Девет твърдения, които е по–добре да не изговаряме

На всеки се е случвало да хвърля думи на вятъра или в притеснението си да каже нещо, за което после да съжалява. Нека не бъдем толкова уверени, когато даваме празни обещания или говорим с чувство за безпогрешност. Ето няколко твърдения, които да избягваме, за да не се окажем в конфузна ситуация после или най-малкото, чрез които няма да натоварваме психиката си излишно.

 „Аз знам“, защото никой нищо не знае напълно. А и дали в действителност знаем всичко за дадено нещо?

„Аз мога“, защото някой може повече и от вас. „Аз мога“ е твърде силно твърдение. Дори и да можем да направим нещо, винаги има момент, в който ще се объркаме и тогава ще се изложим. Нека вместо да казваме „Аз мога“ просто да действаме.

„Аз ще го направя“, защото не знаете дали в действителност можете. Нека не се набутваме всеки път да вършим нещо ние. Първо, изглеждаме удобните. И второ – прекалената увереност често издава признак на страх и несигурност. Нека някой път да оставим да ни помолят. Това не ни прави безсилни.

„Ти си виновен“, защото не винаги е така. Когато за дреболии обвиняваме даден човек, се опитваме да се измъкнем с няколко цели: да останем с чиста съвест, от притеснение, от заблуда, да накараме другия да се почувства изцяло виновен, макар че често и ние сме объркали нещата. Нека не прехвърляме изцяло отговорността върху другия човек.

„Извинявай“ за незначителни неща. Ако се извиняваме непрекъснато, това издава несигурност, страх, притеснение. А често хората решават, че се слагаме по-долу от тях.

„Няма да се повтори“, ако не се опитате да поправите грешката си. Ако е така, това е инфантилно твърдение. По добре не го изговаряйте. Ако сте решили наистина да оправите нещата – действайте. Ако не – замълчете си или отговорете уклончиво.

„Това няма да ми се случи“, защото не знаете какво ви очаква. Когато чуете, че нещо лошо се е случило на някого, не бъдете толкова уверени, че няма да ви сполети. По-добре замълчете, за да не предизвикате съдбата.

„Не знам“, когато знаете, защото ако с тези думи не показваме незаинтересованост, това е бягство от отговорност.

И най-важното – не казвайте: „ОБЕЩАВАМ“. Защото обещавайки, се обвързвате, а това поражда страх дали ще изпълните очаквания. Вторият вариант при „Обещавам“ е да изречем думата от страх или гузна съвест. И после често, съвсем инфантилно, забравяме за обещаното и не го изпълняваме и това в бъдеще може да доведе до излишни терзания.

 

Автори: Ния и Кремена Каменови