Епилепсия с психични разстройства и симптоми на епилепсия, различни от припадъци

Съдържание:

Увод

История на епилепсията в Древността

Видове епилепсия

Психични разстройства при епилепсия с припадъци. Темпорална епилепсия. Три проведени анкети

  • Психични разстройства преди и след пристъп
  • Състояния, които се проявяват извън гърчовете
  • Епилепсия на темпоралния лоб (темпорална епилепсия) с психични разстройства
  • Епилептично състояние, описано в литературата

Остри и хронични психични разстройства (латентна епилепсия)

  • Остри епилептични разстройства
  • Хронични епилептични разстройства

Епилепсията и психическите разстройства

Световъртеж и епилептичните пристъпи

Психично разстройство на личността

Здрач и помрачение на съзнанието

Разстройство на съня при епилепсия

Връзката между хистерия и епилепсия (паралели). Холерици и епилептици

Характеристика на епилепсията с психични разстройства

Епилепсията и гениалното. Поведение при епилептиците

Сравнение между епилепсията с психоза и шизофренията

Заключение

 

 

Увод

Световната Лига с борба за епилепсия (ILAF) и Международното Бюро за Епилепсия (International Bureau for Epilepsy, IBE) дефинират епилепсията като: „мозъчно заболяване, характеризиращо се с трайно предразположение за генериране на епилептични пристъпи и с неврологичните, когнитивни, психологични и социални последствия от това състояние.“ (Миланов и др. 2019, 1).

Епилепсията представлява хронично разстройство на централната нервна система. Тази болест причинява пристъпи – непровокирани гърчовe (припадъци) или периоди на необичайно поведение. Всъщност тези епизоди са провокирани от едно или няколко епилептогенни огнища, като под огнище се разбира засегнатия участък от главния мозък. При активация се получава свръхвъзбуда на невроните на огнището.

Според препоръчаната от ILAF разширена дефиниция за епилепсия от 2014 г. епилепсията е мозъчно заболяване, което се наблюдава при някое от следните условия:

  1. Поне два непровокирани (или провокирани) пристъпа, наблюдавани през период по-голям от 24 ч.;

В условие 1 е казано „пристъпи“, не е конкретизирано „припадъци/гърчове.“. Пристъпите не са само и единствено гърчовете и по-нататък ще обясня кои са останалите симптоми, както и ще опиша някои епилептични състояния.

  1. Един непровокиран (или провокиран) пристъп и наличие на фактори, които определят по-голяма (над 60%) вероятност за последващи пристъпи подобна на тази след 2 непровокирани пристъпа;
  2. Диагноза епилептичен синдром – Роландова епилепсия, синдром на Lamdau-Kleffner, епилептична енцефалопатия с продължителни комплекси спайк-бавна вълна по време на сън (Миланов и др. 2019, 1).

Епилепсията е дегенеративно неврологично заболяване, което засяга 1 % от населението на Земята. Проявява се при всички възрасти и се среща най-често при децата, но може да възникне и по-късно. Трите основни групи епилепсия са 1. Симптоматична епилепсия, чието начало започва в зряла възраст; 2. Идиопатична (с неясна причина), която е по-типична за детството и 3. Криптогенна

Предметът на настоящата работа е поведението на хората, болни от епилепсия с психоза. Целта на тази курсова работа е да обясня какви са психичните състояния, свързани с гърчовете и психичните симптоми при епилепсия с психоза. За да се изпълни целта, са обособени следните задачи: да се направи типология на видовете епилепсия, за да се изясни мястото на епилепсията с психоза. Да се обърне основно внимание на този вид, както и на психотичните симптоми на епилептиците въобще. Да се проследи ексцентричното поведение на епилептиците. Направила съм три анкети и една сравнителна таблица, за да изпълня напълно целта.

 

 

 

I. История на епилепсията в Древността

 

Името епилепсия произлиза от елинското „нападам, атакувам“. На латински болестта е наречена Morbus Sacer, т. е. „Свещена болест“. В Древна Месопотамия се е считало, че епилептиците изпадат под влиянието на Бога на Луната, а в индуизма епилепсията е свързана с божествената напитка „сома“.

През V в. пр. н. е. в „Свещената болест“, Хипократ дава обяснение защо епилепсията е болест. В Древен Рим се счита, че епилепсията е проклятие на боговете. През Средновековието тази болест е свързвана със зли сили и с демоничното.

Известни личности, страдащи от епилепсия са големи лидери, учени, но най-вече хора на изкуството. Епилептици са били: Сократ, Александър Македонски, Цезар, Наполеон, Флобер, Достоевски, Винсент Ван Гог и още.

 

II. Видове епилепсия

Епилептичните пристъпи са епизоди от внезапно настъпващо количествено и/или качествено разстройство на съзнанието, сензорните, двигателните, автономните и психични функции. Те са израз на хиперсинхронните разряди на коровите неврони. Клиничната изява на епилептичните пристъпи зависи от локализацията на разрядите в мозъчната кора и разпространението им в мозъка (Миланов и др. 2019, 1).

Идиопатична епилепсия

При тази група не се предполага мозъчно увреждане. Болните не показват неврологични, психични или интелектуални смущения. При по-голяма част от този вид епилепсии наследственият фактор играе съществена  роля за поява на заболяването (Божинов 2005, 25-26).

Симптоматични епилепсии

При тях епилепсията се дължи на мозъчна увреда. Болните на даден етап от развитието на заболяването могат да покажат наличие на неврологични, психични или интелектуални смущения. При една част от случаите се предполагат заболявания на майката по време на бременността (емброипатии), липса на недостатъчни витамини, недохранване, недостиг на кислород по време на раждането (Божинов 2005, 25-26).

Криптогенни епилепсии

Това са т. нар. „вероятно симптоматични епилепсии“, т. е. тяхната причина се предполага, но не може да се докаже (Божинов 2005, 25-26).

Ето и основните видове епилепсия:

I.Генерализирани припадъци: 1.Гранд-мал припадък (Grand mal) или още голям епи-припадък. 2. Петит-мал прирадък (Petit mal) или още малък епи-припадък. II. Локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия: 1. Епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални припадъци. Наречена още прости епи-парциални пристъпи. 2. Епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални припадъци. Наречени още епи-парциални комплекси пристъпи. III. Клонично-тонично генерализирани пристъпи. Детска епилепсия: 1. Доброкачествена детска епилепсия. Наречена още Роландова епилепсия; 2. Идиопатична окципитална епилепсия. IV. Темпорална епилепсия. V. Епилепсия с психични разстройства (епилепсия с психоза): 1. Остри (епизодични) психични разстройства. 2. Хронични (протрахирани) психични разстройства.

Съществуват още доста епилепсии, както и някои видове са с променени наименования, но тук са изброени най-често разпространените епилепсии с техните познати ни имена.

 

III. Психични разстройства при епилепсия с припадъци. Темпорална епилепсия. Три проведени анкети.

 

  1. Психични състояния преди и след пристъп

Психичните разстройства често се появяват преди гърчовете и определят изхода от епилепсията, заради това тази болест и нарушенията на психиката би трябвало да се разглеждат като проявление на общата патология (Усюкина, Лаврущик 2019, 59).

Част от епилептиците получават гърч, без да имат симптоми преди него.

При други пристъп става ясен чрез следните психологически симптоми: дежа вю, жема вю, мирисни халюцинации, вкусови халюцинации, замъгляване н зрението, страх и сърцебиене, замаяност, главоболие или мигрена, замаяност, гадене, скованост на част от тялото, бълнуване.

Други симптоми на аурата преди пристъп могат да бъдат: „полъх“, чуване на смях, различни шумове. Може да му се струва, че всичко наоколо е станало по-малко или по-голямо (Белянин 1996, 109).

При някои пациенти е необходимо известен възстановителен период след пристъпа. Постпристъпната фаза се изразява чрез замаяност, обърканост, сънливост, главоболие, изтощение. След пристъпа настъпва пълна амнезия за преживяното. Тази фаза е характерна и за пристъпите с епилептична психоза, които продължават от няколко  седмици до месеци, като амнезията е частична.

 

Амнестическто разстройство1 се характеризира с голям дефицит на паметта, непропорционален на която и да е друга когнитивна функция. Нарушенията на паметта се проявява в тежък дефицит в придобиването на спомени за нови преживявания или получаване на нова информация. Много често, но не винаги има и ретрограден паметов дефицит, включително загуба на памет, придобита преди началото на заболяването. Това разстройство не е съпроводено от слабоумие (Усюкина, Лаврущик 2019, 63).

Ето анкета, в която интервюирах млад мъж с диагноза „Гранд мал припадъци“ с гърчове и млада жена с диагноза „Темпорална епилепсия.“

 

1 Част от неврокогнитивните разстройства се отнасят до епилепсията. Типологията на неврокогнитивните разстройства е следната: делириум, амнестично разстройство, меко неврокогнитивно разстройство и синдром на деменцията (Усюкина, Лаврущик 2019, 63).

 

Симптоми

преди

пристъп

М., 28

Диагноза:

Grand mal припадъци

(с малки припадъци /petit mal/,

или без тях), неуточнени.

Ж., 27

Диагноза: Темпорална епилепсия

Дежа вю Да Понякога
Замъгляване на зрението Не Да
Страх Страх от беззащитност   Страх от фантазмите
Замаяност  Не Понякога
Болки в главата Да Да
Слухови халюцинации Не Да
Мирисни халюцинации Не Да
Скованост на тялото Не По време на пристъпа

 

Симптоми

след

пристъп

М., 28

Диагноза:

Grand mal припадъци

(с малки припадъци /petit mal/,

или без тях), неуточнени.

Ж., 27

Диагноза: Темпорална епилепсия

Замаяност Да Да
Обърканост Да Понякога
Сънливост Да Да
Главоболие Стягане на предната част на главата и отстрани Понякога

Анкета 1

Част от споменатите симптоми са чисто психологически: дежа вю, жема вю, халюцинации, обърканост, силна амнезия (амнестическо разстройство).

 

2. Състояния, които се проявяват извън гърчовете

Анкета 2

Анкета от 10 участника, които правят гърчове. Това са техните отговори, свързани с различни състояния.

 

Въпросник Да Не
1.Случвало ли Ви се е да имате объркано съзнание, без то да е обвързано с пристъп? 6 4
2.Имате ли дежа вю? 7 3
3.Имате ли слухови халюцинации? 2 8
4.Бълнувате ли? 1 9
5.Страдате ли от сомнамбулизъм? 2 8
6.Имате ли необясними страхове? 4 6
7.Изпадате ли в хистерия? 2 8
8.Имате ли синестезия? 5 5
9.Имате ли лека форма на дислексия? 3 7

 

10.Стряскате ли се от шумове? 4 6
11.Виждате ли пространството ярко? 3 7
12.Виждали ли сте кръв по стените или халюцинации в червено? 1 9
13.Изпадали ли сте в транс? 3 7
14.Изпадате ли в еуфория 5 5
15.Имали ли сте ступор? 5 5
16.Имате ли/имали ли сте идеи за унищожение? 4 6
17. Имате ли/имали ли сте безцелни бягства 2 8
18.Имате ли период с двигателна свръхъзбудимост? 2 7

 

19. Имате ли амнезия за определен период от миналото Ви? 8 2
20. Разхождате ли се/разхождали ли сте се безцелно? 5 5

 

 

 

Ж., 20-30

От всички въпроси отговаря уклончиво на „2. Имате ли дежа вю?“ с „Понякога“, а на останалите – с „Не.“

 

Ж. 20-30

От всички въпроси отговаря положително само на „2. Имате ли дежа вю?“

 

Ж., 30-40

От всички въпроси в анкетата отговаря положително само на „2. Имате ли дежа вю?“.

Дежа вю; преди три години й се привиждат черни кучета и котки; кошмари; че някой я души; че й сядат на гърдите и въздухът й спира; че дърпат завивките от нея и се катерят по гърба й; забравя къде да отиде и какво да направи.

 

Ж., 40-50

Бълнуване; проблем с изказа; затваряне в себе си; замъглено зрение; заекване, породено от стрес за известен период; фоторезистентност към определен тип осветление;  опит за самоубийство на 12-годишна възраст; огромна умора; загуба на паметта (от лекарствата).

 

Тази извадка от четири участнички НЕ доказва, че в течение на времето симптомите се увеличават и усложняват. Представих ги по две причини. Първо, за да покажа, че има епилептици без никакви странични симптоми. И второ, защото следващите две разказаха повече за състоянията, свързани с болестта им, а и симптомите са разнородни.

 

Не винаги в изследванията на епилептици (Ядрено магнитен резонанс, т. е. ЯМР и  Електроенцефалография, т.е. ЕЕГ) се открива огнище. Това, обаче не изключва възможността пациентът да има епилепсия. Такъв е случаят с участникът и на третата ми анкета, която е направена възможно най-подробно.

 

IV. Епилепсия на темпоралния лоб (темпорална епилепсия) с психични разстройства

Анкета 3 – профил на 1 участник

При запитване на 1 епилептик, който не прави гърчове и е диагностициран с темпорална епилепсия, резултатът в сайта на австрийския здравен център Symptoma – https://www.symptoma.bg/ – е следният: „Епилепсия на темпоралния лоб.“. Сред няколкото възможни диагнози, беше показана и тази.

Симптомите, които изписа и прати на сайта участникът, бяха:

„Мускулни спазми, спазми на лицето, хистеричен припадък, дежа вю, амнезия за определен период от живота, обърканост, тикове на очите, заваляно говорене, синестезия; в будно състояние и при затворени очи не чувам и усещам нищо край себе си, хистерия, тикове по лицето, мускулни болки на главата, безсъние, падане, бели петна, замайване, прилошаване.“

 

Ето въпросите, които бяха задени след това, и на които даде отговори участникът:

21-30

Ж.

Имате ли припадъци? – НЕ

Имате ли световъртеж? – Да

Имате ли замайване? – Да

Имате ли визуални халюцинации? – Да

Случвало ли Ви се е да паднете? – Да

Наблюдава ли се променен психичен статус? – Да

Наблюдава ли се ступор? – Да

Наблюдава ли се особено агресивно поведение? – Да

Наблюдава ли се неволно движение на очите? – Не

Имате ли нарушения в чувствителността? – Да

Настъпвала ли е кома? – Не

Зрението замъглено ли е? – Да

Наблюдава ли се еуфорични настроение? – Да

Наблюдава ли се нарушена преценка? – Да

Имате ли ниска кръвна захар? – Не

Сърдечният ритъм учестен ли е? – Не знам

Виждате ли предметите двойно? – Не

В черно съм подчертала тези въпроси, които са свързани с психологичното и психичното състояние на епилептика. С изключение на последния от тази група въпроси, участникът е отговорил с „да“.

При кликване на графа „Епилепсия на темпоралния лоб“, се появи следният текст:

„Споделят, че усещат как нещо внезапно им е прилошало и след това споделят за пълна амнезия относно неадекватното си поведение в условията на епилептично състояние.“

В периода 2008-краят на 2009 участникът се е със замъглено съзнание, не говори часове наред, а след това говори възбудено; потъва в измислен свят. След това получава почти пълна амнезия за този период от живота си.

„Вегетативната аура е тахикардия, чувство на задушаване и болезнена жажда.“

От симптомите на тахикардия като учестен пулс, прескачане на сърцето, замаяност и световъртеж, задух, болка в гърдите, притъмняване пред очите и обща слабост, липсват единствено: прескачане на сърцето и задух, който вече го няма.

Участникът няколко пъти е изпадал в следното състояние: чувство на задушаване; болезнена жажда; напукване и посиняване н долната устна; силна умора при вървене, обърканост на съзнанието; свръхвъзбудимост.

Промените, изглежда, засегнали не само емоционалната страна на пациентката, но и цялото й тяло – жената преживява „световъртеж в сърцето“ и „неприятни усещания“.

Появяват се и линкове. Един от тях води към следния (няма да цитирам напълно) текст:

„При сравняване на лезията се наблюдават статистически значими различия само при три вида гърчове: сложни автоматизми, преобладаващи при пациенти с леви полусферични фокуси, психосензорни и вегетативно-висцеларни пристъпи, доминиращи при пациенти с десни лезии.“

В МР на участника от 2015 г. е написано: „В бялото мозъчно вещество в ляво западнопариетално* се виждат две неспицифични…лезии….“.

*париетално – теменна кост.

Психозензорните пристъпи наподобяват шизофренните разстройства и шизофренията– дереализация и деперсонизация. В случаят пациентът няма дереализация, а само деперсонизация. Последната се изразява в чувството, че някой знае какви са мислите му, празнота, липса на емоции, промяна на околната среда и усещането, че е в сън. Това състояние представлява част от симптомите на пристъпа. Този пристъп трае няколко месеца.`

Епилептичните пристъпи, както стана ясно, не са само припадъците/гърчовете. Те могат да бъдат сензорни, двигателни, вегетативни. По време на пристъпите на мигрена – силно главоболие, което често е свързано с епилепсията – се събуждат ядрата на вегетативната нервна система. Участникът е имал пристъпи на мигрена в периодите 2009-2010 и 2016-2017 г. Съдовата дистония, от която страда участникът, също се характеризира с пристъпи на вегетативната нервна система.

Част от симптомите на вегетативните пристъпи са характерни и за епилепсията. Това са: начално безпокойство; дискомфорт в несигурни и трудни ситуации; прекомерна чувствителност към критика; драма и артистичност; неустойчиво мислене; реални или въображаеми страхове; смятат себе си за значими хора; продуктивни (част от гениите и творците са епилептици); поставяне на определен вид психологическа защита – отказ, изместване, изолация.

При епилепсия на темпоралния лоб, в повечето случаи се наблюдава и гърч, но при интервюиращия такъв липсва. Основните му симптоми са психотични: слухови халюцинации; мирисни халюцинации преди началото на пристъпа; ярко виждане; виждане като на лента; асоциации (основното), визуални илюзии; ужасяващи страхове. Всичко това напомня и на острите и хроничните психични разстройства при епилепсия.

  1. Епилептично състояние, описано в литературата

В своите произведения Достоевски, който е считан за един от най-големите психолози описва психотичните симптоми на епилепсията чрез героя си княз Мишкин от романа „Идиот“ и Разколников от романа „Престъпление и наказание“. Ето как е описано едно епилептично състояние при Разколников:

„Сред това обезсърчение, душевен упадък и тъга, която болният изпитваше, имаше моменти, в които мозъкът му се възпламеняваше, така да се каже внезапно и всичките му жизнени сили изведнъж достигаха изумително висока степен на интензивност. Усещането за живот, за съзнателно съществуване се изживяваха десет пъти по-силно в тези бързи като светкавица мигове.“ .

 

V. Остри и хронични психични разстройства (латентна епилепсия)

Епилептичните психози се делят на: 1. Остри (с помрачение на съзнанието) и хронични.

 

  1. Остри епилептични психози

 

  • Острите епилептични психози с помрачение на съзнанието включват:

 

Продължително помрачение на съзнанието: най-често се появява след серия от генерализирано тонични-клонични припадъци. Продължава до няколко денонощия и се съпровожда от халюцинации, емоционална напрегнатост, агресия двигателна възбуда (Мучник, Задорожная 2016, 35).

 

Епилептичен онейрод – възниква внезапно, за разлика от този при шизофрения; характеризира се с афективни разстройства като екстаз, възторг, страх, гняв, ужас; илюзорни нарушения с фантастично съдържание; зрителни, слухови халюцинации. Болните мятат себе си за персонажи от приказки, легенди, участват в празници и катастрофи. Понякога има и рязка двигателна възбуда (Мучник, Задорожная 2016, 35-36).

 

  • Острите психози без помрачено съзнание включват:

Остър параноид – проява се чрез илюзорни възприятия за околната среда; плашещи слухови и зрителни халюцинации; възбуда, агресия, склонност към разрушителни действия; тревожно безпокойство; бягство от мними преследвачи (Мучник, Задорожная 2016, 36).

 

Остри афективни психози (дисфорически психози) – характеризира се с тъжно настроение, злоба, агресия, депресивни състояния, самообвинения, затормозеност на съзнанието и маниакално-екстатични състояния (Мучник, Задорожная 2016, 36).

 

  1. Хронични епилептични психози (щизофреноподни психози, „шизоепилепсия“, „симптоматическа шизофрения“) включват:

Параноидна психоза – околния свят се възприема като съдържание с различни фабули (отравяния, катастрофи, религиозни тържества). Афектът, който придружава параноята има тревожно-злобен или възторжен оттенък  (Мучник, Задорожная 2016, 36).

 

Халюцинаторно-паранаоидна психоза – свързан със симптома на Кандински-Клерамбо. Това разстройство се съпровожда от тревожно и тъжно настроение, страх, помрачение на съзнанието.  (Мучник, Задорожная 2016, 36).

 

Парафренни психози – включват слухови халюцинации (или псевдохалюцинации); мегаломания, която преди всичко е свързана с фантастичен свят; възторжено или благодушно настроение; речеви разстройства, които се характеризират с епилептичска шизофазия (бързо, несвързано говорене) (Мучник, Задорожная 2016, 36-37).

Кататонически психози – харктеризира се с негативизъм, мутизъм, импулсивна възбуда, гримасничене, стереотипи, ехолалия (повтаряне на чутите думи)  (Мучник, Задорожная 2016,37).

Всички форми на епилептичната психоза, както остри, така и хронически могат да се наблюдават при утежняване на заболяването или при прекратяване на епилептичните припадъци в резултат на нормализация на ЕЕГ  (Мучник, Задорожная 2016,37).

 

VI. Епилепсията и психическите разстройства

Афективните, тревожните разстройства, психозите, хипертоническото разстройство и разстройствата от аутистичния спектор често се диагностицират при епилепсия (Марценовский, Марценовская 2016, 24).

 

  1. Тревожните разстройства при епилепсия

Тревогата може да бъде дифузна (плаваща) и пароксизмална (във вид на паническа атака). При тревожно-фобическите разстройста тревогата възниква в определени ситуации или обекти, които в дадения момент не представляват опасност (Марценовский, Марценовская 2016, 24).

Тревожните разстройства се срещат често при пациенти с фармакорезистентна епилепсия. Нивото на депресия и тревога при лица с резистентна епилепсия не намаля след оперативна намеса, свързана с епилепсията (Марценовский, Марценовская 2016, 24).

Съществува вероятност развитието от различни причинно-следствени и временни взаимоотношения между клиническите проявления на тревожното разстройство и епилептичните припадъци. Симптоми като опасения, безпокойство или чувство на страх могат да бъдат приписани на простите парциални и комплексните парциални припадъци (Марценовский, Марценовская 2016, 24).

Симптомите на безпокойствие или чувство на страх могат да влязат в структурата на простите и сложните парциални припадъци. Те са съпроводени с речеви или моторни автоматизми (Марценовский, Марценовская 2016, 24).

 

  1. Епилептична психоза

Психозата е по-характерна за подрастващите, но психотичните симптоми могат да се наблюдават и при малките ученици и децата в предучилищна възраст, особено при наличието на сложни парциални припадъци (Марценовский, Марценовская 2016, 24).

Острите психози се развиват след прекратяването на пристъпите, на фона на значително снижената им честота (алтернирущи психози), които се появяват след пристъпите. Психозите обикновено се появяват след сложни парциални или вторично генерализирани припадъци и продължават 7-10 дена. Хроничните епилептични психози продължават и след 6 месеца и провокират най-голяма дискусия за наличието на причинно-следствените взаимоотношения между психозите и епилептичния процес (Марценовский, Марценовская 2016, 25).

За психозите е характерен дълъг (повече от 10 години от момента на първия припадък до манифестацията на психозата) преморбиден период. ЕЕГ се нормализира в 25 % при проявяването на психотичните симптоми при болните. По време а ремисия ЕЕГ отново се усилва (Марценовский, Марценовская 2016, 25).

Bruens (1971, 1974) описва психози с разстройство на съзнанието, при които преобладава продължително помрачение и нарушение на съзнанието.  Janz (1969) въвежда понятието „алтернативни психози“, които се характеризират с психопаталогически симптоми, които протичат на фона на ясно съзнание. Последните авторът описва като периодични (тразитни) психози. Към тях се отнасят дисфорическите, маниакалните, депресивните и също така алтернативните психози с продуктивна симптоматика (Марценовский, Марценовская 2016, 25).

 

  1. Хипертоническо разстройство при епилепсия

Разпространението на хипертоническо разстройство сред болните от епилепсия съставят от 30 до 50 %. Именно нарушенията на активността и вниманието, а не предизвикването на болестта изменят личността и интелектуалното снижение (Марценовский, Марценовская 2016, 26).

 

  1. Епилептическа депресия

 

Разстройствата на настроението са най-разпространените нарушения на психиката при лица, страдащи от епилепсия. Безбройните изследвания показват, че депресия и епилепсия могат да бъдат обусловени от едни и същи причини (Марценовский, Марценовская 2016, 26-27).

Рискът от заболяване от епилепсия от пациенти с депресия е 4-7 пъти по-висок сред популацията, а наличието на самоубийства в амнезата повишават риска от развитие на епилепсия  в 5 пъти (Марценовский, Марценовская 2016, 27).

Проведени са ред изследвания за появата на развитието на депресия при лица с епилепсия. Установено е, че развитието на депресията е най-характерно за пациентите със симптоматическа фокална епилепсия. В доста изследвания е показано, че парциалните пристъпи, особено сложните парциални са фактор за развитие на депресия и тревожност (Марценовский, Марценовская 2016, 27).

 

VII. Световъртеж и епилептичните пристъпи

От древни времена вертигото и епилептичните пристъпи са свързани близко, както концептуално, така и диагностично. Още през II в. пр. н. е. D. Arataeus заключва, че „вертиго, което е неличимо, може да е начало на хронична епилепсия.“. Caelius Aurelianus нарича вертигото „малка епилепсия“ (Божинов, Божиова 2012, 1).

Първият, най-ранен симптом на вестибуларната дисфункция е световъртежът. Касае се за усещане на нарушение на нормалните пространствени отношения между личността и неговата среда (Божинов, Божинова 2012, 1).

Behramon описва случаи с епилептични разряди в темпоропариеталната област, които водят до вертиго и ги обозначава като „вестибуларни припадъци.“. Той смята, че периферното вестибуларно дразнене вследствие на заболяване на вътрешното ухо може да доведе както до парциални, така и до генеранализирани тонично-клонични припадъци. Fuljino (1996) и Kluge (2000) говорят за вертиго не при темпоропарителни, а при централни локализции на коритекалната възбуда (Божинов, Божинова 2012, 2).

Епилептичното вертиго е вертиго, дължащо се на епилептична активност в част от кората, където е представителството на вестибуларната система: париеталния, темпоралния и фронтлния кортекс (Божинов, Божинова 2012, 2).

Нарушенията в психиката се разделят в следните групи: 1. Когнитивни нарушения; 2. Поведенчески психоемоционали нарушения и 3. Халюцинации (най-вече зрителни, по-често комплексни и най-рядко вкусови), илюзии и делюзии (Божинов, Божинова 2012), 3-4

Епилептичното вертиго е диагностиче проблем, когато пациентът няма разгърнат епилептичен пристъп, с други думи няма конвулсии, психомоторни симптоми или гърчовите характеристики на парциален или генерализиран припадък (Божинов, Божинова 2012, 3).

 

VIII. Епилептично разстройство на настроението

 

Сред епилептичните разстройства на настроението, най-разпространените са дисфориите. Те се характеризират със съчетание от тъга, злоба, безпричинен страх. В зависимост от един или друг вид афект се различават: меланхоличен (тъга), експлозивен злоба), анксиозен (тревога, страх) вариант на дисфория. В редки случаи се наблюдава състояние а повишено настроение, съпроводено от възторженост, приповдигнато-екстатично настроение, екзалтация, понякога съчетано с глупост, съчетано с държание а шут (Мучник, Задорожная 2016, 35).

Участничката в Анкета 3 (с темпорална епилепсия) е имала възторжено настроение с екзалтация, глупост и държание а шут преди да изпадне в хроничната епилептична психоза с параноидна психоза. При последната се появява сюжет, в който тя се възприема като пророчица, която участва в религиозни ритуали.

 

IX. Здрач и помрачение на съзнанието

 

Започва внезапно, мълниеносно, без предшестващи симптоми. Характеризира се с откъсване от околния свят, дезориентация във времето и пространството. Болните биват обзети от афекти като страх, тъга, злоба, ярост. По думи на болните може да се съди, че те изпитват ярки, образни халюцинации. Действията на пациентите биват последователни, целенасочени, така че околните се заблуждават. В други случаи се наблюдава нецеленасоченост, хаотичност, бруталност, агресивна  възбуда. Състоянието завършва с критично мислене, след края му се наблюдава сънливост. След това се забелязва пълна или частична амнезия  (Мучник, Задорожная 2016, 35).

Участничката в Анкета 3 изпада в епизода внезапно. Откъсва се от околния свят и е дезориентирана във времето и пространството. Има целенасочени действия и ярки халюцинации.

Изпада във „втора“ част от хроничната епилептична психоза, където вече не се счита за пророчица, а изпада в помрачение на състоянието. Получава халюцоторно-параноидна и парафренна психоза, които са част от хроничната психоза. Състоянието й завършва с критическо мислене и сънливост.

 

X. Разстройство на съня при епилепсия

 

Още по времето на Аристотел и Хипократ се описва възможността да се получи епилептичен припадък по време на сън. Сънят се явява особено физиологично състояние, способно да моделира епилептичните припадъци, тяхната честота и тежест. Влиянието на съня над епилепсията потвърждава това, че припадъците се наблюдават изключително в бавната фаза на съня  ( Марценковский, Марценковская 2016, 27).

Нощните пристъпи са характерни, както и нощните кошмари, които представляват разстройство на бързата фаза на съня. Разстройствата при пробуждането от сън включват сомнамбулизъм, нощни страхове и объркване на съзнанието (Марценковский, Марценковская 2016, 27).

Кошмарите по време на бързата фаза на съня, след която яснотата на съзнанието се възвръща практически веднага и човек обикновено може да си спомни и да възстанови сюжета на сънуваното (Марценковский, Марценковская 2016, 27).

Нощните ужаси (страшните съновидения), за разлика от нощните кошмари не са свързани с бързата фаза на съня и нерядко започват с рязък вик и последваща двигателна активност (Марценковский, Марценковская 2016, 27).

 

XI. Връзката между епилепсия и хистерия (паралели). Холерици и епилептици.

 

Епилепсията и мигрената са тясно свързани – това е безспорен факт. Хистерията и епилепсията донякъде си приличат. Характерът на болните и при двата типа заболявания са в тясна връзка със самите симптоми, както ще проличи от следващите редове. Хистерията е невроза, а не симулация.

Състоянията и при епилептиците и хистериците имат сходство: амнезия, състояние на транс, ступор. Някои симптоми също съвпадат: тикове на очите и тялото; емоционална лабилност. И епилептици, и хистерици имат силна внушаемост и стремеж да бъдат в центъра на вниманието.

При хистериците се наблюдава театралност; представяне на себе си такъв, какъвто всъщност не си. Потребност постоянно да бъдат в центъра  на вниманието. Тази потребност често е съпроводена от театралност, екзалтираност, маниерничене, ажитация, склонност към преувеличение (Лэнгле 2010, 6).

Но каква е разликата между епилептичните и хистеричните припадъци?

На първо място хистериците припадат бавно леко, а епилептичното падане става внезапно, болният се строполява и от това често се наранява. При хистеричния припадък съзнанието не се загубва, докато при епилептичния често, дори, болният не си спомня за самия припадък. Хистериците винаги припадат, когато наоколо има хора, докато пристъпът на епилептика може да се случи по всяко време и навсякъде.

Хистериците със сигурност са холерици. Те са с лабилна психика, раздразнителни, силно истерични, почти нямат власт над емоциите, театралничат, изпадат в пристъпи на неудържим смях, имат необходимост от публика. Техните вълни на мозъка със сигурност са тета. За разлика от тях епилептиците, макар и сходни до някъде по поведение с хистериците са с алфа вълни и не винаги са холерици. Съществува тип (различен от типологията на темперамента на Павлов – сангвиници, холерици, флегматици и меланхолици). Става въпрос за епилептоидите. Те доста приличат по поведение на хистериците.

Максим Валерьевич Кузецов обяснява разликата между холериците и епилептоидите:

Холериците избухват изведнъж, докато епилептоидите дълго потискат избухливостта си и дори могат да не я покажат. Епилептиците могат да станат неудържими и при малък повод, например счупената чиния. Афектите при холериците бързо отминават, докато при епилептиците те са силни и продължителни. Децата епилептици могат да плачат с часове, да издевателстват над по-малките си братя и сестри, а като по-големи да стигнат до садизъм и дори убийство. Епилептиците не знаят мярката: нито в яростта, нито в добротата, нито в безумната смелост, нито в любовта.

Ще посоча разликите между чертите на характера а хистериците и тези на епилептиците:

  1. когато се говори за самия хистерик, той постоянно насочва разговора към себе си (Лэнгле 2010, 4).
  • При епилептиците има необичаен егоцентризъм – собственото „аз“ винаги е в центъра на вниманието на болните (Мучник, Зодоржная 2016, 38).
  1. Екстраверсия при хистерика. Хистерическата предразположеност е свързана с добри комуникативни способности; такъв човек не обича да бъде сам (Лэнгле 2010, 4).
  • Към типичните емоционални черти на болните от епилепсия се отнасят преувеличена любезност, ласкателство, сервилност, почтителност, ласкавост в обръщенията (Мучник, Зодоржная 2016, 37-38).
  1. Динамика при хистерика. Постоянно преобладава динамика, премиаваща в безпокойство и нестабилност; хистерикът е постоянно в движение, доста активен и предприемчив (Лэнгле 2010, 4).
  • Епилептикът често се намира в състояние на свърхвъзбудимост; съществува психо-моторна възбудимост.
  1. организаторски способности при хистерика. Умение да създава, особено за другите. Старателен, бърз в разсъжденията, схватлив в ситуации (Лэнгле 2010, 4).
  • Гениалното съзнание може да бъде форма на дегенеративна психоза. Гениалността и епилепсията често са тясно свързани (Ломброзо 1999).
  1. Спонтанност при хистерика. Стилът на живот се характеризира с импулсивност, способност да се възторгва; разнообразие, което е заразително за другите, въодушевление (Лэнгле 2010, 5).
  • При епилептиците се забелязват повишена раздразнителност, избухвания, изблици на гняв, ярост, експлозивност (Мучник, Зодоржная 2016, 37-38).
  1. хистерикът е човек на момента. Живее тук и сега; непостоянен и капризен (Лэнгле 2010, 5).
  • Епилептиците винаги помнят старите обиди; злопаметност – една от основните качества на епилептичния характер (Мучник, Задорожная 2016, 38).
  1. бързина при хистерика: бързо става нетърпелив, настойчив; той е дързък, боен, лесно приспособяващ се.
  • Епилептиците са нетърпеливи; по-скоро боязливи стеснителни.

При тях се наблюдават повишена чувствителност, плахост, боязливост, ранимост (Мучник, Задорожная 2016, 37-38).

  1. преувеличения при хистерика: потребност да има въздействие; силен стремеж към свобода; „нарушител на границите“ в поведението и в речта; лекомислен. Вкарва в затруднение, и себе си, и другите (Лэнгле 2010, 5).
  • Епилептиците са склонни към преувеличена любезност, ласкателство, сервилност, почтителност, ласкавост в обръщенията (Мучник, Зодоржная 2016, 37-38).
  1. хистерикът интуитивно чувства тенденциите; може интуитивно да почувства ситуацията; чувствителен, особено за неща, които касаят самия него (Лэнгле 2010, 5).
  • При епилептиците се забелязват повишена раздразнителност, отмъстителност, придирчивост, избухвания, склонност към кавги, изблици а гняв, ярост (експлозивност), водеща до агресия, която не рядко се съпровожда с опасни и жестоки действия спрямо околните (Мучник, Задорожная 2016, 37).

Става ясно, че изплува екзистенциалното съдържание на истерията – борбата на човек за собствената идентичност; желание за собствено отграничение от другите; да бъде себе си в обществото. В истерическото поведение, а и още повече в хистерическото страдание, става въпрос за това, че хистерикът иска да съхрани себе си и да утвърди собственото си Аз (Лэнгле 2010, 5).

 

XII. Характеристика на епилепсията с психични разстройства

Eпилепсията се счита за сложно неврологично заболяване с доста разнообразни клинични проявления, включващи и психични нарушения, които по погрешка могат погрешно да бъдат приети за първични психически разстройства. Болните от епилепсия имат по-висок риск да развият различни психични разстройства в сравнение с пациентите с други неврологични заболявания (Усюкина, Лаврущик 2019, 59).

Епилепсията често води към продължителни психически нарушения. Тази епилепсия може да бъде съпроводена от депресивни разстройства, снижени когнитивни функции, нарушение в поведението, агресивност, и също така психотични състояния (Усюкина, Лаврущик 2019, 59).

Психическите разстройства при епилепсията представляват широк спектър от психопаталогически състояния, включващо психотическо и непсихотическо разстройство, поява на слабоумие, органически разстройства на личността във връзка със самата епилепсия (Усюкина, Лаврущик 2019, 60).

 

XIII. Епилепсията и гениалното. Поведение при епилептиците

 В „Престъпникът. Криминална типология“ (издадена в България през 1999) италианският психолог Чезаре Ломброзо (1836-1909) говори и за епилепсията. В своята книга той споменава и идеи, които развива в „Гениалният човек“.

Гениалното съзнание може да бъде форма на дегенеративна психоза. Гениалността и епилепсията често са тясно свързани. Епилепсията се характеризира с временно прекъсване на съзнанието, последвано от амнезия, склонност към скитничество, към религиозност, която често е фалшива, странни ужаси и страхове, омраза към всичко и избухливост (Ломборозо 1999).

При творческите дейности преобладават „вторичното творчество“ и взимането на резултати от чужд умствен труд. Нерядко епилептоидната личност  използва чужд сюжет, преразказ на известни произведения (Белянин 1996, 109).

Епилептиците още са лепливи, склонни към угодничество, лицемерни, фамилиарни, подли. Ако погледнем биографията на руския писател Фьодор Достоевски, ще си направим извода, че той е имал такива черти на характера и поведение.

Някои от престъпниците per impeto (става въпрос за т. нар. убийства от тип „вдъхновен проблясък“) често са скрити епилептици. Престъпниците са основно жени между 18-25 годишна възраст. При извършване на самото престъпление убийците са с повишено налягане и са със силна степен на гняв. След като са убили, престъпниците са разкайват до такава степен, че често са склонни към убийство (Ломброзо 1999).

Формалните разстройства при епилепсия с психоза включват: скованост, обстоятелственост. Речта е многословна, пълна с несъществени детайли, отсъствие на способността да се отдели главното от второстепенното. Словесният запас е беден (олигофазия). Често се повтаря вече казаното. Характерна е употребата на шаблони, покъртително-ласкателни думи, сладострастие, а също така и определения, съдържащи афективна оценка като: „забележителен“, „прекрасен“, „отвратителен“ (Мучник, Задорожная 2016, 37).

Емоционалната сфера, както и мисленото се характеризира с вялост, новите впечатления не могат да изместят старите. Забелязват се повишена раздразнителност, отмъстителност, придирчивост, избухвания, склонност към кавги, изблици а гняв, ярост (експлозивност), водеща до агресия, която не рядко се съпровожда с опасни и жестоки действия спрямо околните (Мучник, Задорожная 2016, 37).

От друга страна, към типичните емоционални черти на болните от епилепсия се отнасят преувеличена любезност, ласкателство, сервилност, почтителност, ласкавост в обръщенията, в съчетание с повишена чувствителност, плахост, боязливост, ранимост, а също и религиозност (Мучник, Задорожная 2016, 37-38).

Основните черти на характера на епилептиците са:

  • подчертан, нерядко карикатурен педантизъм във вид на любов към порядъка на дома и в изпълнението на лечението, назначено от лекаря, описания и регистрация на припадъците, обстоятелства за лечението и припадъците;
  • хиперсоциалност – във вид на необичайна прилежност, изпълнителност и добросъвестност;
  • инфантилизъм, изразен в незрялост на разсъжденията;
  • необичаен стремеж към правда, истина и справедливост;
  • склонност към банални и назидателни поучения;
  • особено свръхценно отношение към роднини, близки, за които болните говорят, акцентирайки върху техните положителни качества;
  • огромна привързаност и прилепчивост към хора, ситуации, предмети, животни;
  • необичаен егоцентризъм – собственото „аз“ винаги е в центъра на вниманието на болните. На първо място в изказванията им винаги стоят самите те, тяхната болест, старите обиди, които те винаги помнят; злопаметност – една от основните качества на епилептичния характер (Мучник, Задорожная 2016, 38).

 

XIV. Сравнение между епилепсията с психоза и шизофренията

Макар, че не е редно да давам информация от сайт, все пак ще ползвам такава от сайта Medik.bg, и по-точно от статията: „Шизофрения“:

„Понякога психози, които наподобяват шизофренията могат да бъдат проява на някакво друго заболяване като злоупотреба с амфетамини, темпорална епилепсия, хорея на Хънтингтън, тумори на мозъка. Важно е също така разграничаването на шизофрения от психотичния епизод на шизо-афективното разстройство.“

Направих сравнение между епилепичната психоза и шизофревичната психоза, за да докажа, че двете наистина могат да се различат и без да се влиза в подробности:

Епилептична психоза Шизофрения
1.Изпадането в психоза започва мълниеносно;

2.Болният счита себе си за приказен или фантастичен герой;

3.Халюцинациите често са ярки и образни;

4.Няма усещане за иззети, а само за привнесени мисли;

5.Няма смущения в мисловния процес;

6.Няма нарушаване на психичната дейност;

7.Действията са целенасочени или хаотични;

8.Няма проблеми с адаптацията;

9.При излизане от психозата има критичност;

10.След  отшумяване на психозата има частична или пълна амнезия;

11.Често интересите са разнообразни.

1.Изпадането в психоза започва постепенно;

2.Болният счита себе си за важна личност;

3.Халюцинациите не са съпроводени от яркост;

4.Чувство за иззети или привнесени мисли;

5.Има смущения в мисловния процес;

6.Нарушаване на психичната дейност;

7.Действията са безцелни;

8.Асоциалност;

9.Често след отминаване на психичната криза няма критично мислене;

10.След отшумяване на психозата няма амнезия;

11.Стесняване на интересите.

 

Заключение:

При поставянето на диагнозата първоначално трябва да се установи неврологичната болест и след това се спира на тези психически нарушения, които са присъщи за конкретния човек (Усюкина, Лаврущик 2019, 62).

Прогнозата при епилепсия, преди всичко, зависи от етиологията, ранното и коректно назначаване на противоепилептично лечение. Терапията при епилепсия трябва да предшества диагностиката, водейки се от изявените форми на заболяването, нейните етиопатологически особености и типа на пристъпите. За съжаление, на диагностиката на психичните разстройства при болните от епилепсия не се отдава значително внимание (Марценковский, Марценковская, 2016, 21).

Както вече видяхме епилептиците, които получават гърчове имат доста други симптоми. Епилепсията не представлява само и единствено припадък с конвулсии. Съществуват различни типове епилепсии, между които и епилепсията с психоза – остро и хронично разстройство. Симптомите на епилептичната психоза доста наподобяват тези на обикновена психоза и шизофрения. Съществува епилепсия, при която не само, че ЕЕГ е може да улови огнището, но и при която отсъства припадък. Пример за това е участничката от третата анкета – диагноза темпорална епилепсия. Поведението на епилептиците (и на тези, които правят гърчове) е ексцентрично и необичайно, отстрани изглеждащо често налудничаво.

 

Използвана литература:

Божинов и др. 2005. П. Божинов, Г. Панов, Д. Масларов, Р. Калпачки, С. Александрова, С. Цеков, Ф. Киров, Х. Костов. Епилепсията – свещената болест. С., 2005.

Божинов, Божинова 2012. П. Божинов, П. Божинова. Световъртеж и епилептични пристъпи. – Medinfo, 2012, 3, година XII, 1-5).

Лэнгле 2010. А. Лэнгле. Истерия – психопатология, психопатогенез и динамика. – Mosow: Psihoterapija 2010, 7, 21-33.

Ломброзо 1999. Ч. Ломброзо. Престъпникът. Криминална типология, 1999 (българско издание).

Марценковский, Марценковская 2016. И. А. Марценковский, И. И. Мрценковская. Расстройства психики и поведения при эпилепсиях: клиническая типологя и терапевтические стратегии (лекция). – Украински научно-исследователский институт социальной, судебной психиатрий и новрологии МЗ Украйна. Киев, 2016, 21-33.

Миланов и др. 2019. И. Миланов, З. Захариев, В. Божинова. Национален консенсус за диагностика и лечение на епилепсията. – Българска неврология, т. 20, допълнение 1, февруари 2019, 1-25.

Мучник, Задорожная 2016. П. Ю. Мучник, О. В. Задорожная. Органические и экзогенно-органические психические расстройства. Учебно-методическое пособие. Санкт-Петербург, 2016.

Усюкина, Лаврущик 2019. М. Усюкина, М. Лаврущик. Психические расстройства при эпилепсии в современных классификациях. – Российски психиатрический журнал, 2019, №1, 58-67.

 

Автор: Кремена Каменова