За граничното разстройство с любов

Снимка от Еоnline.bg. Авторски права запазени.

„С бръснача боли, в реката – влага,
отровата – гадна. Пищови – не може;
примката – стяга…бензинът – смрадлив;
Както върви, по-добре да си жив.“

 „Girl Interrupted

 

 

                          „Без чувства. Без емоции. Без скрупули.“ Уж…

Когато всъщност е така:

                 „ Без кожа…. Без граници…Без самоличност….“

 

                                            Нима лудостта е отказ от превземките?

                                                          Сузана Кейсън

 

„Да бъдеш нормален е просто желание на всеки психично болен човек. Да си нормален означава да бъдеш като всички останали, да бъдеш правилен.“

                                                                         Л. Скоталайн /американска писателка и юрист/

 

 

Всеки от нас е чувал думата „психопат“ или „социопат“, и я е използвал многократно през живота си, без да се замисли за реалното значение на тази дума, или за кого я използва. За тези хора сме слушали много, Холивуд пуска филми всяка година по темата. Но дали всичко, което знаем, не се оказва погрешно?

За съжаление, с възникването на психологията и психиатрията, възникват и много погрешни разсъждения, клишета и стигми. Откъде произлиза думата „стигма“?  Идва от гръцкото „ клеймо, знак“. Тоест, човекът, който е „белязан“ от бремето на психичната болест, вече е стигматизиран. Това се касае както за шизофренията, биполярното разстройство, депресията и тревожността, така и за хората с личностни разстройства. Но тъй като първите четири страдат много по – интензивно и са много по-осъждани, да бъдем справедливи с тях. Те не заслужават това!  Разбира се, за категорията „ личностни разстройства“ съществуват толкова стереотипи и стигми, толкова неправилни клишета, че аз ще изброя само някои от тях:

Човекът с ЛР е луд, непридвидим и  конфликтен. Човекът с ЛР е манипулатор, крадец, убиец, насилник, сериен убиец, извратен, нестабилен, „ драма куин“, паразит, използва другите, лишен от емпатия, използва чуждите слабости, зъл, съзависим. Да продължа ли? Дотолкова тези стигми и клишета са проникнали в съзнанието ни, че ние не можем да се отърсим от тях.  Но истината е, че истината е много малка в тях. Сузана Кейсън пише:

 

Лесно е да проникнеш в паралелен свят. Толкова са много: на лудия, на престъпника, на инвалида, на умиращия, навярно и на умрелия. Те съществуват успоредно в този свят, напомнят на него, но не са вътре в него.“

 

Тя продължава:

„Светът, било то наситен с образи или кух, предизвикваше у мен единствено реакция на отрицание. Когато се очакваше да съм будна, аз спях; когато се очакваше да говоря, мълчах; когато ми се предлагаше удоволствие, го избягвах. Гладът, жаждата, самотата, скуката, страхът – всичко това бяха оръжия, насочени срещу моя враг, света. Разбира се, на него изобщо не му пукаше и аз се измъчвах, но извличах някакво зловещо удоволствие от страданията си. Те доказваха, че съществувам. Вътрешната ми цялост, изглежда, се крепеше на това да казвам „не“.“

 

  Колко познато, нали?  При граничника всичко е така: любов или омраза, Небе или Ад, светец или грешник. И точка! До оставим настрана емоционалната болка и страдания, възприемани от другите като манипулация. Граничника не е психопат. Той стои на тънката граници между шизофрения и психопатия. Ето, защо аз не вярвам, че Амбърд Хърд има ГРЛ.  Тя просто не отговаря на този профил. Уви, тази жена нанесе много щети върху „страдащите“ от ГЛР: не ми пука какво е станало между нея и Джони Деп. За него ми дреме, колкото за английската кралица. Но уви, отсега нататък жените, които са 70 % от страдащите от ГРЛ, ще трябва да плащат. Какво беше казала Ане Фрак: „За престъпленията си християнинът отговоря еднолично. За престъпленията на даден евреи отговаря всеки евреин“. И като се замислиш, е така. Един мъж, извърши ли престъпление, не са виновни всички мъже. Обаче, извърши ли една жена, и автоматично всички жени стават автоматично виновни. Извърши ли престъпление един психичнормален, останалите не носят вина. Обаче, извърши ли един шизофреник, и всички шизофреници стават автоматично виновни. Извърши ли престъпление един бял, никой от белите не е виновен. Извърши ли емигрант, всички емигранти стават виновни. Извърши ли престъпление един непсихопат, другите непсихопати не са виновни. Обаче, извърши ли престъпление един психопат, всички психопати автоматично са виновни. Това се нарича „призумция виновност“. Тя е жива в 21 век. И в повечето страни от Третия  свят , че и Първия. Което ще рече, в 90 % от страните по света.

Какво е автостигмата? Това е убеждението, че няма да бъдеш приет, обичан, уважаван, нает на работа, че си недостоен и „развален“, само защото носиш определената „ стигма“.

 Кои известни личности страдат от ЛР?  Някои от тях погрешно са били диагностицирани с биполярно разстройство. Ще изброя няколко имена:

Бритни Спиърс

Робин Уйлямс

Роби Уйлямс

Стив Мартин

Хю Грант

Исак Нютон

Кен Киси

Пат Дейвидсън, комик

Тейлър Суифт

Били Зейн

Сузана Кейсън

Марша Линехан

Ким Бейсингър

Мел Гибсън

Чарли Шийн

Амбърд Хърд

Уинона Райдър

Анджелина Джоли

Джони Деп

Ема Уотсън

Меган Маркъл

Ейми Уанхаус

Кърт Кобейн

Къртни Лав

Джими Хендрикс

Уитни Хюстън

Майкъл Джексън

Линдзи Лоън

Меган Фокс

Самуел Бекет

Тенеси Уйлямс

Силвия Плат

Принцеса Даяна

Джанис Джоплин

Мерилин Монро

Сузана Кейсън

Марша Линехан

Абрахам Линкълн

Пол Верлен

Барт Бейкър, комик

Опра Уинфри

Доналд Тръмп

Хилари Клинтън

Джордж Буш

Лорд Байрон

Абрахам Линкълн

Чарлз Дарвин

Меган Маркъл

Иван Грозни

Хенри VIII

И други…

 

 

 

                 Колко от тях страдат или са страдали, е въпрос на избор….

   Всички те завършиха живота си със самоунищожение, самосаботаж и суицид…. с малки изключения. Или поне, повечето.

 Разбира се, в списъка присъстват и много серийни убийци, сексуални насилници, диктатори, и насилници, което само допринася за развитието на стигмата. Хора, решили да унищожат други. Това са:

Джефри Дамър

Айлин Уорнос

Териза Нор

Тед Бънди

Андрей Чикатило

Чарлз Менсън

Гертруд Банишевски

Айвън Милат

Робърт Пиктън

Ричард Родригес

Илзе Кох

Адолф Хитлер

Мусолини

Пиночет

Менгеле

Ирма Грезе

Елизабет Батори

Графиня Салтикова

Дофин Лалори

Влад Цепеш Дракула

Майра Хандли

Пабло Ескобар

Й. Менгеле

Ал Капоне

Мао Дзе Дун

Пол Пот

Нерон

Калигула

Тиберий

Ал. Македонски

Доктор Мазох

Маркиз Дьо Сад

Жил Дьо Ре

Йоркширският изкормвач ….

Списъкът е дълъг.

Плюс всички политици, депутати, мафиоти, престъпни босове, шоумени. Или поне голяма част.

Измислени персонажи:

Лудият Шапкар

Злодеида

Анна и Елза от „Frozen

Дарт Вейдър

Жокерът

Матилда от „Леон“

Нина от „Черния лебед“

Волдемор

Джафар от „Аладин“

Гастон от „ Красавицата и звяра“

Злата кралица от „ Снежанка“

Мащехата от „ Пепеляшка“

Капитан Кук от „Питър Пан“

Родион Разколников от „ Престъпление и наказание“

Шерлок Холмс

Декстър

Доктор Хаус

Ханибал Лектър

Норман Бийтс

Харли Куин

Клаус от „ Дневниците на вампира“

Деймън от „ Дневниците на вампира“

Героят от „ Човекът с калъф“ на Чехов

Тартюф

Лиза от „ Луди години“

Всички герои на Стивън Кинг.

Излиза, че повече от половината антагонисти във филмите, в „Дисни“, и главни герои в класически произведения…

 

 Колко типа личностни разстройства има?

 Започваме с първия…. Тъй като клъстърите са общо три. А. B. C., известни като клъстъри на личността. Това не са психични заболявания, а характеропатии, или патологии на характера или душата, които възпрепястват реализацията на индивида в обществото, причинявайки страдание както на него, така и на останалите, увреждайки развитието на работа, сред любовните и приятелски взаимоотоношения.

Първия, А, наречен „ Редко ексцентричен“, включва видовете личностни разстройства, които имат за общ елемент изпълнението на действия и поддържането на начини на мислене и тълкуване на света, смятан за екстравагантен и много необичаен, понякога наподобяващ функционирането на населението с психотични елементи (макар че в този в случая говорим за личностни черти, а не за само разстройство).

Именно тези поведения и маниери генерират дисфункция или дискомфорт в субекта. В този клъстер са включени параноидни, шизоидни и шизотипни личностни разстройства..

Тези хора са потопени в собствения си свят… Те са затворени, необщителни и подозрителни.

 

Втория, клъстер Б е известен като „Нестабилен“. Тук се включват хора, които са нестабилни и склонни към драматизиране и насилие. Групирането или организацията на личностните разстройства, известни като клъстер Б, се отнася до съвкупността от личностни промени, които имат като обща черта присъствието на висока емоционалност, която е силно лабилна и която е склонна да представя драматично, а понякога и театрално поведение.

Тук се включват: Гранично разстройство, Нарцистично разстройствоХистрионно разстройство /в този ред на мисли, истериците са психопати/, и Антисоциално разстройство, известно още като Дисоциално.

Третия клъстер, С, е известен като „ Тревожен“.

Този трети клъстер интегрира набор от нарушения, които имат общо присъствието на високо ниво на страх или безпокойство (или не го правят), което ги кара да действат по начин, който намалява възможно най-много. Оста или ядрото на голяма част от тяхното поведение е избягването на това, от което се страхуват. Както добре ниският толеранс към несигурността е често срещан.

Към него се включват Избягващо разстройство на личността. Обсесивно–компулсивно личностно разстройство, известно още като Ананкастно разстройство, Съзависимо личностно разстройство, при което личността е силно зависима от други. По какво се различава Ананкастната личност от Обсесивното разстройство? При първото обсесиите напълно контролират живота на индивида.

Има още няколко заболявания, в отделен клъстър, които влизат. Това е склонноста към илюзии, наречена Синдром на Мюнхаузен, и Дисоциативното разстройство. Това е болест, при която са налице деперсонализации, дереализации и дисоциации, както и разделение на личността. Лаиците я бъркат с шизофренията, при която липсва разединена личност. Тя често се прикрива с Гранично личностното разстройство.

В отделен клъстър се нареждат Садистично личностно разстройство: тук влизат садисти, а също и мазохисти. Те са най–жестоки и студени. Както и сексуално садистично разстройство.

В друг клъстер се нареждат Епилептоидното разстройство. Хората от този спектър са избухливи и гневни, лесно изпадат в пристъпи на ярост, както Интерминентно експлозивно разстройство. Хората от този тип са склонни към необмислен гняв и жестокост.

Каква е разликата между психопат и социопат? И двете са подразделения на Асоциалното разстройство. Психопатите са само 1 % от човешката популация. Те са харизматични, на високи позиции, манипулатори и садисти, еднакво и сред двата пола. Те се раждат такива. Социопатите стават такива впоследствие, те са 10 % от човешката популация, повече мъже, и се превръщат в такива в резултат на гени, възпитание, травми, среда или разглезеност. Те са без работа, приятели, живеят в периферията, насилници, крадци и изнасилвачи.

Как стоят нещата с ГРЛ, известно като BPD/Borderline personality disorder/, или TLR?

Не смятам, че то попада в клъстер Б. Да, често се припокрива с останалите три разстройства от спектъра, но няма общо с тях. Нито с драматичното поведение. Една лъжа, изречена от психотерапевтите….

BPD не са психопати. Дълго време се е считало, че тези хора стоят на ръба на психозата, откъдето идва наименованието на болестта. Също така, те не умеят да поставят или зачитат граници. Известно е още като Емоционално нестабилно разстройство. Не съм съгласна с подобно определение.

Хората с това заболяване на са емоционално лабилни. Те страдат от т. нар. емоционална десрегулация, дистрес, т.е., много силен стрес, както и от ПТСР, отделно заболяване, известно още като Постравматично стресово заболяване, а също така и от Дисоциативно разстройство.  Безобидна дума, поглед или забележка предизвиква „буря“ в главата, взрив, болка и чувство, подобно на „изгаряне“.  Те са измъчвани от несигурност, страх от изоставяне, чувство на празнота и скука, лош и изкривен образ за себе си, в резултат на което често попадат в сбивания, пиянски гуляи, порочен кръг на наркотична зависимост, незащитен секс, каране с превишена скорост, и в крайна сметка, суицид. Мозъкът им постоянно е обвит в болка, те виждат всичко негативно. Основният им страх е от смъртта, към която така се стремят. Често позволяват да ги малтретират, чувстват се жертви и се превръщат в реални такива. Амбвивалетността им саботира кариера, приятелски отношения, любов. Често ще ги виждате татуирани. Рядко доживяват 27 год. възраст, тъй като се подлагат на самоунищожение, или се убиват. Те вярват, че са „лоши“ и „недостойни“. Това е страшното при тях.  Поведението им се осъжда от останалите и се приписва на „лош характер“. Самоубиват се, за да проверят дали са живи, за да избягат от скуката, за да се „накажат“ или за да прекратят „всичко“. Изгаряне, самозапалване, поглъщане на ацетон или бензин, вадене на очите, самообесване, самодушене, дисоциации, разпад… Идва момент, в който личността им се разпада… и те развиват нова. Копират поведението на околните, от страх да не бъдат отхвърлени, а и защото вярват, че са „съставени от отделни личности на околните или известни персони“. Една пациентка с това заболяване споделя: „ През целия си живот се чудех: съществувам ли наистина? И го проверявах. Болката, която си нанасях, ми позволяваше да се усетя жива…“ Нещо подобно изрича и Жокерът на Х. Феникс. Този Жокер няма нищо общо с Жокера на Хийт Лейджър. Жокерът на прекрасния и вече мъртъв Хийт е злодей, асоциален тип, психопат. Жокерът на Х. Финикс не е социопат, както сметнаха мнозина. Той е граничар, който не може да разбере „ съществува ли в действителност, или не“. От женските персонажи е достоверен не този на У. Райдър от „ Луди години“, а на Нина от „ Черния Лебед“, в ролята на която влиза невероятната Натали Портман. Мнозина се подведоха, че става дума за друго заболяване. А също така, и героя на Достоевски, Родион Разколников. За него Достоевски пише така: „Той се връщаше често от скитанията си, и с пламнала глава се хвърляше на леглото, където спеше с дни…“ Цитирам по памет. Точно употребеният израз е „ възпламенен мозък“. Точно, мозъка на тези хора е свръхактивен, което върви с хиперактивност и дефицит на вниманието.

Манипулатори ли са граничарите? Отговорът е: не. Но се възприемат точно като такива. За съжаление, като такива ги възприемат самите психолози и психиатри, които им отказват лечение, терапия или прекратяват връзки с тях. Не изключва да има и такива сред тях, които манипулират или изнудват със суицид.

Насилници ли са? Отговорът е : не. Това, че сред тях има много такива, не означава, че всички са. По тази логика всички останали са насилници, тъй като процентът на насилници сред тях надвишава този сред граничните.

Къде стоят нарцистите и абюзерите? По средата. Нарцистът и насилника са хора, които искат другите да им се възхищават, които са контрольори, агресори. Те са вид психопати. Но защо граничниците трябва да бъдат приравнявани с тях? Морално не е етично.

Цялата психология и психиатрия са объркани. Те дори не са разучили истинската природа на граничарите. Повечето лекари дори твърдят, че такова заболяване не съществува, и че то е измислено…. Така казват и 90 % от хората, които дори не са чували за него… Още един мит, оборен от Марша Линехан. Именно тя разработва поведенческо–диалектичната терапия, помогнала на хора с BPD. Именно, терапията помага на тези хора, а не лекарствата…

Коя е Марша Линехан? Марша М. Линехан, родена 1943 г. в Сащ, е психолог и автор, занимаващ се с поведенческа психотерапия, самата тя гранична личност.

За хората с това заболяване е характерна представата, че животът е „сън.“ Те често бъркат „съня“ с реалността. Както казва Вирджиния Улф, „ Животът е един сън“. Силвия Плат допълва с : „ Сигурно има малко неща, които една вана не може да излекува. Аз рухвам до краен предел, и тогава решавам да взема една гореща вана“.  Самюел Бекет е твърде конкретен с изявлението : „ Аз съм океан от агония“. Нима не страда от същото и Бланш Дюбоа, героинята от „ Трамвай желание?“  И изобщо, всичките героини на Тенеси. Ами Лудият Шапкар от „Алиса“? Нима той не е същински пример за граничен тип, чийто светоглед подскача от „бяло към черно“, и който се прехвърля от „ радост към отчаяние“ за миг?

Анна и Елза от „Frozen“ са двете лица на Граничното разстройство.  Съзависимостта на всяка към другата, сменянето на настроението, болката, която изпитва Елза. За това се намеква в реакцията на околните: “Кралицата е чудовище!“ Същото може и да се каже за Злодеида. Тя е истинска граничарка. Едновременно зла, и едновременно добра. Едновременно привлечена от Аурора, и едновременно отдалечена. Чудовище, под чиято маска е скрито ангел. Реагира много бурно на всяка една ситуация. Опровергаваме мита, че тези хора са „кралици на драмата“. Те реагират бурно на дори микроскопичии събития.

Отчаяние към радост, радост към отчаяние. Днес съм велик рицар, жена, мога да превзема света. Утре съм никой, сам, неразбран, никой не ме обича. Днес съм добър. Утре съм лош. Това ми харесва, животът е прекрасен. Той ме обиди, трябва да умра. Всичко това звучи смешно, като от ума на двегодишно дете, което не знае „ какво иска“. Истината е, че тези хора буквално не знаят „кой съм аз“ и „ какво искам“. Отстрани изглежда смешно, детско и инфантилно, поведение на разглезени личности. Но не е така. Куче ли съм? Котка ли съм? Светица? Курва? Убиец? Алкохолик? Велик учен? Крал или клоун? Жена? Или мъж? А може би дете? Стол? Маса? Може би съм Джордж Клуни или Джони Деп? Велик магьосник? Актьор? Може би съм майка си, баща си, учителката си, гаджето си, приятелката си Валя, сестра си… Бритни Спиърс много точно дефинира състоянието си с изказването: „ Аз се превръщам в баща си“. Къс по къс от всяка близка личност, за да се състави цяла, единна персона.  Граничарите имат авторитет към свои учители, шефове, велики личности. Но тяхното редуване на идеализация : „ Днес Р. е прекрасен“, с обратното: „ Днес Р. е боклук“, обезценява отношенията им с хората. Самите те се обезценяват и обезличават. Имат проблем с гнева. Гневът ги затруднява да преценят обективно опасността на дадената ситуация, замъглява съзнанието им и ги довежда до действия с катастрофален ефект. Те действат, без да мислят за последиците, в не много ясно съзнание какво точно „вършат“. После, съжаляват и се срамуват от себе си. Ето това ги отличава от социопатите. „Срамувам се от себе си“, така казват повечето хора с BPD, и не лъжат. Нищо не оправдава действията им, разбира се. Затова и много от тях попадат в изправителни институции и затвори. Но уви, кръгът е порочен. Нужни са години работа над себе си, терапия и подкрепа от близките, за да поемат отговорност за себе си. Това се случва до тридесет и пет годишна възраст. До тогава е почти невъзможно симптомите да отшумят.

„С бръснача боли, в реката – влага,
отровата – гадна. Пищови – не може;
примката – стяга…бензинът – смрадлив;
Както върви, по-добре да си жив.“

Какво искат граничарите? Да бъдат обичани. Повярвайте, те могат да дадат много любов.  Просто защото не са психопати и чудовища.  И отказват да бъдат третирани като такива.

 

15.09. 2022 г.,   Варна                                                   Ния Каменова                                                            

                                                                  Авторски права запазени

 

 

Използвана литература:

edna.bg

https://lunatic.bg/

https://chetilishte.com/

https://bg.warbletoncouncil.org/

https://wikibgbg.top/wiki

 

Автор: Ния Каменова