Уика и друидите

Уика и друидите са двете основни паганистични течения в съвременна Великобритания. И двете традиции водят началото си от древни времена, но съвременното им развитие започва през 18 в. за философията на друидите и за уика през 40те години на 20 в. Преди три столетия се възраждат древните ритуали друидите, най-вече благодарение на Йоло Моргаунг. А през 20-те години на 20 в. МакГрегър-Рийдс и Рос Никълс дават нов тласък на тази философия и свързаните с нея ритуали. Джералд Гардън определено има огромна роля за възраждането (и може би раждането) на уика. В книгата си „Значението в изкуството на магията“ (1959), Джералд Гарднър казва: „Основният въпрос се състои в следното – дали магьосниците и друидите са били поклонници на едни и същи култ. Според мен не е така. По своята същност магьосниците са вярвали в култа към земята-кърмилница, докато религията на друидите носи много по-възвишен характер“.

Кристина Оукли казва: „В сърцевината на уика е залегнала представата за бога и богинята, слети в едно от силата на любовта.“

Оукли спира вниманието си основно върху традиционната британска уика, която акцентира върху акта на сливането, докато при друидите основният акцент е поставен върху резултата от този акт, символизират чрез Мабон – Божественото дете, и възпят чрез средствата на изкуството в традицията на бардовете. Така акцентирането върху сливането на мъжкото и женското начало при уика намира своето продължение в резултата от това сливане във философията на друидите.

След публикуването на книгата на Стив Уилсън за историята на съвременните паганистки движения („Триумфът на Луната“) и публициите на Уилсън и Хътън последователите на уика въвеждат равноденствията и слънцестоенето сред своите традиционни празници, а друидите възприемат празниците на огъня. Това е още един пример за взаимно ползотворната близост между уика и друидите.

„Завръщането на друидите“. Филип Кар-гом. С., 1999. 13-17.

Магията при келтите

След подходящо обучение, занимания в областта на изкуството, вглъбяване и дисциплина, сърцето и умът на човека са в състояние да извършат чудеса и вълшебства, от които човек има нужда. Чародейството и магиите са извършвани благодарение на способностите, които са въплътени във всички нас като естествени (някои ги определят като „божествени“ психически заложби.

Айзък Бониуиц. Възраждането на друидите в съвременна Америка. – Завръщането на друидите. 1999, 122.

Друидите магьосници

Благодарение на способностите на друидите да осъществяват контакт между думите и силите, към които са насочени тези думи, бал Амергин извършва магия, при която думите му се вплитат в енергията на земята, морето и небето, а песента му се слива с могъществото на самите стихии. „Великата вълшебница на Ирландия“ откликва на молбата му, както чрез магическия вятър, призован от боговете-друиди Туатха.

Сред Туатха имало и други велики магьосници, какъвто бил и Манна мак Лир – богът на Морето. Когато развивал намекнато си, над морето излизал силен вятър, по-страшен от вятъра на останалите богове.

След бурята, в която Туатха победили синовете на Мил, Туатха и боговете се оттеглили в погребалните могили на Ирландия, създадени през неолита и бронзовата епоха. На горски (келтски език) тези могили се наричат Сидхе. В преданията от по-късни времена Туатха се споменава като „Магьосниците,“ а боговете наричат себе си „Сидхе“.

От устните предания става ясно, че бардовете се оттеглили в местности с надгробни могили, където се усамотявали, постели и се отдавали на размисъл. Нерядко влизали в самите могили, за да почерпят поетическо вдъхновение и мъдростта на Магьосниците.

Филип Шалкрас. Традицията на бардовете и песента на земята. –Завръщането на друидите, 1999, 94-95.

Какво представлява Уика?

И в уика, и в учението на друидите се придава огромно значение на преклонението пред природата, божественото в човешката душа и единението с околния свят чрез риталите на сезонните празници. Но има съществени разлики в духовните пътища на тези две традиции. Под името уика се разбира старинното изкуство на магията. Магьосниците и друидите съществуват в Британия дълго преди въвеждането на християнството и историята на техните учения обхваща времена от предисторията до наши дни. Думата „уика“ произлиза от англо-саксонски корен, който означава „извивам“.

Кристина Оукли. Друиди и вещици – история, архиетипове и идентичност. – Завръщането на друидите. С, 1999, 389-391.

В основата на най-ширко разпространените днес практики на уика във Великобритания лежи преклонението към природата и плодородието, като божествено сливане на мъжкото и женското начало, олицетворяващи Бога и Богинята. Нерядко Богинята се представя визуално увенчана с рога. Това е религия на магиите, която прилага техниките си в името на изцелението и духовното единение. Уика е основана на мистицизма, който присъства в ритуалите на посвещение, преживяване на загадъчни усещания и езотерични тайнства.

В стремежа си да утвърдят своята идентичност съвременните магьосници, подобно на друидите търсят корените си в миналото. Според тях оцелелите от древността източници съдържат достатъчно исторически обосновани доказателства – пещерни надписи от палеолита, класически текстове, народните обичаи, митовете, архиви на Инквизицията, както и паметници от средновековното и ранното съвременно изкуство.

Магьосниците виждат в доста местности и исторически паметници своите предци. Близки са им и магиите, преклонението пред Богинята, рогатият Бог, тантрическият подход към сексуалното, както и различни ритуали на посвещаване.

Според народните предания и легенди, съхранили паметта на уика, въвеждането на християнството бележи период в тяхното развитие, когато магьосниците са били низвергнати, онеправдани и изхвърлени от ценностната система на обществото.

Магьосниците твърдят, че техните предшественици са били прокълнати от официалната религия, защото практикували своите ритуали, духовно ориентирани, широко разпространени сред населението. В крайна сметка, след като старата религия със своите магии, богове и богини била поставена извън закона, последователите й също били смятани за дисиденти и неправоверни членове на общността. Магьосниците доказват автентичността си чрез старинни източници за историята на Англия, какъвто е декретът на Алфред Велики (849-899 г. сл. н. е.), който повелява смъртно наказание за всеки последовател на уика. В този документ за първи път се среща името „уика“.

Съвременните последователи на уика се придържат към твърдите позиции на несъвместимостта между християнството с паганистичните движения, към които те определят собствения си произход и традиции.

Божественото, според уика присъства в самата природа, а не извън и над нея. Жреците на уика са както жени, така и мъже. Те проповядват убеждението за укрепване на позициите в областта на практическата магия.

На първо място, може би като основна позиция, се определя отношението на магьосниците към тялото. Според уика всеки човек притежава естествена магнетична енергия по рождение, особено съответно мъжка и женска в зависимост от пола. Жрицата на уика Луиз Борн формулира тази идея по следния начин:

„Смятам, че в човешкото тяло е скрита огромна потенциална сила, че човек има достатъчно енергия да се справи с ежедневните си проблеми и че тази енергия може да бъде освободена чрез концентрация и потискане на мозъчните функции. Мисля, че тази енергия може да бъде стимулирана от емоциите, от силното желания да се постигне целта и от стремежа към хармония. Тази енергия може да се използва за постигане на нещо лично, за доброто на другите, за лекуване и за трансцедентални преживявания“. (бел. – не го пробвайте това, без уика до себе си не знаете как да го направите).

Из „Вещица между нас“ (Satellite, 1979).

Централно място в учението на уика заема взаимозависимостта между мъжката и женската енергия. В самата сърцевина на учението са залегнали образите на бога и богинята, слети в едно. В уика сексуалните практики се честват в уединение, но непременно включват в себе си преклонение и тържество пред красотата и божественото начало в сливането на мъжкото и женското начало. Уика култивира усет към светостта на чувствените удоволствия.

Съвременната литература за уика (след 1920 г.) изобилства с репродукции на старини дърворезби така, както книгите на друидите са изпъстрени с цитати от поезия на бардовете. Доста съвременни последователи на уика се чувстват емоционално свързани и вдъхновени от илюстрациите на Магьосници от 17 и 18 в. Репродукциите на дърворезби, старинни гравюри и картини в практиката на уика служат като икони и стимулатори на духовен растеж. В тези репродукции виждаме голота, практикуване на магии, екстатични танци, ритуали и пиршества. Макар, че м доста отношения тези традиции и практики изглеждат заимствани от съвременните тенденции.

Кристина Оукли. Друиди и вещици – история, архиетипове и идентичност. – Завръщането на друидите. С, 1999, 402-409.

Всеки трябва да даде искрена прошка. Да обича дори враговете си. В нашата душа има Бог, който спи. Бог – това е нашата душа. Тялото – това е нашият храм. Земята – това е материята. Вълшебството – това е деяние.

Върху олтара се извършват действията. Необходими са и атрибути – свещи, специален нож, вълшебна пръчица, кристални камъни и т. н. При първите резултати човек изпада в еуфория. Когато вълшебникът действа, той е главният герой.

Пространството e свързано с мелодията. Мислите не са материални. Когато действа човек, тогава мислите му се материализират. Има хора, на които по природа им е дадена енергия. Всеки вълшебник трябва да работи със своята енергия. Трябва да разбере каква е нашата енергия и я да я развиваме. Трябва да изучава света, изучавайки себе си.

В този живот ние плащаме грешките си от миналия. За това трябва да се обърнем към нещо глобално. Често проблемите могат да се решат чрез магия.

Всъщност с помощта на магията се извършва това, което в реалния живот не може да се случи реално. Помощниците на вълшебниците – това са силите. Творческите личности не осъзнават че в тях има магически сили. В такъв случай те получават ступор.

Никога нищо не е достатъчно – нито здраве, нито любов, нито пари. Всяко число на датата на раждане има собствена вибрация. Начинът на писане на числото също има различна вибрация. Фамилиите отговарят за професията. При дата на раждане, в която има числото девет, човекът израства все повече и повече.

Путь Ведьмы – You tube

Уика се събличат голи, дават израз на своята сексуалност, скитат нощем из околностите, извършват магии и дори правят опити за летене. Летенето е от особено значение за тях, тъй като на практика то е метафоричен израз на свободата на духа, а стремежът към висините е символ на движението отвъд ограниченията, наложени над обществото. За това такива опити се извършват тайно нощем. В подобна обстановка се извършват и ритуалите, свързани със събличането.

Литургиите на уика неизменно съдържат в себе си елемент на възнаграждение, във вида, който е просъществувало до днес според напътствието на Богинята, указани в италиански източник от 19 в.

„И ще бъдете освободени от всяко робство

И ще сте свободни от всичко; и като знак да истинската

свобода ще бъдете голи на вашите ритуали – и мъжете,

и жените също.“

Из „Евангелие на вещиците“, С. Лиланд.

Кристина Оукли. Друиди и вещици – история, архиетипове и идентичност. – Завръщането на друидите. С, 1999, 420-422.

Богинята

Уика е философия на пантеизма, насочена към преклонението пред женското начало, превъплътено във всяка жена и в цялата природа, като включва в себе си и първичната сила на мъжествеността. Една от най-важните й характеристики се определя от преклонението пред Богинята, наречена още Небесната кралица или Господарката на Луната, която олицетворява красотата на зелените земи, усмивката на девицата, майчината любов и мъдростта на старица. Според уика, проповядваното от Богинята учение има хиляди лица и е познато под различни имена и варианти във времето и отделните култури.

Днес съвременните магьосници принасят в дар на своята Богиня жертвоприношения от вино и благовония и наред с доста други названия се обръщат към нея като към Небесната кралица. Последователите на уика отправят към Богинята своите молитви за здраве, хармония с околния свят, мир и процъфтяване. Култът към Богинята в ритуалите на различните сдружения на друидите е отразен като култ към богинята на Земята.

Преди години универсалната молитва на друидите започваше неизменно с: „Простри над мен, о, Боже своята закрила…“. Докато общоприетата днес форма започва с думите: „Простри над мен, Богиньо своята закрила…“ или „Боже мой и Богиньо моя, прострете над мен ръце на закрила…“.

Кристина Оукли. Друиди и вещици – история, архиетипове и идентичност. – Завръщането на друидите. С, 1999, 410-413.

Богът

Богът на уика е реалия, достъпна единствено за възприятията и дълбоките лични преживявания. Този начин ва възприемане на Върховния бог е отразен и в митовете, свързани с уика. Богът на уика е разновидност на бога на друидите? Най-значимият символ на мъжкото начало в уика – рогата – определено предизвикват размисли.

Съвременните магьосници изучават археологическите находки от каменната ера до Средновековието и определят като олицетворение на своя бог изображенията на безброй увенчани с рога фигури, изобразени върху стените на пещери от палеолита в Каверн де Троа, Фрери, Фурно дю Диабл, в Гандъстръп Колдрон.

Според някои исторически паметници, Рогатият бог отговаря на най-значителните идеи в Уика. Това е свръхчовек, надарен същевременно с животинска сила. Неговата сексуалност е ненадмината. В символиката му се наблюдава и съществено развитие в интелектуалните му и духовни способности – свири на флейта, приглася на музиката, идващата от седемте сфери на небесните селения и изкуството му въплъщава в себе си първичните звуци на Красотата и Любовта

Оцеляването на мита и преклонението пред Рогатия Бог е съхранено в някои исторически паметници от Средновековието. Един от тези паметници е и книгата на Реймънд Баклънд, в която се разказва за селски свещеник от Инвъркийтинг, обвинен, че е накарал своите енориаши да изпълняват ритуален танц около фалически символ.

Кристина Оукли. Друиди и вещици – история, архиетипове и идентичност. – Завръщането на друидите. С, 1999, 414-417.

Книга на Сенките

Това е всичко онова, което сме събрали за магическите практики, ритуали и заклинания. Тя се предава по наследство или на друга уика (магьосница). Книгата увеличава ефективността на магията и и ни помага да премахнем грешките, които бихме могли да допуснем. Това е лична книга и отражение на магьосника или магьосницата. Трябва да бъде с кожена облицовка, която е специална магия. Върху корицата се рисува пентаграма и може да се сложат магически растения, за да се защити самата книга. Листите задължително трябва да са бели и без линии, но ги украсява самата магьосница. Използват се перфорирани листи със спирала. Перфорацията на листа трябва да е широка и на две–три места.

Путь Ведьма – You tube

Богиня Бригид

Съществуват два обреда да станем магьосници: Първият е чрез участието на жрец. А вторият е самостоятелният. Искаме да ви запознаем със самостоятелния обред, тъй като той е най-лесен и е приложим и у дома.

Посвещаването във вълшебница е най-добре да стане на празника Imbolc, който се празнува на 2 февруари. Това е празникът на келтската богиня Бригид.

Ритуалите могат да бъдат общи, водени от Жрец (тогава стават най-добрите) или самостоятелно).

Бригид е богинята на свещения огън, пазителка на дома. Нейното почитане е начин за подготовка към пролетта.

На празника се пее на келтски:

Thig an nathiar as on tal

La` donn Bri`de

Ged robh tri` troighean dhen t- snaeced

Air lear la`air

Което се превежда:

„Змията ще дойде от дупката в кафявия ден на Бригида. Въпреки, че трябва да има три фута сняг на равната повърхност на земята.

Инициация в Уика

(НЕ го правете, това е чисто информативен текст!!!).

Инициираният оставя своя олтар в северната част на дома, където ще се проведе ритуалът. Трябват сребърна свещ за Богинята, златна свещ за Бога на горите, една бяла свещ, която да запали. Запалва и още свещи (нечетен брой), чаша със светена вода (може и осветена от треви и билки), сол, червена свещ, която е символ на Огъня, кадилница с благовония, чаша вода, храна, чиния за нея и атаман (свещен нож с черна дръжка).

Преди посвещението се приема вана със сол и треви. Съзнанието се очиства с медитация. Инициираният над промяната във  живот си и се облича, след това, в бяло (или светли дрехи).

Отива към олтара и създава свещеното пространство.

Моли Богинята Бригид и Рогатия Бог на горите да благословят предметите, да ги изпълнят свята лунна (Нейната) и слънчева (Неговата) светлина.

Взима чашата с вода и обикаля в кръг по часовниковата стрелка с думите: „Като аз обикалям това място, изчиства и прочиствам това място.“ След това засипва сол в краищата на кръга с думите: „Отначало водата, а след това и земята да премахнат отрицателното от мен и да внесат радост и обновление”.

Взима червената свещ, запалва я, и минава с нея в кръг. След това взима кадилницата с благовония. Минава в кръг и произнася: „Нека тук остане само чистотата“.

Взима олтара, очертава границата на кръга около себе си, като се движит по часовниковата стрелка.

Застава пред олтара и запалва бялата свещ от червената. Призовава Богинята и Бога и благодари за тяхното присъствие.

Започва посвещаването към Богинята със следните думи:

„Богиню, аз стоя пред теб в това свещено място на силата. Аз откривам своето сърце за твоя дух. Аз откривам своя разум за твоите мъдрости. Посвещавам себе си да науча твоите тайнства. Посвещавам своя живот да следвам пътя на светлината. О, Велика Майко, приеми ме в своите обятия. Защитавай ме, излекувай ме, изпълни ме със сила. Вдъхни своя дъх в моето тяло и ме направи цял. Научи ме да виждам с очите на мъдростта. Научи ме да чувствам със сърцето си състраданието. Научи ме да виждам с очите на мъдростта. Научи ме да чувствам със сърцето на състраданието. Научи ме да говоря с доброта. Научи ме да слушам без предразсъдъци. Научи ме да живея в единство със земята, Велика Богиньо, Кралица на Вълшебствата. Аз идвам при теб, като твоя дъщеря (назоваваме магическото си име). Започвам от този ден да следвам твоя лунен път и да стремя да узная тайнствата.“

След това запалва сребърната свещ от бялата свещ.

Започва с посвещението към Бога със следните думи: „Рогати Боже, пред теб, в това свещено място на силите, аз откривам своето сърце и своя дух. Аз откривам своя разум за твоята мъдрост. Посвещавам се да изуча твоите тайни. Аз посвещавам своя живот да следвам пътя на светлината. О, Велики Боже, приеми ме в обятията си. Защитавай ме, излекувай ме, изпълни ме със сила. Вдъхни своя дъх в моето тяло и ме направи цял. Научи ме да виждам с очите на мъдростта. Научи ме да чувствам със сърцето си състраданието. Научи ме да виждам с очите на мъдростта. Научи ме да чувствам със сърцето на състраданието. Научи ме да говоря с доброта. Научи ме да слушам без предразсъдъци. Научи ме да живея в единство със земята, Всемогъщи Бог, съпруг и защитник на Богинята. Аз идвам при теб, като твоя дъщеря (назоваваме магическото си име). Започвам от този ден да следвам твоя лунен път и да стремя да узная тайнствата.“

След това запалва златната свещ от бялата.

Налива вода в чаша и взима и чинийката с храна. Поднася ги към Бога и Богинята. Взима къс от храната и глътка от водата. Благодари на Богинята и Бога за участието посвещението си.

Загася сребърната и златната свещ.

Обикаля кръга по часовниковата стрелка с атамана.

Загася бялата свещ, махате олтара.

Храната и водата се слагат в пръстта.

Путь Ведьмы – You tube