). За да се отърси от гуните на страстта и невежеството, човек трябва да се обърне към Бога и да Му служи. Бхакти йога означава отдаване на предано служене на Бога. Една от практиките за служене на Бога, която е особено характерна за Кришна движението е джапа йога – повтарянето на божието име.

 

 

       Йога и медитация

Истинската йога (карма йога, бхакти йога, тантра йога, джапа йога) и медитация означават концентриране  върху бога и повтаряне на мантрите (молитви, заклинания). Молитвата започва с произнасяне на свещенн;ата сричка ом (аум), която Символизира Вселената, източник на всичко съществуващо. Свещената сричка ом е началото на много ведически мантри. Самите мантри създават вибрации, които карат молещия се да се съсредоточи. Чрез повтарянето на божественото име, съзнанието се пречиства, а умът се освобождава от илюзията (майиа) за материалната обвързаност. Мантрите се повтарят в числа, кратни на три – обикновено 108 пъти. Те се повтарят и по време на поднасянето на прасадама (храната) пред статуята на боговете. Известни са доста мантри. Ето и някои от тях. Намаджапа мантра – „Ом намах Шивая“, която се превежда: „Аум, прекланям се пред бог Шива“. „Ом намо бхагавате васудевая“ – „Аум, поздрави на всемирния бог Вишну“. „Ом шри Ганешая намах“ – „Аум, привет на името на Ганеша“. Също така Гаятри мантра към бог Савитри: „Ом. Нека постигнем чудната слава на бога Савитри, така че той да подпомогне нашите молитви“. Но най-популярната в съвременния свят е махамантрата (Великата мантра)  към бога Кришна: „Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна, Кришна, Харе, Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.“

Повтарянето на мантрите е сходно с молитвите във възникналото във Византия исихастко движение. Характерното за тези християнски монаси е повтарянето на „Господи, помилуй“ по стотици пъти на ден.

       Ведизъм и брахманизъм. Основна религиозна литература

       В първата ведическа епоха (ок 1500-1000 ВС) индуизмът е наречен ведизъм, а след това – брахманизъм. Самият термин „веди“ се превежда като „знание“ и  представлява религиозната литература, която е написана на санскрит. Тази литература всъщност е самото Откровение (т. нар. шрути). Основните веди са три – Ригведа (хвалебствени химни), Яджурведа (жертвени заклинания) и Самаведа (богосложебни химни). Най-свещенната част от Ведите е Ригведа, към която по-късна спада и Бхагвадгита. Всяка веда се състои от самхита (сборник с химни или манрти, т.е  молитви) и брахмана (указание за извършването на религиозния ритуал). Всяка брахмана се допълва от Упанишада, съдържаща тайно или мистично учение. По-късният индуизъм се основава на двата големи епоса – Махабхарата и Рамаяна, Пурани. Рамаяна е създадена през 500 г. пр. н. е. или 100 г. пр. н. е., а Махабхарата век по-късно. За Пураните пък се смята, че са написани през VIII в. сл. н. е. Пураните възхваляват Брахма, Вишну и Шива. Съвършената Пурана (Вишну Пурана) разказва за сътворението на света, неговото разрушаване и повторно създаване, родословието на боговете и т. н. (Уйлкинс 1993, 11-15).

 

 

      Ведизъм. Ведически пантеон

Индийските божества обхващат два пантеона – ведически и индуистки. Ведическият пантеон е съставен около 1500-500 г. пр. н. е. и включва 33 божества. Според този пантеон Адити е богинята-майка на няколко ригведийски божества. Тя е пазителка на добитъка и олицетворение на космическата всеобхватна природа. Нейното потомство е наречено с общото име Адитя. Това са соларните богове Митра, Аряман, Бхага, Варуна, Дакша, Амса. Митра олицетворява и владее деня, а Варуна е господар на нощта. Бхага е шансът, разпределящата и преразпредялящата съдба, а Аряман – гарантът на брака, наследството, традициите. Към божествата на слънцето и светлината спада и Ушас – богинята, олицетворяваща зората. Войнстващи божества са Индра и Марути. Индра е божество на бурата и защитник на войните. Той е богът на небето и в негови ръце са мълниите, гръмотевиците и дъжда. Негова съпруга е Индрани. Освен Индра, друго божество на бурята е Ваю (Вата) – богът на вятъра, владетел на атмосферата. А Марути са орди от млади войни. На съсловието на вайшите (производинелите) съответстват Агни, Суря, Савитри, Вишну, Сома и Яма. Агни е богът на огъня, а Суря или Савитри е олицетворение на слънцето. Сома е божество, което представя сока на растението сома („елексир на безсмъртието“). Във ведическите химни пише, че Сома спасява пората от злините, лекува болните, освобождава човека от страховете му. Яма пък е съдник на хората и цар на невидимия свят. От Яма и неговият брат-близнак е възникнал човешкият род. Във ведическия пантеон се срещат и асури (демони), аспари (водни нимфи), братята Ашвини – синове на слънцето Суря, зеца на небето или потомци на окена; марути – другари на Индра, които се почитат като свой бог. На брой те са 180, 49 или 27 (Григориев 1995, 230-233) (Уйлкинс 1993, 11-60).

 

 

        Индуизъм. Индуистки пантеон

       Вторият, разпространен в Индия пантеон, е Индуисткият, който е изграден към IV в. пр. н. е. В ранните Упанишади Вселената се обозначава с термина Брахман. Брахманът е название за един неличностен Абсолют. Според индуистите всички богове са проявления на Брахмана (Абсолютното божество). Светът представлява проявената енергия на Абсолютния Брахман. Брахма, Вишну и Шива са най-мощните понеции на Абсолюта, следват второстепенните божества, духовете, хората, животните и растенията, като във всеки следващ вид енергията от първоизточника намалява. Основните божества са три – Брахма, Вишну, Шива. Те съставят Тримурти (т. нар. индуистка Троица). Всеки от двамата богове – Шива и Вишну – са почитани като върховни богове от определени общности. Брахма се почета като създател; той е баща на богове и хора, великият Праджапати. Изобразяван е с четири лица и четири ръце. Той е олицетворение на Брахмана (Всеобщата душа). Негова съпруга е сарсавати – покровителка на поезията и музиката,  богиня на мъдростта и науките. Вишну е второто божество от индуистката триада. Според някои текстове не Брахма, а Вишну създава света и е негов пазител. Наречен е Блаженият и Бхагват. Изобразяван е с четири ръце. Негова съпруга е Лакшми, често наричана Шри – богиня на щастието. Лакшми се превъплъщава в Рукмини (една от съпругите на Кришна). Вишну има много превъплъщения – осем или десет. Това са т. нар. аватари – слизания на земята. Един от неговите аватари е Бог Кришна. Третият бог е Шива. Наречен е Благотоворецът. Изобразяван е с три очи и с четири ръце. Докато Брахма е създателят, Вишну пазителят, Шива е разрушителят, защото всичко в света подлежи на унищожение. Но той не унищожава, а пресъздава, защото нищо не преминава в небитието, а приема нова форма на живот. Шива може да се възприеме като разрушител на демоните и закрилник на аскетите. Изображението на Шива с пет лица е наречено Панчанака. Тогава Шива става бог-лечител. Смята се, че болните от епилепсия са обладани от Панчанака и му се предлагат дарове, за да остави епилептика. Съпругата на Шива е Ума. Друг нейн образ  е този на Парвати, която е с тъмна кожа. Когато кожата й става златиста, тя се превръща в Гаури (светла, бяла). Образ на съпругата на Шива е и Дурга – богенята-войн, кото побеждава демоните. Дурга има многобройни проявления, между които и това на Кали (черната жена). Богинята приема жертвите си по време на ритуал, наречен Дурга пуджа. Най-големият сина на Шива и Парвати е Ганеша – бог на мъдростта, щастието и вратите. Обикновено пред името му се слага индуистката титла за уважение – Шри (Григориев 1995, 230-235) (Уйлкинс 1993, 62-84).

Става ясно, че ранната религия (ведизъм) възниква през XVI – X в. пр. Хр. и неговата литература са Ведите. Ведически богове са Индра, Митра и Адити. Късният индуизъм (брахманизъм) възниква по-късно. Неговата религиозна литература се състои от епосите Махабхарата и Рамаяна. Основните божества са три – Брахма, Вишну и Шива.

 

 

       Религиозни празници

        Сред празниците, в които се почитат божествата са известни Дивали, Карва чаут, Дурга пуджа, Холи, Ааарти, Кришна Джанмащами, Ганеша Чатури. Дивали, или още празникът на божествената светлина, се празнува в продължение на пет дена в края на октомври и средата на ноември. Домовете се украсяват с много свещи и малки кръгли лампички. Очаква се появата на Лакшми, за това прозорците се държат отворени. Празникът Карва чаут се празнува в четвъртия ден от пълнолунието. След изгрев слънце омъжените жени, а и девойките не ядат. Стоят гладни до вечерта и така показват любовта към любимите си. Дурга пуджа е фестивал, който продължава десет дни. Статуята на Дурга се окичва с цветя и бижута. Произнася се специална мантра към богинята. На празника Аарти вярващите се прекланят пред боговете и им поднасят гхи (свещенно масло). На Кришна Джанмащами се отбелязва раждането на Кришна. На този ден се пости, а домът се украсява с цветя и изображения на Бога. Холи е празник, който е свързан с настъпването на пролетта и на този ден индуистите се земерят с цветни прахчета. Ганеша Чатури е празник в чест на Ганеша. На този ден неговата скулптура се потапя в реката или морето (http://www.magicalindia.info).

 

 

       Космически цикли. Кастова система

Освен, че се движат по свой собствен религиозен календар, индуистите са разделили хронологически времето на четири века (юги). Тези космически цикли са описани в Пураните. Критаюга (Златен век) е щастливата епоха, при която хората имали дълъг живот; през третаюга (сребърен век) човешкият живот и щастието намалели с една четвърт; двапараюга (бронзов век), в който злото и доброто се уравновесяват, а продължителността на живота намалява на половина; калиюга (железният век) – това е сегашната епоха, в която животът е кратък, пълен с нещастия и човекът е обречен на тежък труд (Григориев 1995, 245-246).

Четири са и съсловията (варни), на които са разделени хората – т. нар. кастова система. Най-висшето съсловие са брахманите. Това са пазителите на ведическия закон, книжовниците, учените и свещенослужителите. През V в. пр. н. е. брахманите на наследници на арийците, които през II хил. пр. н. е. слизат от Централна Евразия и завоюват Северна Индия, където хилядолетие по-рано са били разпространени културите Мохенджо даро и Харапа. Кшатриите са съсловието на войниците, а вайшите – съсловието на пастирите, земеделците и търговците. Шудрите е нисшето съсловие на слугите. Всяко съсловие се подчинява на своя собствена дхарма (права и задължения), а чистота намаля от брахманите към шудрите (Григориев 1995, 250-252).

 

 

     Индуистки движения и школи 

      В индуизма се срещат различни движения като джайнизъм, сикхизъм, брахмосамадж, арисамадж, неоиндиузъм, гандизъм. Джайнизмът е разпространен в Северна и Северозападна Индия. Джайнистите отхвърлят учението за божествения произход на Ведите и божественият произход на варновото деление. Според джайнистите хората трябва да имат социално и религиозно равенство. Сикхизмът се развива през мюсюлманския период на Индия (1200-1700 г. сл. н. е.). Основател на това движение е Нанак (1469-1453), автор на „Адигрантх” – свещенна книга на сикхите. Малко по-късно монголският император Акбар (1542-1605) създава религията Дин-и-илахи, която съчетава ислям, християнство, будизъм и индуизъм. В края на XVIII в. Рамохаи Рай (1773-1833) създава в Брахма общността Брахмосамадж. Той се опитва да създаде един пречистен от идолопоклоничество индуизъм. Малко по-късно Дайяна Сарсавати (1824-1883) основава общността Арясамадж в Северна Индия, също така, през XV-XVI в. е разпространен култът към Рама, а в Бенгалия – вишнуизмът (Вишну). От средата на XIX в. до края на XX в. се развива неоиднуизмът. Последователи на това движение са Рамакришна (1836-18861) и Вивекананда (1861-1902), който създава монашеският орден „Орден на Рамакришна“ (Григориев 1995, 239-245).

Най-популярен е навярно гандизмът – движение, основано от духовният водач, философ и политик Махатма Ганди, наречен “баща на нацията“. Прозвището „Махатма“ („Велика душа“)  е дадено на Ганди от поета Рабиндрант Тагор, известен със своите „Гитанджали“. Под силното влияние на известния руски писател Лев Толстой, Ганди развива идеята за ненасилствена съпротива, мирни походи, съзерцание, нравственост.

 

 

      Философска концепция

  • Вайшешика

Според вайшешика-сутра независимата реалност на всеки от обектите в света около хората са външни и отделни. Вишеша означава отделните дадености.  Онтологията на вайшешика се създава благодарение на мисловна система няя. Съчетани, двете школи, са наречени няя-вайшевика. Вайшешика се занимава с установяване на фундаменталните категории на всички съществуващи цялости. На санскритски тези категории са наречени падартха.  Обектът притежава независимо съществуване. Според вайшешика съществуват следните категории: субстанция, качество, действие, универсалност, партикуларност, отношение на присъщност, отсъствие (отрицание). Субстанцията се дели на: земя, вода, огън, въздух, етер, пространство, време, аз и ум. Земята, водата, огънят и въздухът са атоми на материалната субстанция. Етерът, пространството, времето, аз-ът и умът са атоми на нематериалната субстанция. Всички атоми са вечни (Хамилтън 2006, 131-135).

  • Идеята за монизма

Според индуизма човек трябва да достигне до прозрението относно природата собственото аз или душа, наречено атаман. Упанишадите учат, че аз-ът и космосът са едно. Учението, че Вселената е едно, е наречено монизъм. Това означава, че има само едно съществуващо нещо и че няма нищо, което да не е това нещо (Хамилтън 2006, 62-64).

  • Недуалистични школи

     Терминът майя (maya) се употребява в смисъл, че конвенционалната действителност е недействителна или илюзорна. Според Шанкара (живял VIII в. сл. н. е.) има две нива на действителността. На едното ниво действителността е абсолютна, а на другото – конвенционална (условна). Конвенционалната е продукт на невежеството – авидия (avidya). Когато невежеството бъде заменено със знание, действителността вече изглежда по-различна. Според монистичната онтология на Шанкара всичко е Брахман. От това следва, че аз-ът на човека, атаман, е също Брахман. Саткарявада, според която нищото не може да породи нещото. Последицата предсъществува в причината. Според Санкхя проявената пракрити предсъществува н непроявената пракрити. За Шанкара, обаче, няма нищо, което да не е променливият Брахман и всички проявления са чисто и просто привидности. Това виждане е известно под името виварта-вада. Според ведантина от XI в. – Рамануджа – Брахманът притежава качества, действителността притежава качества. Според школата на Рамануджа, качества като състрадание и милост, са аспекти на Брахман (Хамилтън 2006, 234-246).

  • Дуалистични школи

В Санкхя – карика – написан между 350-450 г. сл. н. е. е написано, че от болката и страданието се ражда желанието да се узнае как да се преодолее страданието. Действителността се състои от пуруши и пракрити. Пракрити е една несътворена онтологична даденост и се проявява, когато се съедини с пуруша. Спроед санкхя не се създава нищо ново. Последицата предсъществува в причината. Небитието е нетворческо. Материалната причина е необходима. Нещата не възникват по случаен път и могат да бъдат сътворени само от онова, което е способно да ги сътвори (Хамилтън 2006, 27-29).

  • Паралели

За нас индуизмът намира паралели в други философски школи. Според тракийският философ Питагор, живял през VI в. пр. Хр. хармонията, абсолютното съотношение е принципът на единството и първооснова. Според метапсихозата душата е безсмъртна и се трансформира в различни неща (преражда се). Животът трябва да се очиства телесно и духовно. Човек трябва да се стреми към духовно самоусъвършенстване. Според Питагор планетите в Космоса вибрират хармонично. За питагорейството са характерни песнопенията, ритуалността и постноядството. Гръцкият философ Емпедокъл, който е последовател на Питагор, твърди, че първоосновата са няколко основни елемента: въздух, вода, огън, земя. Хармоничните неща и красотата се създават чрез любовта, която свързва елементите. Според немският философ Хегел появилата се действителност ни дава субстанцията. Архето е Абсолютна идея.  Духът е завръщане на идеята „при себе си“. Духът е осъзнаване, че тялото е само външен израз на душата.

 

 

              Будизъм

            Буда, основателят на будизма, се ражда приблизително през 485 г. пр. н. Името му е Сиддхартха Готама. Думата буда, буквално означава „събуден“. Живял е в днешен Непал и е принадлежал към съсловието на аристокрацията. Текстовете разказват, че той написал дома си на тредесет и няколко годишна възраст, тъй като решава да търси отговорите за екзистенциялните въпроси за живота. Той започва да използва проникваща медитация, която по-късно и проповядва. Той достига до три прозрения. Първо, успава да види предишния си живот; второ, той вижда как другите същества се раждат и прераждат; и третото прозрение, до което той стига е как да изкорени онези фактори, които го обвързват с тукашния свят: желанията на сетивата и др. (Хамилътн 2006, 84-86).

Според текстовете – Виная, Маджджхима-никая, Аригуттара-никая – Буда обобщава онова, което е видял, в четиричастна формула. Първа точка: човешкото съществуване вътрешно се характеризира по определен начин. Втора точка – специфични фактори захранват приемствеността на човешкото съществуване. Трето – възможоно е тази приемственост да престане. Четвърто – има път, който води до това прекъсване (Хамилтън 2006, 87-88).

Четирите благородни истини на Буда гласят:случаят е Х поради У. Случят Х ще престане, ако Y престане, като Х е вътрешно присъщо на човешкото съществуване. В първата благородна истина, посочва палийската дума дуккха, която представя вътрешната характеристика на човешкото съществуване. Дуккха означава болка, страдание, неудовлетворение. Тоест будизмът проповядва, че човешкият живот е изпълнен със страдание. Буда учи, че всички фактори на опита са нетрайни. Първа истина: вътрешната природа на човешкото състояние е дуккха. Втора истина: дуккха възниква поради сетивните въжделения. Трета истина: възможно е представянето на дукха като нирвана. Четвърта истина: нирвана се достига като се следва благородният осмичен път (Хамилтън 2006, 90-92).

Буда твърди, че неговото учение представлява Средният път между ученията и практиките. Това най-явно се вижда в следните три области: Първо – будистиката монашеска се развива между свете крайности – пълното придържане към социалната структура и пълното й отричане. Тоест нейните членове живеят отделно от обществото, но са звисими от миряните. Второ: монашеският начин на живот се намира между сетивната ангажираност и строгият начин на живот. Тоест монасите живеят в безбрачие, но пък удовлетворяват всички свои потребности. Трето – метафизиката може да се изрази чрез никаква комбинация между термините, отнасящи се до съществуването или несъществунето (Хамилтън 2006, 95-96).

Пътят на Буда е по същество път на пробуждане и способ за достигане в нашия ум до същото преживяване на просветление, до което е стигнал Буда, когато е седял под дървото Бодди. Пътят остава като независимо средство за просветление. Крайната цел е безусловното състояние ниббана (безсмъртният елемент). При следването на Благородния осмичен път, умът трябва да бъде укрепнат и трениран в най-високата степен на отказ, откъснат от неопределимото. Осемтте фактора на пътя могат да бъдат разделени в две групи: първата, състояща се от знание и разбиране; и втората – заета с практики и поведение. Благородният път на Буда се изразява в осем степени, разпределени в три големи групи: I. Мъдрост (Пання): 1. правилен възглед; 2. правилен стремеж. II. Морална дисциплина (Сиила): 3.правилно говорене; 4. правилно действие; 5.правилно прехранване. III. Концентрация (Самаади): 6. правилно усилие; 7. правилна осъзнатост; 8. правилна концентрация (Боди 1981, 45-46).

 

 

              Храмове

  • Индуистки храмове

От времето на управниците от династията на Гуптите (IV-V в. сл. н. е.) са се съхранали индуистки храмове, първите образци на които, се срещат в Нагарджунаконд в III в. сл. н. е. Архитектурата в периода на Гуптите има огромно значение за по-нататъшното развитие на индийската архитектура. В същия период се забелязва бърза еволюция на наземния индуистки храм. Наличието на такива храмове е засвидетелствано вече в началото на нашата ера. Първоначално този тип храмове били с кубична форма с плоско покритие, към който в последствие била добавена кулова постройка. Формета на целата на индусткия храм представлява правоъгълен план с прилепнали мандапи (зала за събрания). Промеждутъчното помещение (между портика и целата) се нарича антарала. В този тип индуистки храм се наблюдава тенденцията да се раздели целата с помощта на куловоподобно възвишение над нея. Два от най-големите древни храмове кули са храмът Дашаватара в Деогарх и големият кирпичен храм в Бхитаргаон. Храмът в Деограх е направен от изкуствено издълбани каменни плочи, стои на квадратна платформа, към която от всичките четири стени водят стълби.  На другите три стени вместо врата с фигурни украшения има ниши. В тях се намират три релефни изображения, изобразяващи сцени от живота на бог Вишну. Първоначално в храма на Деогарх е имало вестибюли с четири колони, които превръщали квадратния план в кръстообразен. Този храм-башня е построен в 500 г. от н. е. (Моде 1978, 59-74).

  • Будистки храмове

Основни типове будистки храмове представляват кирпични куполи – т. нар. ступи. Счита се, че най-древната такава е ступата от Бхархута. Фигурните изображения на оградата на ступата от Бхархута представлява плосък релеф. Болшинството от релефните сцени са снабдени с надписи и представляват илюстрации и епизоди от живота на Буда. Към най-древните ступи, принадлежи и тази в Санчи. Тя представлява своеобразен плусферичен купол, направена също от кирпич. Тя стои върху кръгъл цокъл с диаметър 31 м. Около ступата, направо върху земята, има масивна каменна ограда, лишена от всякакви украси (за разлика от оградата в Бхархута). Заедно с големите ступи, съществуват и култовите пещери, изсечени в скалните склонове на планините. Те представляват своеобразни манастири, състоящи се от пещери, разположени една зад друга. Такива паметници са характерни и за джайнистката секта и другите малки религиозни общества. Древните скални храмове, наречени чайти са с неголеми размери и са лишени от каквито и да било украшения. Те се разположени Барабар и са от периода на династията Маури. Основно място на разположение на скалните храмове – чайтия и вихар – е Западния Индия. Тук се намира датираният още в II пр. н.  е. е скалният манастир Бхаджи. За този манастири са характерни нишите и абсидата. Фигурните групи като изображения на Буда в първата зала, са от по-късни времена. В ранното будистко изкуство не се среща фигурата на Буда. Тогава са изобразявани лотосови листа, свещеното дърво на Бодха и колелото на учението. След I в. пр. н. е. възниква човешкото изображение на Буда, държащ ръце пред гърдите. Буда е изобразяван първоначално седящ и прав, а по-късно – лежащ в нирвана (Моде 1978, 38-51).

 

 

        Заключение

        Индийската религия се оформя и възниква оше през Бронзовата епоха, когато цивилизациите на Месопатамия и Египет са в своя апогей. Нейният протообраз се корени в праисторически времена, когато е била почитана Богинята – Майка, на която все още се кланят миряните в Големия храм в Мадурай, щата Тамил Неду. Може би индуизмът е единствената религия, която не само е запазила автентичността си от толкова хилядолетия, но е и приобщила новъзникналите или внесени отвън доктрини. Индуизмът съчетава в себе си не само митология, но и философия; индуизмът е философия. Една разностранна и твърде сложна за европейците философия, която през вековете е създала многобройни школи и течения. Що се отнася до това, че индийското мислене се основава на религиозното толеранство, имаме достатъчно факти, подкрепящи подобно твърдение – Ашока Велики признава будизма за религия, равнопоставена с индуизма, и издава ступи, защитаващи правата на отделни общности, включително и на животните;   император Акбар неуспешно се опитва да създаде една религия, синтез от всички познати дотогава в Хиндустан учения; общността на „Брахмо Самадж“, чийто съосновател е бащата на поета Тагор, съчетава в себе си християнски и индуистки елементи. Ненасилствените методи за съпротива в живота се дълбоко залегнали в индийското съзнание; по-късно Махатма Ганди ще нарече това явление „амхиса“. Индуистките учения намират почва в по-късно създадената иранска религия, позната като Зороастризъм; индо-иранският бог Митра се радва на особено почитание сред войниците и поданиците на Римската империя. В индуистката религия се забелязва още един аспект, който не е така силно отразен в другите религии – култа към майката и жената като цяло. Този култ се преобразява в почитанието към кравата – свещеното животно на индусите. Ще цитираме думите на Шрила Прабхупада: „ Ние пием мляко от кравата, следователно тя е наша майка. Убийството на кравата означава убийство на собствената майка“.  Индийците имат най-много празници, без значение дали светски или религиозни, които продължават с дни наред. Ритуалите им са пищни и изпълнени с мистицизъм и символизъм; едва ли може да се открие народ с толкова мистичен светоглед и вътрешна духовна нагласа. Местата им за поклонение – Вриндаван, Варанаси, Майпур, Матхура – днес са посещавани от хиляди вярващи. И до днес индийците считат, че реките Инд и Ганг са свещени. Неслучайно различни течения от индуизма придобиха популярност през последните десетилетия на Запад и по света.

 

Използвана литература:

Боди 1981. Б. Боди. Ученията на Буда, такива каквито са, 1981.

Григориев 1995. Вл. Григориев. Религиите по света, 1995.

Моде 1978. Х. Моде. Малая история искусств, 1978.

Прабхупада 1990. С. Прабхупада. Науката за себереализацията, 1990.

Уйлкинс 1993. У. Уйлкинс. Митология на Древна Индия, 1993.

Хамилтън 2006. С. Хамилтън. Индийска философия, 2006.

http://www.magicalindia.info

    

Автори: Ния и Кремена Каменови